Търсене

Начало История Инж. Петър Малчев – човекът, който докара електричеството в Разград
Инж. Петър Малчев – човекът, който докара електричеството в Разград
16 March 2018

През 1880 година американският изобретател и бизнесмен Томас Едисън (1847-1931) патентова електрическата разпределителна мрежа. Тя е важно условие за масовото ползване на електричеството за осветление. По-рано през същата година той пуска в експлоатация първата парна електроцентрала в Лондон, Англия, за захранване на уличното осветление.


16_03_2018_mal4ev.jpgСледващата година пуска в Ню Йорк, САЩ, първата притежавана от инвеститори електроцентрала. На 4 септември 1882 година е въведена в експлоатация и първата в света електроразпределителна мрежа, която подава постоянен ток с напрежение 110 волта на 59 клиенти в Южен Манхатън. Така започва електрифицирането на цивилизования свят.

На 1 ноември 1900 година тържествено е пуснато електрическото осветление в София. Общинската дизелова електроцентрала във Варна е открита в началото на януари 1914 година, а приемането на централата и електрическата мрежа завършва през февруари. Русе е третият град, в който електроенергията навлиза в бита - през 1916 година. По-късно, след войните тя се налага като основна двигателна сила в индустриалното развитие на България. През 1936 година от 98 града са електрифицирани 83. От 5000 села новата придобивка влиза едва в 245, което е само пет процента.

Електрифицирането е важна част от стопанското развитие на всяка държава, гарант за развитието на всички клонове на икономиката, както и за напредъка и облагородяването на населените места, за подобряването на условията за живот на хората. Електрификацията е и важна стратегическа задача на управляващите във всяка страна. В това отношение България е била сред най-изостаналите държави в Европа. На Балканския полуостров след нея е била само Албания.

16_03_2018_centrala-2.jpg16_03_2018_centrala-3.jpg

16_03_2018_centrala1.jpgНачалото на електропроизводството и електроснабдяването на Разград започва в началото на 20-те години на ХХ век. Дизеловата електроцентрала на града е пусната в експлоатация на 3 октомври 1929 година. До края на годината са електрифицирани 403 жилища, а през следващата година нарастват на 900. Разград и неговият район навлизат в нова епоха – тази на електричеството.

Електрифицирането на много български градове – Русе, Разград, Плевен, Свищов, Горна Оряховица, Балбунар (сега град Кубрат) и други, се дължи изключително на електроинженера Петър Малчев.

Той е роден на 10 февруари 1884 година в Русе и носи името на най-стария представител на известната си фамилия, роден в края на 18-ти век. Петър Малчев е най-малкият от трима братя. Най-големият брат, Владимир Малчев (1874, Русе – 1946, Русе), е строителен инженер. Той се дипломира във Виена през 1897 година. При завръщането си в България, веднага започва работа в Окръжното инженерство в родния си град. Усърдието и професионализмът му само след няколко години го довеждат до длъжността градски архитект на Русе, която заема през 1904 и 1905 година. Работи и в други градове – в Разград, Враца, Плевен. По-късно е назначен в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, където работи предимно в областта на градоустройственото планиране. Владимир Малчев се оженва за Ганка Трухчева, племенница на Екзарх Йосиф.

Средният брат - Борис Малчев (1881, Русе – 1958, Русе), е зъболекар. Той завършва стоматология в Гренобъл, Франция, и се завръща в България. Отваря кабинет в родния си град. Скоро става известен като добър специалист, който привлича пациенти и от Букурещ.

Петър Малчев завършва Мъжката гимназия в родния си град и продължава образованието си във Франкфурт, Германия. После се прехвърля във Франция и там, в Електротехническия институт на град Нанси, получава диплома за електроинженер през 1908 година. Връща се в България и практикува една година в Ломско, след което е назначен на работа в Общинското техническо отделение в Русе - на 29 януари 1909 година започва неговият инженерен стаж, увенчан през годините с професионални успехи, както и с благодарността на хиляди хора, чийто живот се променя с навлизането на електричеството в техния бит и на работните им места. Той е първият русенски градски електроинженер.

