Търсене

Начало Искам думата История от разградското гето за неравния житейски старт
История от разградското гето за неравния житейски старт
21 March 2018

Един ден, докато изхвърлях боклука си, видях моя позната от детството да рови в контейнера. Чувството на състрадание ме накара да изтичам обратно до вкъщи и да взема няколко дребни монети, за да й помогна. Тя ми благодари с изненада и си поприказвахме малко за нашето детство. Сетих се, че когато бяхме малки, повечето деца я гонеха и й се подиграваха, защото имаше психично заболяване.


21_03_2018_mnenie.jpgМислех си, че децата могат да бъдат жестоки и да нараняват околните без да си дават сметка, че им оставят дълбоки емоционални белези за цял живот.

В онзи миг разбрах, че в животът е несправедлив и хората не се раждат при равни условия и с еднакви възможности за развитие. Тази жена беше отраснала в семейство на психичноболни хора и наследявайки техния генетичен материал, не може да се впише в обществото – да получи образование, да си намери работа, да има собствено семейство. Просълзих се при мисълта, че хора като нея са осакатени от съдбата и нямат право на нормален живот. И ето я изпаднала в това незавидно положение – психично болна, сама, без пукнат лев, ровеща по контейнерите за смет за храна и отпадъци, с които да задоволи ежедневните си нужди.

Пиша тези редове, за да припомня, че тази категория хора съществуват, въпреки че са тотално отхвърлени и маргинализирани. Искам да призова всички да не забравяме, че сме хора и като такива можем да изпитваме емпатия и за миг да влезем в чуждите обувки. Следващия път, когато видите бездомник да рови в контейнерите – купете му хляб или му дайте стотинки. Вероятно твърде дългият 30-годишен демократичен преход ни превърна в индивидуалисти, които са свикнали сами да се спасяват от потъващия кораб, вместо да се подкрепят в трудностите.

Въпреки това вярвам, че хуманизмът съществува и за да просперираме като нация трябва да започнем да развиваме емоционалната си интелигентност стъпка по стъпка с такива дребни жестове на човеколюбие.


Константин КОСТОВ