Търсене

Начало История Разград по времето, когато кметовете е трябвало да бъдат „книжовни“ и имотни
Разград по времето, когато кметовете е трябвало да бъдат „книжовни“ и имотни
11 April 2018

При освобождението на българските земи от османска власт, руските войски постепенно въвеждат гражданско управление в тях, като в голяма степен запазват съществуващото до идването им административно-териториално деление. Премахнати са вилаетите, създадени през 1864 г., а санджаците и каазите са преименувани съответно на губернии и окръзи.


11_04_2018_kmetove_2.jpgВ хода на Руско-турската освободителната война (1877-1878) са учредени 8 губернии: След Освобождението Разград става окръг в Русенската губерния (основана на 9 юли 1877 г.) и съществувала до юли 1878 г. Създават се „Временни правила за губернските и градските съвети“ oт 8 август 1877 г. Общината става административна единица.

Разград е община в съответния окръг. Първият градоначалник Георги А. Попов кметува от 4 февруари до 5 ноември 1878 г. След Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., на територията на Княжество България остават 5 губернии и 33 окръга. Една от тях е Русенска губерния, която обхваща 7 окръга с административни центрове: гр. Ески Джумая (дн. гр. Търговище), гр. Разград, гр. Тутракан, гр. Русе, гр. Свищов, гр. Плевен и гр. Никопол. На 5 ноември 1878 г. се създават „Временни правила за градските съвети“. Общината се управлява от градско общинско управление. Кметът се избира от и измежду членовете на общинския съвет, но се утвърждава от губернатора. След посочената дата в Разград кмет става Васил Попов, който удържа властта до 1881 г. и успешно преодолява и удовлетворява посочените по-долу нормативни документи. Разградски окръг участва в изборите за редовни парламентарни избори в Княжество България, проведени в края на септември и началото на октомври 1879 г. за избор на нови народни представители. Кандидатите са от двете водещи политически сили в България– Либералната и Консервативната партия. Околиите, на които е разделен окръгът за изборите, са: Разградска, Чукуровска (център сегашното село Трапище със старо име Чукурово), Заветска, Голямо Кокарджанска (Голям Поровец), Поповска, Садинска. Кандидатите са следните: за Разградска околия – големият български родолюбец Евлоги Георгиев, за Чукуровска – Цанко Марков (по късно кмет на Разград), за Голямо Кокарджанска – Величко Христов (дал оставка) и Ахмед ефенди, за Заветска – Никола Сукнаров (бивш учител в Разград) и Д. Бърнев (задържан и осъден), за Поповска – Андрей Цанов (бивш учител Разград) и Кънчо Жеков (по-късно кмет на Разград и заместен с Гани Арабов), за Садинска – Никола Сукнаров и С. поп Илиев (бивш учител в Разград).

11_04_2018_kmetove_3.jpgС указ № 23 на княз Александър Батенберг от м. юли 1879 г. общините в страната се поставят в ресора на Министерството на вътрешните дела, а през 1940 г. се създава специална Дирекция за администрацията с Отделение за общините. Първото правителство на Т. Бурмов приема „Привременни правила за общинското, градско и селско управление“ от 14 август 1879 г. Съгласно Привременните правила общинското градско управление е автономен изборен органи с общински съвет, който периодично провежда сесии и разглежда основните въпроси, свързани с функциите на общината. Всеки общински съвет излъчва постоянно присъствие - кмет и помощник-кметове, които осъществяват оперативното ръководство на общината. Постоянното присъствие се конструира от членове на оная политическа партия и групировка, която получава мнозинство в изборите. Губернаторът назначава кмета измежду членовете на градските съвети, които се избират. Въвежда се възрастов, имуществен и образователен ценз за гласоподавателите и избраниците. В чл. 6 от Привременните правила за общинско, градско и селско управление се казва, че кметовете на градове с население над 3000 жители се назначават от княза от „помежду избраните членове“, а в градове до 3000 жители назначаването на кмета е в компетенциите на губернатора, а утвърждаването им – от вътрешния министър. В чл. 7 се предвижда ценз за кандидат-кметовете: от тях се изисква да са книжовни, да са над 30 г., да притежават недвижими имущества и плащат годишен данък най-малко 25 франка в селата и 50 франка в градовете (Държавен вестник, № 4, 18 авг. 1879 г.).

