Търсене

Начало Оживление В Библиотеката на Конгреса на САЩ четат нашите разградски автори...
В Библиотеката на Конгреса на САЩ четат нашите разградски автори...
01 April 2018

Случайно търсех в Интернет данни за вече покойния Емил Димитров и бях много учуден, когато попаднах на статия за певеца в английската Wikipedia. Статията за него там очевидно беше за англоговорящи, но какво беше още по-голямото ми учудване, когато на един от линковете за него по-долу имаше връзка към сайта на Библиотеката на Конгреса в САЩ, а това е най-голямата библиотека в света. В огромните масиви с база данни там също имаше информация за Емил Димитров и отново на английски.


02_04_2018_kongres_2.jpgНо и това не беше всичко, защото когато се разрових и зададох търсене в архива на Конгреса, на мен ми се отвори следният линк за въвеждане при търсене и да, пак към сайта на Библиотеката на Конгреса: http://id.loc.gov/authorities/names.html

Този линк е подобен на система, тип "Google", но в него не става дума за най-голямата търсачка в света, а за търсачката към Библиотеката на Конгреса в САЩ, а както казах, тя е огромна... Чудо голямо, ще кажете Вие, какво толкова пък е станало? Нали във всеки един голям сайт си има търсачка!

Да, точно така и аз си помислих в началото. Реших да напиша Ivan Vazov, за да видя какво ще знаят за него в САЩ (самата търсачка работи с латински букви, макар и на български имена или думи). И, о, чудо! Излязоха ми няколко свързани статии за дядо Вазов, включително кога е роден, какво е писал и кога е издавал.

02_04_2018_kongres_1.jpgТук вече се амбицирах и реших да продължа с проучването.

Отново като на шега, написах Dulinko Dulev.

И отново чудо, търсачката знаеше и за него, имаше цяла статия за Дулинко в Библиотеката на Конгреса в САЩ.

И един по един започнаха да излизат всички: Пламен Дойнов, Иван Дойнов, Иван Джебаров... За всички тях имаше статии, а и за вероятно много други наши големи регионални поети и писатели има данни в този иначе изцяло щатски сайт. Изумлението ми беше голямо, още повече, че си давах сметка, че вероятно никой в Разград изобщо не беше чувал за сайта. Да не говорим, че с това си окончание „gov“, той очевидно не е комерсиален, а правителствен.

Реших да разширя изследването си и написах в търсачката просто „Razgrad“. Това вече беше тотален шок за мен - наизлизаха ми около няколко страници със статии, между които (и на първо място) беше статия за Държавния архив в Разград, статия за симфоничния ни оркестър (който даже не беше свързан с писане на книги и поезия), и много други статии, а за капак - имаше и статия за джамията „Ибрахим паша“, също в Разград и също без нищо общо с писане и издаване на книги...Има още статии за Регионалния исторически музей, за разградските научни дейци и даже за Отечествения фронт в града...

Наистина всичко това ми подейства ободряващо и стигах до извода, че няма значение колко си малък и колко далеч се намираш от центъра на света. Да се случи, че да издадеш книга в малък град като Разград, а информация за теб и книгата ти да постъпи на място, на което не си очаквал, че изобщо някой ще се сети за тебе, камо ли да тръгне да те описва, да ти слага категоризация, да потърси годините, в които си роден и от които си започнал да пишеш, да намериш информация за собствения си роден град, за която самият ти изобщо не подозираш, че някъде там си съществува и редовно се актуализира и използва. Е, повярвайте ми, всичко това ми дойде като гръм от ясно небе!

По-късно проведох разговор по телефона с баща и син Дойнови, където писателят Пламен Дойнов (който също беше много учуден от находката ми и беше зарадван да научи от мен за сайта) ми сподели, че явно съществува обмен на междудържавно ниво, където националните библиотеки на всяка държава поддържат връзки по между си и си изпращат книги, включително няма нищо учудващо, че вероятно нашата библиотека изпраща най-добрите и реномирани (а може да изпраща и всички!) книги, които най-вероятно поръчва директно от издателствата и чрез тях тя заявява бройки, за които дори самите автори не знаят, че са заявени - и ги изпраща зад океана, за да бъдат те надлежно описани и категоризирани. Това пък ми напомни за скорошния случай на награждаване на наша поетеса в Америка (мисля, че беше Павлина Стаменова, но може и да бъркам), но като цяло се наведох над мисълта, че гласът на поета и писателя се чува отвсякъде, а неговите произведения не просто не се чуват, а напротив, те са важни и ще бъдат отразени надлежно където и както и за когото трябва. Друг е въпросът дали самият автор на тези произведения изобщо ще знае, че е достигнал с тях до други далечни страни и чужди държави. Както е и настоящият случай със сайта на Библиотеката на Конгреса в САЩ, където явно четат и разбират български! За повече детайли относно написаното от мен, вижте снимките, които прилагам към статията ми!

Подобен международен обмен на автори, книги и идеи не е може би неочакван, но е нещо, над което си струва да се замислим, че изобщо съществува и някой там има за работа всеки ден да го актуализира и поддържа жив. А това само може да ни радва, защото гласът ни от малкия град ще достига и ще се чува и занапред на най-неочаквани места. И това вече си е едно малко чудо!


Дамян ХРИСТОВ