Търсене

Начало Интервю Любка СТОЯНОВА: Човек е удовлетворен, когато върши добро и вижда резултати от това, което прави
Любка СТОЯНОВА: Човек е удовлетворен, когато върши добро и вижда резултати от това, което прави
09 March 2018

Емоционална, енергична, борбена, отговорна, търсеща и вършеща добро – като такава познават хората Любка Стоянова, председател на Управителния съвет на Федерацията на жените. Родена е на 12.061938 година в Пловдив. От 1967 г. работи в Разград последователно в Окръжен отдел „Статистика", нормировчик в Завода за антибиотици, главен инспектор в „Инспекция по труда" към ОНС, зам.-председател на Общински народен съвет - Разград /зам.- кмет/, главен директор на СД „Търговия".


На 27.01.2009 г.е удостоена със званието Почетен гражданин на Разград. По случай 20-годишния юбилей от създаването на Федерацията на жените – 21 януари 1998 г., и Международния ден на жената проведохме интервю с нея.

09_03_2018_lubka_stoianova.jpg

09_03_2018_feder.jpgРодена сте в Пловдив. Как така се озовахте в Разград?

Запознахме се в Китен с мъжа ми, който е от Разград. Оженихме се и попаднах в Разград.


А не съжалявахте ли за големия и хубав град? Не поискахте ли да се върнете там?

Години наред! Над десет години живеех с мечтата да се върна. А и моят мъж ми обеща. Но след това се отказах, защото тук работата ми харесваше, установихме се вече. Но един ден него решиха да го изпращат в Пещера. Аз бях против. Казах му: „Щом е така, ще живея в Пловдив, а ти ще пътуваш дотам от Пещера“. Той не се съгласи и останахме в Разград.


Имате богата професионална кариера, включително и като зам.-кмет, разкажете ни за това време...

Цаньо Габровски ми каза, че ставам зам.-кмет. Аз три пъти влизах при него, отказвах, но накрая трябваше да приема. И на 1 юни 1976 г. станах зам.-кмет. Отговарях за търговията и транспорта. Кмет беше Добромир Мирчев. Проведохме две сесии – сесия по транспорта и сесия по търговията. На сесията по транспорта основната цел, която си поставихме, бе да докараме икаруси и да направим автогарата образцова. За директор на автокомбината бяха изпратили Шотилов от Пловдив. Той също беше много амбициозен. И така през 1978 г. това стана, но не беше лесно. Другата сесия бе сесия по търговията. Там основната цел, която приехме, бе да изградим търговски обекти - т. н. „Квартал 40“ срещу консервната фабрика. Заведения, голям хранителен магазин. И го направихме. Шест години работих като зам.-кмет, за себе си нищо не съм взела. Апартаментът ни беше даден от завода. На много хора съм издействала жителство, жилища. Моето дете го зачеркнаха в детската градина. „Твоят мъж не построи детска градина за децата на завода“. А той нямаше и година откак беше зам.- директор. След това приеха детето в градината „Осми март“. А мъжът ми се амбицира и така построиха детската градина „Детелина“


Колко години изкарахте като зам.-кмет?

Шест години. Аз бях оставена и в следващия мандат. Но докато Добромир Мирчев ценеше собственото мнение на всички в екипа си, то собственото мнение при следващия екип не се ценеше. И първият, който трябваше да напусне, бях аз, защото на всяка оперативка си казвах мнението. Направиха ме главен директор на Стопанска дирекция „Търговия“, тъй като тогавашният директор Неделчо Петров се разболя от рак.


Под Ваше ръководство Стопанска дирекция „Търговия" става национален първенец, разкажете малко повече за това!

Всяка година се провеждаше стопански панаир във връзка с Деня на търговския работник. Панаирът ставаше в този град, който е национален първенец. Благодарение на успехите, които постигнахме, панаирът се проведе и в Разград. Направихме панаира на на главната улица. Ходихме в Пловдив за павилионите. Построихме супермаркет „Изгрев“ горе в „Орел“, където сега е печатницата на Ролев. По-късно построихме и супермаркета на Водната централа /сегашния мебелен магазин/. Издействахме го от „Фармахим София“. Генералният директор ме прие. Още си го спомням как си държеше краката на масата, а аз треперех като ученичка. За три месеца с наши средства го построихме и в резултат на това ме пратиха делегат на XIII конгрес на партията. Спах по няколко часа през нощта.


Казвате че Федерацията на жените няма цвят. Как се създаде тя?