11_04_2018_kmetove_4.jpgПо силата на Търновската конституция (1879 г.) в нейния чл. 3 се постановява: „Територията административно се дели на окръжия, околии и общини. Особен закон ще се изработи за наредбата на това административно деление върху начала на самоуправление на общините“. До изработването, приемането и влизането в сила на този закон в Княжество България има 5 губернии, обхващащи 31 окръга (всички дотогава съществуващи - без два окръга, които са закрити: Златишки и Тутракански. На 10 май 1880 г. ІІ Обикновено народно събрание приема Закон за административното разделение на Княжество България, който е утвърден с Указ № 226 на княз Александър Батенберг от 23 май 1880 г. и е обнародван в ДВ, бр. 45 от 28 май с. г. Този закон е основан на чл. 3 от Търновската конституция. С него се премахват губерниите и всички техни учреждения се затварят. Закриват се и 10 от досегашните 31 окръзи. Останалите 21 окръзи се преименуват на окръжия, като се подразделят на първостепенни, второстепенни и третостепенни. Второстепенните са с административни центрове: гр. Кюстендил, гр. Шумен, гр. Ески Джумая (дн. гр. Търговище), гр. Разград и гр. Силистра. Различните степени на окръжията се изразяват само в разликата в щатовете, а не в самото управление и във функциите им. Разградското окръжие обхваща 3 околии, със седалища: гр. Разград, с. Голяма Кокарджа (дн. с. Голям Поровец - в община Исперих) и с. Попово (дн. гр. Попово). Тези околии са второстепенни.

11_04_2018_kmetove_1.jpgС Указ № 265 на княз Александър Батенберг от 4 април 1881 г., обнародван в ДВ, бр. 23 от 16 април с. г., община Голяма Кокарджа се закрива, но на през м. май се разкрива община Кеманлар (Исперих). На 1 януари 1881 г. се извършва първото общо преброяване в Княжество България, което показва, че по това време в страната има 1 354 общини (43 градски и 1 311 селски). Малките общини по това време не са в състояние нито кадрово, нито финансово да поддържат състав от професионално подготвени специалисти. Затова в тях се забелязва силна централизация при формирането и функционирането на местните власти. Кметовете на градските общини се назначават и освобождават от княза, а на селските - от министъра на вътрешните дела. Условието е те да са избрани в състава на съответния общински съвет и да са грамотни. По проблемите на общинския бюджет, собствеността и други въпроси, свързани със стопанската дейност се произнася общинският съвет, който се избира от избирателите в общината.

След приемането на Закона за общините и градското управление, публикуван на 12 октомври 1882 г. в Държавен вестник, кметовете на общини са назначавани. За целта обаче, те е трябвало да са избрани за общински съветници. Според чл. 15 от Закона за общините и за градското управление кметовете на градските общини и техните помощници се назначават и отчисляват с княжески указ, а при наличие на „тежки отклонения от обязаностите“ окръжният управител може преждевременно да отстрани кмета като съобщи за това на вътрешния министър. По Гл. ІІ. Законът предвижда с Княжески указ да се определят общините в България и територията на всяка от тях. Минималното изискване е общината да има 200 къщи. По силата на този закон работят разградските кметове Димитър Стоянов и Кънчо Жеков.

Нов Закон за градските общини е обнародван в Държавен вестник, бр.69, год.VІІІ, от 19 юли 1886 година. Това е свързано с необходимостта от разграничаване и подробно регламентиране на статута и функциите на градските и на селските общини поотделно. Приет е и отделен Закон за селските общини, обнародван в Държавен вестник, бр.70/1886 година.

Разпоредбите на тези два закона са насочени към усъвършенстване и разширяване на местното управление и самоуправление. В този период кмет на Разград е Цанко Марков, за времето от 1885 до 1887 г. В закона се разграничава съставът на общинските власти. Всяка община има: общински съвет, състоящ се от членове, включително кмета и помощниците му; числеността на общинския съвет е в зависимост от броя на жителите на общината; общинско управление – състои се от кмет и помощниците му. Важно е да се отбележи, че с този закон се урежда и изборността на кмета. Той се избира от членовете на общинския съвет с тайно гласуване. Същото се отнася до помощник-кметовете. Целият този състав на общинските власти – общински съветници, кметове и помощници, се утвърждава на длъжност и уволнява с Княжески указ, по предложение на министъра на вътрешните дела. Бюджетът на общините, както вече беше посочено, се съставя от кмета и се разглежда от общинския съвет. Този бюджет се изпраща на окръжния управител, който го разглежда с помощта на постоянна окръжна комисия. Този закон разграничава утвърждаването на общинския бюджет в зависимост от размера на приходите. Когато те са до 100 000 лева, се утвърждават от окръжния управител; над 100 000 лева - се утвърждават от министъра на вътрешните дела.

