Търсене

Начало История Електричеството в Разград идва заедно с киното още през 1911 година
Електричеството в Разград идва заедно с киното още през 1911 година
21 March 2018

В броя си от 16 март 2018 г. вестник „Екип 7“ отбелязва във връзка със статията на Галина Джурова за приноса на инж Петър Малчев (1884-1929) за електрификацията на Разград, че би било добре, ако и други изследователи представят още факти за този важен момент от модерното развитие на Разград. Тук ще представя допълнителна информация за знаменателното събитие в страната и града.


21_03_2018_hotel-central.jpgВ България първата електрическа крушка светва пробно в двореца на Ал. Батенберг на 1-ви юли 1879 г. Възможно е тя да е първата електрическа крушка на Балканите, защото такъв тип лампа е изобретена малко преди това от Т. А. Едисон. Всъщност това е било лампа с въгленови електроди. На 1.XI.1900 г. в София се пуска първото улично електрическо осветление с ток от ВЕЦ „Панчарево“. Този факт обаче има предистория. Инициативата е на кмета на София от 1888 до 1893 г. Димитър Петков. Той срещнал голяма съпротива от страна на видни столичани, сред които е и Константин Иречек. За сметка на това обаче го подкрепил министър-председателят и министър на вътрешните дела по това време Стефан Стамболов. Благодарение на тази подкрепа Димитър Петков успял да назначи на 12 юли 1890 г. комисия, която да проучи възможностите за електрическо осветление в столицата. Комисията препоръчала да бъде изградена водна електрическа централа на реките Боянска и Владайска. Година по-късно се организирал търг, на който се явяват 6 фирми. Сред тях са френската „Къмпъни континентал Едисон“, немската „Халске сие Сименс“, унгарската „Ганц и сие“ и др. Търга спечелили унгарците. Те се задължили да изградят подземна мрежа за електрифицирането на града срещу 2 423 249 лева.

21_03_2018_momina-4eshma-2.jpgПо това време годишният бюджет на столицата възлизал общо на 3 000 000 лв. Решението на общинския съвет е било одобрено от Министерството на вътрешните дела с личната благословия на Стефан Стамболов. На 4 юли 1892 г. започнало строителството на първата електрическа централа на България - ВЕЦ „Бояна“. Съгласно договора работата по осветлението на София трябвало да приключи до две години - на 1 май 1894 г. Станало ясно обаче, че очакваната електрическа мощност не може да се получи от изгражданата централа. Специална комисия установила, че оттокът на водите е 4 пъти по-малък от предвидения. Стигнало се до разтрогване на договора с унгарската фирма „Ганц и сие“, а строителството на ВЕЦ-а е замразено. Столична община възложила ново проучване на германския инженер Клингенберг, който разработил 7 варианта за електрическо осветление и трамваи в София. По това време в България е и френският експерт инж. С. Ребюфел, който ръководел строежа на градската канализация. Той препоръчал да бъде построена електрическа централа за нуждите на София на река Искър при с. Панчарево. Столичното кметство, което се оглавява по това време от Димитър Яблански, организирало нови търгове. Подписали се два нови договора за отдаване на софийското осветление и електрическия трамвай на концесия. Започнал и строежът на по-ефективната водна електрическа централа „Панчарево“ на р. Искър. Едновременно с това се изграждала електрическата мрежа на града - трафопостове, кабелни линии за високо и ниско напрежение и улични стълбове. Концесионерът „Дружество на големите строителни Марсилски предприятия“ въвело в експлоатация изградената ВЕЦ „Панчарево“ с преносен електропровод и разпределителна електрическа мрежа на столицата. С това се осъществил замисълът на офертата на концесионера. Тази водна електрическа централа е първата централа за обществено електроснабдяване в България. На 1 ноември 1900 г. светнали първите улични електрически лампи в столицата. Така София е сред първите градове в Европа, които използват електроенергията за обществени нужди. Първите частни абонати на електричество са само 17. Интересът към светещите крушки обаче е бил голям и следващата година абонатите на централата вече са били 250, а уличните лампи – 1350.

21_03_2018_razvitie.jpgА сега повече и за Разград. В запазено от 27 март 1907 година в Държавния архив писмо до председателя на читалище „Развитие“, словакът Юрай Кузмик (Георг Кузмик или Кузмич), представил се от Австрия, отправя молба да му се отпусне салонът от 29 март до 1 април за представления с кинематограф. Не се знае дали е имало кинопредставление, вследствие на молбата му. Ето нещо за Георг Кузмик. Той пристигнал във Велико Търново през есента на 1896 г. и за радост най-вече на децата инсталирал фонограф в магазина на Харалампи Пенков. Срещу сумата от 10 тогавашни стотинки всеки можел да се запознае с любопитните и непознати дотогава изображения. Интересът на жителите към техническата новост провокирал желанието на словака „да докара в града и кино“. За целта в края на 1896 г. Кузмик напуснал Велико Търново и се върнал отново през лятото на следващата година, като инсталирал пак на същото място кинематограф. В продължение на две години чужденецът прожектирал неми развлекателни филмчета, производство на монополизиралата европейския пазар френска фирма „Пате-фрер“. Фарсовите комедийки, които развличали гражданите, траели само около 5-10 минути. Те били с много лошо качество, но притегляли като магнит малки и големи. Тъй като обяснителните надписи били съвсем нечетливи, Юрай Кузмик на развален български силно и важно обяснявал ставащото на екрана. Така В. Търново станал третият български град след София и Русе, завладян от магията на киното. Вследствие на неглижирането на Кузмик, Разград закъснял в това отношение. След Велико Търново словакът продавал целулоидните сънища в София.

