Търсене

Начало Интервю Дилен ДИЛОВ, археолог: Разградска област е изумително богата на археологически паметници
Дилен ДИЛОВ, археолог: Разградска област е изумително богата на археологически паметници
04 April 2018

Срещаме се с Дилен Дилов на терен – там, където той прави разкопки. Дилен е бакалавър по история и магистър по археология от Шуменския университет. Той е чест гост във вестника ни и сме свикнали да четем от него за нови археологически разкрития, за открити кости, старинни съдове, оръжия и накити. За един истински археолог това не са просто предмети или сечива, а доказателство за наличието на минал живот по нашите земи. Именно за историята и археологията ще си говорим днес с Дилен и сега му даваме думата...


04_04_2018_dilen-1.jpgСмяташ ли, че в малко населено място като Разград и неговите околности всъщност е ценен ресурс за археологическо проучване, каквото ти самият правиш? С какво се отличава конкретно нашата област?

Разградска област е изключително богата на археологически паметници. Най-ранните следи от човешка дейност тук са от старокаменната епоха (палеолит). В местностите Чуката край Разград, Чакмаклъка край Кубрат и Друма край с. Осенец са открити артефакти, датиращи още от времето на късния палеолит (ок. 18 000–15 000 г. пр.р.). От периода на новокаменната епоха засега няма локализирани селища, но все пак ние имаме намерени доста случайни находки. Това не спира да ни изумява!


04_04_2018_dilen-3.jpgОт кога датира населеността в нашата област? Какви методи се използват, за да се определи това?

През каменномедната епоха (преди 7000 г.) разградският край е вече доста плътно заселен. Главният определителен материал за локализирането и датирането на селищата са битовата и строителната керамика, срещана по повърхността, както и многобройните кремъчни, каменни и костени оръдия на труда, произхождащи от тези места. Освен теренните обхождания, това, което дава по-пълна яснота относно живота в селищата, са археологическите разкопки.


Какво би могъл да ни споделиш за хората през онези древни времена, на какво ниво на развитие са били те? Съществувал ли е обмен и търговия през тези векове и до къде са се простирали връзките на нашия регион с тези култури, които са били надалеч от нас?

Досега са локализирани около 100 поселения от тази праисторическа епоха. Това древно общество е имало високо развито ниво на култура. За това говорят откритите находки – зооморфни и антропоморфни съдове и идоли, богато орнаментирана керамика, медни сечива, златна апликация. Бижутата изработени от мида "спондилус" показват търговските връзки на местното население със Средиземноморския свят. Населението на халколитните селища от територията на Разградска област се е намирало в тесни икономически, а вероятно и родствени връзки със синхронните селища от Търговищка, Шуменска, Силистренска и Русенска област. През късния халколит се оформя голяма етнокултурна общност, обхващаща по-голямата част от Източните Балкани и известна като култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI. Причината за това по-високо развитие от съседните земи се крие преди всичко в подходящите природни и климатични условия, създали възможност за отделянето на занаятите от земеделието и скотовъдството. Сред новите умения на тогавашните хора най-важно място заемат металургията на медта и златото, опознати от местните хора още през ранната халколитна епоха. По косвен път се е извършвал търговски обмен с материали от Тракия, Причерноморието и Средиземноморието.


На какво се дължи това богатство на находки в региона всъщност?

Полуравнинният релеф, многобройните извори и подходящият климат са предпоставка за възникването на гъста мрежа от халколитни селища. Особено гъсто населено се явява поречието на река Бели Лом. Районът на Разградска област представлява интерес за проучвателите още от ХІХ век. От тогава до наши дни е събрано голямо количество информация за материалната култура на населението през епохата на халколита.


Ти си един съвременен археолог, но доколко нашият регион е бил изучаван и преди от тези други изследователи? Какви "следи" са ни оставили те?

