Търсене

Начало История За Разградския театър – приказки до зори...
За Разградския театър – приказки до зори...
12 March 2018

Поет, дългогодишен журналист, автор на книги с лирични и сатирични стихове и епиграми, драматург на Разградския театър през 80-те години - това вкупом характеризира личността на Дулинко Дулев, който дълги години живее в Разград и е известен като една от най-ярките и колоритни личности на културния живот в този град.


12_03_2018_krum_gergicov.jpgИ ето, че той решава да напише една история на своя любим Разградски театър, решава да материализира в книга дългогодишните си срещи с изкуството и приятелството на своите обичани театрални творци и служители, да фиксира на белия лист миговете на вълнения от техните постижения, на срещите си с тяхното бохемство или чудатост в живота, на светлите им дни или такива на болка и самота. И сътворява история на театър, който през 2017-та година отбеляза своя 70-годишен юбилей…

Когато четях ръкописа, имах усещането, че историята е написана буквално на един дъх, като авторът едва е задържал възникналите у него спомени за много творци и събития, проучвани или преживени лично от него. Атмосферата на книгата е такава - сякаш е седнал до нас, неговите читатели, и до зори може да ни разказва за своя театър!

12_03_2018_musketari.jpgИсторията, написана от Дулинко Дулев, умело съчетава хронологичния разказ, изпъстрен с важни дати и събития в летописа, вплетен в другия разказ - спомените на тези, които са градили този летопис. И този вариант, вторият, е особено интересен, защото той създава една особена документалност на повествованието…

Пред нас израства житието на театралното изкуство в един неголям град на страната ни, разкриват се съдбите на личности, които с много преданост, талант и въодушевление се втурват да го правят, непоблазнени от суетата непременно да бъдат в столицата или в театъра на друг - по-голям град. Не. Тях ги радват очите на хора от села, малки градчета и различни селища на страната. Тях ги радват очите на техните съграждани от Разград! И в тая им мисия съзираме неугасналия огън на будителите за изкуство и култура. Заради това историята на Дулинко Дулев върви, разказвана ту с педантична хронологична и фактологична добросъвестност, ту към сладкодумието на весела случка, ту с тъгата по спомена за отишлия си някога голям творец, ту към размисъла за сътвореното от плеяда големи творци в театъра. Една история, която е наситена с разнообразни емоционални настроения, но и с много важни факти от началото на театралното дело в Разград до днешните му дни. И авторът не е пренебрегнал нито един компонент от битието му - първи театрални представления, история на сградата, творчески отдели, разкази за артисти, режисьори, художници, директори, технически служители. Така се придобива плътност в оформянето на голямата история на Разградския драматичен театър, както и на неговото сегашно съществуване.

Самият аз имам доста впечатления от сътвореното в тоя театър. Битността ми на дългогодишен драматург на Русенския театър ми е давала възможност често да присъствам на премиери на трупата, а в периода 1981-83 г. бях и театрален наблюдател на колектива по линия на Съюза на българските артисти.

В съзнанието си пазя много хубави спомени от срещите си с изкуството на режисьори като Цветан Велев, Юксел Чаушев и Румен Велев, художници като Велко Велков и Жак Авдала, като артисти, разказано за изкуството им от Дулинко Дулев. Трайно помня въздействието на такива спектакли като „Вампир“ и „Ревека“ на Антон Страшимиров, „В полите на Витоша” на Яворов, поредицата от Шекспирови спектакли на Любомир Дековски и Ники Кънчев, „Любовни булеварди“ на Стефан Цанев, „Кръстопът под наем“ на Орлин Дяков, „Жана и Александър, или Дон Жуан в Старческия дом“ на Пламен Дойнов и пр. С годините в съзнанието ми се изгради образът на един театър, който много честно, с достойни творчески успехи и амбициозни идеи присъства в миналото и настоящето на българския театър. Именно тази честност, всеотдайност и амбициозност изпъква в страниците на историята от Дулинко Дулев.

Във финала на своето повествование авторът споменава и за едно завещание към него, отправено му от театралния художник Владислав Бабаров и актьора Явуз Махмудов - Йозо:

„Дулинко, ти хем си по-млад, хем журналист и писател. Живей по-дълго и по-умно от нас и молим те, когато усетиш, че вече са започнали да ни забравят, напиши някой ред и за нас - безславно погиналите раби театрални божии, за да се знае, че и ние на тоя свят сме били някога!“...

Дулинко Дулев чудесно е изпълнил това завещание на някогашните си колеги и приятели. Той е написал една история, изпълнена с дълбок поклон и голяма любов към творците и служителите на Разградския театър!

 

Крум ГЕРГИЦОВ, театровед