В Разград обаче дошъл редът на Иван Д. Москов (роден в село Побит камък). През 1911 година той доставил киномашина и мотор за електроенергия. Прожектирал филми в салона на читалище „Развитие“ три пъти седмично. Първият филм, който виждат разградчани, е „Убийството на сръбския крал Александър и кралица Драга“. Филмът е по повод на бруталната насилствената смърт на сръбския крал Александър Обренович, убит от офицери заговорници на 29 май (11 юни) 1903 г. Кинооператорът Данаил Трайков озвучавал филма през малък отвор на кинокабината.

Моторът си работел, а през 1912 г. започнало музикално озвучаване на филмите с оркестър от 6 човека под диригентството на Максим Стоянов (1867-1940). При започване на Балканската война кинопрожекциите се преустановяват. Киното е възстановено през 1921 година от Ив. Ст. Вачев. Синът му е известният диригент Стефан Иванов Вачев. Електроенергията от мотор отново въртяла кинематографа, а сцените се обяснявали с висок глас от салона. Кинематограф с едновременен говор и музика в салона на читалище „Развитие“ се пуснал от 1925 г. Елекроенергията била отново от дизелов мотор. Горните факти дават основание да се посочи, че несистемно ползване на електричество в Разград е от 1911 година.

В Разград уличното осветление години наред е било с газени фенери, които се палели вечер и се гасели сутрин от съответните общински лица. На 19-ти декември 1921 г. в града започва да действа динамомашинка, с мощност 4 киловата и мотор от 8 к.с., която само „пъшка и е доста немощна“. Давала миниатюрно осветление в Общината и главната улица „Борисовска“ (сега булевард „България“) - от хотел „Централ“ (на мястото на блок „Пеперуда“) до Момина чешма. Фенер, а след това лампа, е имало на главата на статуята. Към тази елементарна мрежа се вързва и вторият наемател на киното Иван Ст. Вачев. Електроенергията енергията върти кинематографа, а сцените се обясняват с висок глас от салона.

През 1927 г. се доставя нов нафтов генератор, който донякъде стабилизира захранването на скромните ел.консуматори. През 1929 година от месец октомври, най-после настъпва по-масова електрическа радост за Разград с първата немска дизелова електроцентрала „Гюлднер“ с генератор „Сименс“, която е собственост на Популярната банка, създадена през 1910 г. в града. Постепенно започва включване на промишлени и частни електропотребители в града, както следва:

- за 1930 година: 1 кинематограф, 2 мелници и ярмомелки, 2 дарака с чепкало, 1 тютюнева фабрика, 7 месарници, 1 содо-лимонадена фабрика „Ескулап“ на Т. Мавродинов & Даракчиев, 5 работилници;

- за 1931 г. към уличното осветление се включва и градският парк;

- за 1933 г. се включват още: 2 циглени фабрики, 5 мелници, 8 водни помпи, 2 вършачки, 5 технически работилници, а „инсталациите“ за осветление са над 400;

- за 1936 г. към потребителите се добавят 3 бъркачки за боза (фабрика за разградска боза и разградска халва на Софроний Атанасов – Софрито, основана 1931 г.) и 3 печатници.

След ул „Борисовска“ първи се електрифицират ул. „Полицейска“ (сега „Св. св. Кирил и Методий“ и ул. „Станционна“ (сега „Васил Левски“).

Първите трансформатори са два и са построени след 30-те години на миналия век. Те бяха на улица „Станционна“ до бившата пожарна (по-късно ТПК „Металик“, където сега има жилищни блокове) и срещу тогавашната сграда на „Куцкооп“, по късно ТПК „Инвалид“, а сега жилищна сграда с италианския ресторант „La Pastaria“ на партера; на улица „Борисовска“ до бившата пивница „Крим“ и къщата на Юрдан Рашев (сега там е дългият жилищен блок „Палма“).

По-важните потребители на елeктрическа енергия били следните предприятия:

- Електрорезачка за дърва на Борис Колев от 1932 г.

- Галванопластика за никелиране с блестящ европейски никел на ул. „Станционна“ до хотел „България“ от 1933 г.

- Ел. тепавица на Ненко Долапчиев

- Електрожен за запойки на Пано Абаджиев от 1935 г.

- Порцеланови фабрики: на Ал. Каранов от 1936 г. (отначало малка пещ за изпичане на порцелан) до ел. централата; на братя Синто и Сабитай Фелеркови до „Синджирли кладенец“ (на края на ул. „Симеон“ към Доброшката махала); след това се обединяват: Ал. Каранов & братя Фелеркови;

- Модерна общинска кланица от 1937 г. и Модерен млекокомбинат от 1941 г.


Проф. Пламен РАДЕВ


* Районът от хотел „Централ“ /днес блок „Пеперуда“/ до Момина чешма е осветен през 1921 година. За целта е доставена динамомашинка, с мощност 4 киловата и мотор от 8 к.с. На главата на статуята на чешмата е имало фенер, който също е светел.

* В началото на миналия век сигурността и спокойствието на разградчани са били първостепенна грижа за градските власти. Вероятно затова втората централна зона, на която било прокарано осветление, била улица „Полицейска“ /днес „Кирил и Методий“/.

 

* В читалище „Развитие“ през 1911 година започват първите кинопрожекции и първият филм, който разградчани гледат е „Убийството на сръбския крал Александър и кралица Драга“. За да работи кинематографът, е доставен мотор, произвеждащ електроенергия. Това всъщност е първият несистемен опит за ползване на електричество в града.

* През 1935/36 година електричество вече има и извън Разград, както се вижда от стълбовете и жиците. Снимката е от кръстовището в края на града, по пътя към местността Пчелина...