През втората половина на 80 те и началото на 90 те години на ХІХ век братя Херман и Карел Шкорпил обикалят Североизточна България и я изследват в историческо, археологическо и географско отношение. При тези си обиколки те посещават многократно и Разградския край. Своите проучвания излагат в книгата си "Могили". В нея те отделят значително място за праисторическите и по-късните археологически обекти и отделни находки в Разградско. Първи отбелязват селищните могили при селата Голям извор, Липник, Каменово и др., както и многобройните находки от тези поселения. На тях се дължи и първото съобщение за голямата работилница за обработка на кремък при селищната могила при с. Каменово и кремъчното находище при с. Равно. Не по-малко внимание те отделят и за паметниците от по-късните епохи: тракийските надгробни могили при с. Свещари, с. Самуил, старите селища при с. Вазово, Малък Поровец, Йонково. Те изброяват в Разградско 228 могили, но допълват, че не се знае колко още могили се крият из горите на Лудогорието.

През периода 1910-1912 г. К. Шкорпил, придружен от А. Явашов, обхожда цялото поречие на река Бели Лом. В своя труд "Опис на старините по течението на река Русенски Лом", той дава подробни данни за археологически останки в този географски район, придружени от рисунки, планове, карти и фотоси. По отделни глави са описани праисторически и антични селища, крепости, стари водопроводи и пътища, некрополи, могили, скални манастири и др. Това капитално съчинение остава и досега настолна книга за всички изследвачи на този район. Така започва целенасочено проучване на миналото на Разградския край, което полага основите за бъдещето съществуване на сегашния Регионален исторически музей.


Разкажи ни малко повече за работата си в разкопките на село Каменово. Къде се съхраняват сега тези намерени там артефакти?

Във фонда на нашия музей се съхраняват находки, случайно открити при строежи на сгради в с. Каменово. С колегата Чернаков от РИМ - Русе направихме проучване и публикувахме материалите, като достигнахме до извода, че северно от селищната могила в центъра на селото би трябвало да се намира некропола на селището. През 2015, заедно с археолозите Явор Бояджиев от НАИМ при БАН и Димитър Чернаков от РИМ - Русе, ние започнахме разкопки в близост до могилата. Целта на археологическите разкопки в с. Каменово е да се установи дали са се запазили погребения от халколитната епоха във все още незастроената площ в центъра на селото.


Какво точно открихте или по-скоро разкрихте в това проведено изследване?

По време на лятна кампания 2016 година, на халколитна работилница при с. Каменово е открита колективна находка, която се състои от 24 броя кремъчни пластини. Българските находки на суперпластини от късния халколит са едни от най- забележителните образци на съвършено прилагане на техниките за отделяне на пластини с помощта на лост и на дълъг посредник, както и на друга техника – удар с посредник. Освен като гробен инвентар (с подчертано символно значение), забележителни образци на дълги пластини се намират и под формата на т.нар. колективни находки, произхождащи от селищни комплекси – известни са такива от селищните могили Сава, Смядово, Хотница, Сушина и др.


До къде стигна това изследване и продължи ли то и след това?

До 2017 г на терена ние открихме останки от общо 15 погребения. Инвентарът им се състоеше от керамични съдове, мъниста от средиземноморската раковина Spondylus и от зелен минерал, кремъчни артефакти. В два от гробовете са положени воини - с по една каменна бойна брадва в ръцете. Погребенията се отнасят към първата половина на късния халколит. Проучванията в периферията на селищната могила в с. Каменово дадоха възможност да се датира продължителната експлоатация на изследвания обект. Разкопките се проведоха в двора на бившето училище. Разкри се дебел пласт, наситен с кремъчни отломъци – няколко десетки хиляди. Очертаха се участъци, в които преобладават определен тип отломъци. Именно тук се е осъществявала цялостната производствена верига: снабдяване с висококачествената суровина от с. Равно, първична обработка на конкрециите и последваща експлоатация на ядрата в специализираното ателие за производство на пластини и оръдия, което се намира в с. Каменово. Проучванията показаха, че халколитното селище е представлявало производствен център за кремъчни изделия, чиято продукция се е разпространявала на стотици километри. Склонът от източната страна на селищната могила се е използвал както за производствена дейност, така и като некропол, като отделните участъци са променяли функцията си във времето.


До какви изводи достигнахте тук и как това ще се отрази на работата Ви?

Достигнахме до извода, че вероятно това селище и некрополът са съществували през цялата халколитна епоха – V хил. пр. Хр. Контактите между тая култура и култура Варна, където в некропол е открито най-старото обработено злато в света, дават надежди за много интересни и ценни находки при бъдещите проучвания. Но само времето ще покаже...


Дамян ХРИСТОВ