През 1904 г. се извършват промени в законите за общините – вече не окръжният управител определя постоянната комисия, която управлява общината в случай на разпускането на общинския съвет, а окръжната постоянна комисия с одобрение на министъра на вътрешните работи. Доста се ограничават възможностите за разтуряне на общинските съвети, което цели да намали засилената партизанщина и честите намеси на окръжните управители. През лятото на 1933 г. окръжните съвети се закриват

Началото на периода на тридесетте години започва с преустройството на общинското управление чрез промени в съществуващото законодателство. С Указ № 9, публикуван в Държавен вестник, бр. 52, год. LVI/7.06.1934 г., се въвежда Временна наредба, която действа в периода на преход, необходим за това преустройство. По силата на тази „Временна наредба” се прехвърлят правата и задълженията на съществуващите до този момент общински съвети на кметовете, респективно на постоянните присъствия на столичните, градските и селските общини. Тези правомощия ще се упражняват до издаването на обща наредба за преустройството на общините. По силата на Закона за градските общини от 1886 г. до Наредбата-закон за градските общини от 1944 г. работят разградските кметове Мавродин Хаджигьоков, Димитър Стоянов (втори мандат), Александър Зорзанов, Цанко Марков, Симеон Икономов, Бърни х. Атанасов, Стоян Добрев, Йордан Рашев, Стефан Георгиев, Гани Мечкаров, Тодор М. Попов, Георги Шопов, Георги Панов, Георги Мартинов, Велико Димов, Антон Пинтиев, Кънчо Камбосев, Бончо Чобанов, Иван Шарков, Кънчо Симеонов, Страшимир Бърнев.

След държавния преврат на 19 май 1934 г. повсеместната реформа засяга и местната власт. Административният надзор над общините и останалите автономни държавни учреждения се засилва. С един от първите нормативни актове на новата власт – Указ 179 от 19 май 1934 г., окръзите са „сведени“ до 7 области – Софийска, Врачанска, Плевенска, Шуменска, Старозагорска, Пловдивска и Бургаска, начело с областни директори. Тогава Разградска околия попада в Шуменска област. Последвалите Наредби-закони за селските общини и градските общини превръщат кметовете в назначавани държавни чиновници, които трябвало да отговарят на редица изисквания, характерни за държавните служители – образование, възраст и т.н. Съветите губят своите реални правомощия и се превръщат в съвещателни органи. Всички решения се нуждаят от санкцията на централната власт или на неин представител. Естествено, че кметът става напълно независим от общинския съвет и последният губи правото да го бламира. По предложение на вътрешния министър Петър Мидилев с царски указ от 24 май 1934 г. се разпускат всички градски и селски общински съвети. До назначаването на нови кметове и на помощник-кметове управлението на общините се поема от дотогавашните постоянни присъствия.

Наредбата-закон за градските общини от август 1934 година предвижда за всяко място от общината, с изключение на онова, в което се намира седалището й, да се назначава кметски наместник. Това се осъществява от областния директор по предложение на кмета. Кметският наместник е представител на кмета на общината, ръководи общинските служители, грижи се за поддържане на реда и спокойствието, дава служебни бележки за общината, свързани с факти за раждания, смърт и женитби. Съставът на общинския съвет, регламентиран от тази Наредба-закон, включва: кмета; помощник-кметовете; директора на гимназията или прогимназията; старшия държавен медицински лекар; ветеринарния лекар; областен инспектор по земеделието или агронома; държавния лесничей; един представител на местните кооперации, определен от общите им събрания; толкова общински съветници, колкото са съветниците по право, се избират по реда, определен от избирателния закон.

Мандатът е петгодишен. Сесиите са предвидени два пъти годишно, те са открити /може и закрити/. Общинският съвет взема решения с обикновено мнозинство по следните въпроси:

гласува бюджета на общината, бюджетите на училищното настоятелство и скотовъдния фонд;

обсъжда и приема отчета по упражнението на бюджета; изпълнява задълженията възложени му от други закони; упражнява контрол над общинското управление; определя нови общински приходи в извънредни случаи, свързани с посрещане на благоустройствени и стопански нужди; при благоприятни стопански изгледи може да увеличи вече определени общински приходи с 10%, което се утвърждава впоследствие от министъра на вътрешните работи и народното здраве.