Един ден Медиха Чаушева ме срещна и каза, че е организирана женска организация на ДПС, на която е избрана Незиха Арабаджиева и тя иска да направи обмяна на опит с мен – председател на Демократичния съюз на жените. И се срещнахме най-напред в барчето долу, в Търговския дом, където се запознахме и поговорихме. Поканихме ги за първи път на 21 януари 1998 година, когато празнувахме Бабинден и решихме да се обединим. Споделих с Антоанета Чочева, председател на Българска индустриална стопанска асоциация /БИСА/, чийто офис беше в хотел „Централ“. Събрахме се при нея - аз, Златка Енчева, Янка Пейчева от Демократичния съюз на жените, Незиха Арабаджиева от ДПС, поканихме Пчеларова от съюза на пенсионерите, Ася Узунова – секретар на Фондация „Роден Край“ и др. И там решихме името да е Федерация на жените. А за ръководството решихме да е на ротационен принцип. След две събирания, където аз давах идеите, защото все пак имах опит /всички тези празници и събития, ние ги правихме вече в Демократичен съюз на жените/ всички казаха: Любка ще бъде председател. Не ме питат искам ли, или не искам. След това поканихме от Съюза на инвалидите - дойде Милка Драгнева, приехме ги като колективен член. Решихме да приобщим ромските жени. Поканихме Цветанка Димитрова. Чочева я познава като счетоводител. Предложихме ѝ да създадем нова организация – ромска, и тя да стане председател. И решихме тази организация да я наречем „Кармен“. Та „Кармен“ също стана член на на нашата Федерация. Поканихме и доц. Желева от Съюза на учените. На 9 февруари 2002 г. Федерацията беше регистрирана във фирменото отделение към Окръжния съд с управителен съвет в състав: Любка Стоянова – председател на ДСЖ; Антоанета Чочева – председател на БИСА, Незиха Арабаджиева – председател на ЖО към ДПС, Златка Енчева – представител на ДСЖ; Лиляна Пчеларова – председател на Съюза на песионерите; Янка Пейчева – СП и ДСЖ; Ася Узунова – секретар на фондация „Роден край“, Елена Димитрова – председател на Фондация „Царство България“, Йълдъз Шеремет – представител на ЖО към ДПС; Милка Драгнева – представител на Съюза на инвалидите – Разград; Цветанка Маринова – председател на ЖНРО „Кармен“, доц. Валя Желева – представител на НДСВ и Съюза на учените в България; Калинка Стефанова – финансист. По-късно от Управителния съвет отпаднаха Антоанета Чочева, Елена Димитрова и Лиляна Пчеларова. А към УС се включиха Стоянка Якимова – председател на ЖО на ГЕРБ и Добринка Монева – председател на ЖО на жените социалистки.


Разкажете за благотворителните дейности на Федерацията!

 

Ще започна с благотворителните концерти. Първият се провежда в чест на 8-ми март, като със събраните средства се подпомагат лежащо болни жени – членове на федерацията, многодетни майки, социалнослаби жени. Вторият - в чест на Деня на християнското семейство. Със средствата, помогнахме на много болни деца: Мая, Петя, Стефани, Елиф, Милена, Боримир, Борислава Колчагова, Селена – сляпа пианистка. Помагахме на Центъра за деца с увреждания „Емилиян“, на дом „Майка и дете“, на старческия дом, за ремонта на къща музей „Димитър Ненов“, на шахматиста Ивайло Енчев, на Пламен да му се купи китара. Миналата година събрахме средства за възстановяване на паметната плоча и гроба на първата българска поетеса – нашата съгражданка Станка Николица и сина ѝ Григор Попов. За социалнослаби абитуриенти с добър успех от всички средни училища в града съвместно с Община Разград, Съюза на пенсионерите, Център за работа с деца, Център за ученическо техническо и научно творчество и др. организираме великденска изложба-базар. Започнахме с десет абитуриенти и достигнахме до 27 миналата година.


На 6 март се проведе поредният благотворителен осмомартенски концерт, с който се закупиха пакети с хранителни продукти за лежащо болни жени. Разкажете ни как Ви посрещат жените!

У нас по това време винаги звъни телефонът с благодарностите на тези жени. Никога няма да забравя Горчева, която е написала книги! Никой не влиза там. Винаги ми се обажда и плаче: „Толкова съм ви благодарна“! Никой не им отваря вратата. Оценяват този благороден жест. Важни са не само хранителните продукти за 25 лева. Важен е жестът, вниманието, от което се нуждаят тези жени.


А как дойде идеята да помогнете на Пламен от Музикална школа „Илия Бърнев“ да има своя китара?

На Адела Стоянова, която беше сътрудник в България на евродепутата Мариела Баева, почива синът ѝ. А той е свирил на китара. И тя плаче по телефона: „Намери някое момче, на което да подарим китарата“. Обръщам се към Евгений Якимов, преподавател по китара в Музикална школа „Илия Бърнев“. Но в един момент снахата на Адела иска да задържи китарата. А аз бях обещала! Отивам при Любо Райчев, председател на РПК „Единство“, който намира трима бизнесмени. Над 200 лева струваше китарата. На едно събиране сме в Музикалната школа. Евгени пита Пламен: „Харесва ли ти тази китара?“ Той отговаря: „Да, много“! „Посвири на тези лелички“. И той започва да свири. „Пламене, китарата е твоя!“ – казах аз и не можете да си представите тези очи! Никога не мога да ги забравя! Оттогава го включваме в програмата на нашите благотворителни концерти. Той е наше дете! Както и тези талантливи деца, възпитаници на Марияна Дучева, които ходиха на конкурс за песни в Хърватия.