Пред него стои задачата за електрифицирането на града. Този въпрос е поставян нееднократно още от 1887 година, но липсата на подходящи кадри с необходимото образование го отлагат във времето. Година и половина след назначаването му в Общината, през лятото на 1910 година младият инженер е командирован в няколко европейски града, да се запознае с тяхната електрификация и с модерните електроинсталации, които я осъществяват. Още в края на годината той предлага планове за електрифициране на Русе, приети от Общината и от комисия на Министерството на вътрешните работи. На 1 януари 1911 година Петър Малчев е назначен за началник на Електротехническото отделение в града. Изработва чертежите за бъдещата електроцентрала. Следват годините от 1912 до 1916, през които се изгражда централата и електропреносната мрежа. Пусната е в действие на 26 август 1916 година, а е официално открита и осветена на 17 януари 1917 година. На това вълнуващо за цялото русенско гражданство събитие кметът изнася прочувствена реч. В нея е цитирана поздравителната телеграма на директора на заводите „Сименс-Шукерт“: „Предайте на автора на плановете, на даровития български инженер Малчев, който както всички други верни синове на страната сега е под знамената, нашето дълбоко уважение и нашето сърадване в момента, когато той вижда оживотворена своята творба“. В най-тържествения момент, обаче отсъства точно този, който най-много от всички заслужава да е там – инж. Малчев е на фронта. Той участва и в трите войни – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война.

През следващите години известният вече специалист участва, успоредно с работата си в Общината, в различни комисии за разрешаване на възникнали електротехнически проблеми.

През 1925 година инж. Малчев е поставен пред сериозно изпитание. Софийската община му възлага защитата на нейните интереси пред Арбитражния съд в Париж, Франция, като вещо лице по спора й с Белгийската компания за столичното осветление. С тази задача той се справя блестящо.

В Русе Петър Малчев създава и семейство. На 9 февруари 1914 година се оженва за Мария Наумова Никушева (1893-1985). Тя е родена в Пловдив. Завършва колежа „Нотр дам де Сион“ във Варна, след което учи в девически пансион в Лозана, Швейцария. През 1915 година се ражда синът им Андрей. През 1917 година в семейството идва още едно дете - синът Тодорчо, който умира на следващата година. През 1921 година се ражда дъщерята Ветка.

През 1928 година Петър Малчев започва строеж на собствена къща. Покрай безбройните си служебни и лични ангажименти и особено свързаните със строителството на дома си, той се простудява. Развитието на болестта се оказва сериозно и постъпва за лечение в клиниката на д-р Сарафов в София. След няколко сложни и мъчителни операции умира на 20 февруари 1929 година на 45-годишна възраст. Смъртта му разтърсва русенското гражданство, както и градовете, на които е съдействал за провеждане на електрифицирането. В русенските вестници „Дунавска трибуна“, „Русенска поща“ и „Русенски новини“ има публикувани получените съболезнователни телеграми. Ковчегът е посрещнат на русенското пристанище и оттам до дома му е пренесен на ръце от служителите на електроцентралата, като израз на дълбока почит и уважение към човека, инженера и талантливия специалист.

На 22 февруари 1929 година сградите на Електроцентралата и Общинското управление са декорирани с траурни драперии и са спуснати черни знамена. Вечерта преди погребението Електроцентралата прави три последователни прекъсвания на осветлението в Русе, в памет на своя създател. Траурната процесия тръгва от дома на Петър Малчев, минава покрай Електроцентралата и стига до църквата „Света Троица”, където митрополит Михаил извършва опелото.

Само седем месеца по-късно – на 3 октомври – е въведена в експлоатация дизеловата електроцентрала в Разград. Уви, ентусиастът инженер Малчев не присъства на откриването на още една от своите рожби! Приносът му за просперитета на градовете, на които е помогнал за тяхното електрифициране, е изключително важен. Той е от малцината високообразовани българи, поели в трудните години от развитието на България цялата отговорност на своята професия и нейните предизвикателства. Сътвореното от инж. Петър Малчев е част от лицето на градовете, за чийто напредък е работил. Същественият напредък на стопанството на Разград започва с влизането в действие на общинската електроцентрала, започнала работа с електропреносна мрежа от четири трансформаторни кабела и четири трансформаторни кабини.


Галина ДЖУРОВА, краевед


Б.ред. Фактите за инж. Петър Малчев и за неговото участие в електрификацията на Разград, които ни представя в този материал авторката, са нови и сравнително неизвестни. В по-стари справочни издания сме се натъквали на информация, че централата /или само сградата/ е по проект на Юрдан Илков - също известен електроинженер от онова време. Твърде вероятно е и двамата да са работили по този проект. Ще се радваме, ако и други изследователи представят още факти за този важен момент от модерното развитие на Разград - електрификацията.


 



Откритата на 3 октомври 1929 година електроцентрала в Разград. До края на годината са електрифицирани 403 жилища, а през следващата година нарастват на 900. Разград и неговият район навлизат в нова епоха...


Днес от централата са останали само руини. Всичко вътре е изтърбушено и един господ само знае къде са останали машините. Допреди двайсетина години си стояха непокътнати, вероятно са продадени за жълти стотинки за вторични суровини, а можеше да бъдат ценен експонат в някой музей...