Органи на общинската власт са общинското управление и общинският съвет. Общинското управление се състои от кмета, помощник-кмета и кметския наместник. Кметът се назначава и уволнява от министъра на вътрешните работи и народното здраве, по предложение на съответния областен директор, и отговаря на следните изисквания: да има висше образование (за такова се смята и завършването на Висшата кооперативна школа) или да е завършил с право на офицерски чин Военното училище, както и да е навършил 28 години. Общинските съветници не са чиновници по смисъла на административното право, въпреки че влизат в състава на един колегиален орган, какъвто е общинският съвет. Те не са причислени трайно към определено щатно място, а представляват „доброволно сътрудничество на частни лица“ в общинската дейност. Членовете на съвета, които са на държавна, общинска или обществена служба със заплата, не получават възнаграждения за участие в неговите заседания. Изборните общински съветници обаче получават възнаграждения, предвидени в бюджета на общините, в размер най-много до 50 лева (тогавашни) на заседание за селските общини и най-много до 200 лева (тогавашни) на заседание за градските общини. В останалото време, когато не са заети с общински мероприятия, общинските съветници осъществяват дейности от частен характер. Изключение правят кметът, помощник-кметът, кметският наместник и други членове на общинските съвети, които влизат в тях по право и имат статут на общински чиновници. Пълната изборност на общинските съвети е премахната, като е въведен смесен общински съвет от членове по право и по избор. През февруари и март 1937 г. Наредбата-Закон за градските общини се променя. Към включените по право общински съветници се добавя и по един представител на законно съществуващите местни професионални сдружения (търговски, занаятчийски, работнически, земеделски и др.), посочван на всеки две години от общите събрания на горните сдружения. Съставът на градските и селските общински съвети се допълва още и с шест местни лица за общини до 5000 жители, с девет – за общини от 5001 до 10 000 жители и с дванадесет – за общини над 10 000 жители. Те се избират за срок от шест години, като на всеки две години излизат по 1/3 от тях. Ясно е, че тази Наредба-закон спира развитието на общинската автономия и довежда до деформиране на общинското управление и до централизиране на държавния и обществения живот. След политическия и военен преврат на 9 септември 1944 г. се запазва нормативното и правно действие на приетите десет години по-рано Наредби-закони за градските и селските общини. В органите на местната власт се влива „ново съдържание“ чрез поставянето им в политическа зависимост от местните комитети на Отечествения фронт (ОФ) и обновление на хората, работещи в тях. Кметовете и помощник-кметовете на общините (градски и селски) се назначават също със заповеди на вътрешния министър, по предложение на околийските комитети на ОФ, които в решението си за селските кметове се опират на мнението на селския комитет на ОФ. Със заповед на вътрешния министър Антон Югов от 6 ноември 1944 г., която влиза в сила със задна дата от 9 септември 1944 г., отпадат изискванията за служебен и образователен ценз за областни и помощник-областни директори, секретари и подсекретари на областни дирекции, околийски управители, секретари на околийски управления, директора на Народната милиция и всички нейни органи, кметове, помощник-кметове, кметски наместници и кметски представители. Намалява се образователният ценз за длъжността секретар-бирник, като се изисква само завършено петокласно образование и издържан специален изпит. Причините за всичко това са ясни – навлизане на верни на партията и народа неграмотни и полуграмотни лица. Приетата през декември 1947 г. нова конституция на Народна република България предвижда изборни общински и околийски народни съвети с тригодишен мандат. Съобразно законите на страната те ръководят провеждането на всички стопански, социални и културни мероприятия от местно значение. Изпълнителни и разпоредителни органи на общинските и околийските народни съвети са общинските и околийските управи в състав: председател, подпредседатели, секретар и членове, а в по-малките населени места – само от председател и секретар. Вторият по значимост нормативен акт след Конституцията, с който се допълва и регламентира устройството на държавата, е приетият през февруари 1948 г. по съветски и югославски модел ЗНС (Закон за народните съвети). В него доста по-подробно са пояснени структурата, правата и компетенциите на народните съвети като местни органи на държавната власт.

По силата на тази споменатата Наредба-закон от 1934 г. и до приемане на Закона за народните съвети през 1948 г. работят кметовете на Разград Драган Данаилов, Захари Попов, Генчо Христов, Стефан Митев, Иван Халаджов, Деньо Иванов, Георги М. Казанджиев.


Проф. Пламен РАДЕВ

Снимките са от фонда на ДА „Архиви“ и от архива на „Екип 7“