А при тях как се случи - да се свържат точно с Вас, намирането на спонсори за тяхната изява на конкурса в Хърватия?

Обажда се на Павел Матеев майка му - трябва да отидат в Хърватия, а нямат пари. Направихме благотворителен концерт, от който спечелихме 600 лева. Отидох в Общината при Любо Цонев – тогава зам.-кмет. И отново проявявам моето нахалство: „Няма да мръдна, докато не ми намерите 1000 лева“. Оценявам, че съм нахална, но един лев за себе си не съм взела. Той каза: „Чакай тук. Ще решим! И аз чаках при секретарката. И решиха! Той се обади на главната счетоводителка. Тя ми даде 1000 лева, които дадохме, както и 600-те лева от концерта. Така децата отидоха и спечелиха наградите и станаха нашите деца, които винаги пеят на концертите ни.


Разкажете за дейностите, свързани с превенция на женското здраве!

От 2002 година съвместно с националното движение „Жени срещу рака“ – София, започнахме да организираме профилактични прегледи за рак на гърдата. По-късно спечелихме проект за превенция на женското здраве, финансиран от обществен форум към швейцарска организация за регионално сътрудничество и Община Разград с партньори БАЛ „Св. Иван Рилски“, КОС Разград и така от 2003 година към Федерацията заработи Център за превенция на женското здраве. Около 800 жени минават за година да се прегледат за рак на гърдата. От 2006 г. започнахме прегледи за рак на шийката на матката, като около 150-200 жени ежегодно се преглеждат. През годините се проведоха прегледи за остеопороза, на щитовидната жлеза, на вътрешни коремни органи, очите, холестерола и кръвната захар. Проведоха се и прегледи на мъже за простатата. Работим съвместно с ДКЦ 1 с управител д-р Денев и ДКЦ 5 „Света Екатерина“ – Варнас управител д-р Павлова.


Разкажете и за другото основно направление – „Да на красотата“!

В това аправление Федерацията работи съвместно с Община Разград. Комисия от представители на Федерацията и Общината обикаля града и селата два пъти за периода юни-септември и определя първенци в различни направления, свързани с уюта и красотата на дома, двора и междублоковите пространства. Отличените се награждават на благотворителен концерт през месец ноември, посветен на Деня на семейството.


Какви други дейности провеждате?

Провеждаме редица срещи с поети и писатели. По случай 1 юни – Деня на детето, осигуряваме награди за ЦРД за тяхната инициатива „Рисунка на асфалт“. А за Бабинден, 8 март и Деня на семейството организираме общоградски празници. Едни незабравими срещи на жени от различни поколения! Печелили сме проект към МТСП под надслов „Обществено хранене“, благодарение на който бяха раздадени 270 пакета на социалнослаби семейства с хранителни продукти на стойност 50 лева. Развиваме културна дейност. Срещи с поети – с Лиляна Стефанова, Павлина Стаменова, Маргарита Петкова, Пламен Панчев. Участваме в конкурса „Поетични хоризонти на българката“, среща-концерт „Не на дрогата“ по повод книгата на Бистра Ранева „SOS децата – наркомани са“, кампания „Не на агресията – да на толерантността“, кампания „Да пуснем ли снимката си в мрежата – полза и вреда от интернет пространството“. През 2004-2005 спечелихме проект по програмата „Фар“ към МТСГ под името „Жени помагат на жени“, по който бяха обучени 20 жени за тъкачки. С помощта на евродепутатката Мариела Баева през учебната 2008-2009 година на 20 абитуриенти от селата и пътуващи от средните училища деца ежемесечно се изплащаха пътните разходи в рамките на 780 лева. Накрая беше проведена среща с тях и родителите им, където Мариела ги запозна с работата на Европарламента.


В какво е разковничето на успеха? И на какво се дължи тази енергия - какво Ви зарежда да продължавате и продължавате?

Ако нямаш амбиция и не следваш амбицията си, не можеш да успееш. Все ми викаха: къде си тръгнала? Но аз не се отказвах! Животът е това – човек е удовлетворен, когато вижда резултати от това, което прави и когато върши добро. Аз се радвам на всичко, което са постигнали хората. Не знам какво значи завист и злоба. Искам да проникна в душата на тези, които изпитват такива чувства и да видя какво е. Не съм алчна. Помогнала съм на много хора. А на мен какво ми трябва? Благодаря на това, че имам легло и баня. Ето моя мъж – изпратих го преди 23 години. И с какво си отиде – с един костюм и едни обувки. И на много хора казвам, че трябва човек да се освободи от злобата и завистта. Как да направя добро – трябва да е основното. Като го направя – съм удовлетворена!


Веселина ЙОТОВА