Търсене

Начало Оживление Виктория Колева – едно „наше“ момиче по телевизията!
Виктория Колева – едно „наше“ момиче по телевизията!
13 April 2018

Неотдавна в сутрешната програма на БТВ гостува актрисата от Народния театър Виктория Колева. Във връзка, естествено, с нашумелия сериал „Скъпи наследници“, в който тя е Майката на Борис /Орлин Павлов/. От тоя сериал съм гледал само откъслечни епизоди, не поради липсата на интерес, а поради невъзможността ми да следя подобни поредици всяка вечер, колкото и да ги харесвам или не харесвам.


13_04_2018_viktoria.jpgНо нейното име подозрително ми напомняше името на млада актриса от Разградския театър през 80-те години, та специално седнах пред екрана, поне за да се уверя, че не е тя!...

„Не е тя!“ - си казах веднага, когато пред водещите седна една зряла хубавица. „Не е тя!“ – пак си казах, когато започна да разказва, как не я приемали във ВИТИЗ няколко години заради баща й - бивш лагерник в Белене… „Не е тя!“ - щях да си кажа за последен път, когато започна да разказва, как била стажант-актриса в Търговище… И изведнъж: хоп, тя започва да разказва, как там се запознала с бъдещия си мъж, стажант-актьорът от Търговищкия куклен театър Емил Бонев, който много приличал на Роберт Редфорд и прочее подробности за голямата им любов с него до ден-днешен….

„Е, няма начин, тя е!“ – вече си рекох с облекчение и с малко яд, че все пак не спомена ни дума за Разград, поне малко да ми спести напрежението, дето не съм я познал от първи път – все пак са минали трийсет и една, две години оттогава!...

Известно е, че „българската следа“ се търси и намира /но остава недоказана/ в световната история, а аз от много години търся „разградската следа“ в българския театър и кино и имам доказателства за това….

Няма да се връщам към подробностите, които вече съм описал в книга, но явно веднага след издаването й, започва да ми се налага да я допълвам.

13_04_2018_viktoria-1.jpgУважаемите стари театрални зрители още си спомнят, че когато не само турските сериали не бяха измислени, а и латиноамериканските още бяха в началото си, обичаният разградски театрален директор Ангел Геров търсеше сред абсолвентите на ВИТИЗ кандидати да дойдат в Разград. Почина внезапно, но неговият наследник Христо Минчев продължи делото му и докара в Разград невероятната за ония времена група от випускници, като Петър Батаклиев, Константин Херман, Светлозар Ников, Иван Цингаров, Виктория Колева и Емил Бонев!

По различен начин се реализираха те при нас, включително и Емил Бонев, но историята с Виктория Колева е напълно друга. При нас /на фона на личното й мнение, че като стажантка преди това й се е налагало да тича по сцената с няколко реплики или да отваря вратата/, тя изигра нас дебютната си роля на Жана д'Арк в „Чучулигата“ от Жан Ануи, под интересната режисура за ония времена на Христо Минчев, където Виктория беше прекрасна и бурно аплодирана… Но и спектакълът беше прекрасен с партньорството й с известния артист Михаил Михайлов и местните ни Тенко Кунев, Явуз Махмудов, Сашо Божанов и други.

После игра Мая, заедно с приятеля си /или вече съпруг, не помня/ Емил Бонев /Сергей/ в скандалния за ония времена и за пръв път изигран в Разград мюзикъл на Стефан Цанев, Борис Велчев и Юри Ступел, за който вече сме писали… Беше й Мари във „Войцек“ на

13_04_2018_viktoria-2.jpgБюхнер, пак нестандартна режисура на Христо Минчев и пластика на Огнян Жеков!

С тези три първи роли е записана и в Антология Български театър. С необходимите подробности, че е родена на 20 февруари 1960 г. в с . Галиче, Врачанско. Работила е като стажант-актриса в театрите на Търговище, Силистра и Смолян. Добива актьорско звание по известния по онова време чл. 9, все пак завършва актьорско майсторство в класа на Н. Люцканов във ВИТИЗ, въпреки че вече не се нуждае от диплома, през 1986 г. Работи после в Шумен, Пловдив и Театър 199 в София. Носителка е на Наградата на Шумен за най-добра млада актриса през 1988 г., на националната театрална награда „Икар“ за ролята й на Костанда в „Свекърва“ на А. Страшимиров, реж. Мариус Куркински, и на най-престижната българска театрална награда „Аскеер“.

Колегата й Светлозар Ников почина рано. Беше един от основните актьори в Русенския театър. Другите му колеги от випуска се пръснаха из страната и по света,

От тях, освен Виктория, не можем да не споменем съпруга й Емил Бонев – 11 години директор на Пловдивския драматичен театър, чиято театрална биография, според Антологията, също започва с ролите на Сергей от „Любовни булеварди“ на Ст. Цанев и Войцек във „Войцек“ на Бюхнер в Разград. Но неговата история е отделна. Освен че е директор толкова време в Пловдив, актьор и режисьор по това време и впоследствие, той е автор на 5 пиеси, играни в страната, а и участник и сценарист в известното телевизионно предаване „Пълна лудница“...

Ще завършим с думите на починалия не навреме актьор Яни Йозов, който след н.а. Иванка Димитрова от Разград, свекърва на певицата Богдана Карадочева, беше вторият в Народният театър с разградско битие преди Виктория, ако нещо не бъркаме! Та той викаше тъй по повод на баща си, големия актьор Явуз Махмудов - Йозо: „Нима е възможно театрален критик или режисьор по онова, па и в сегашното време, да дойде в Разград и да открие бисер за столичните театри?“...Риторичен въпрос. Следователно, нормално е някой да мине и да замине през Разград и да си потърси /и намери/ реализацията другаде. Разбира се, не е нужно и да разправя и всички подробности от А до Я за себе си, но би могло да каже нещо за началото си!

Не правя изводи. Просто съобщавам фактите….


Дулинко ДУЛЕВ


П.п. Интересен момент! И Стефан Цанев, когато говори за „Любовни булеварди“ по някакви поводи, непрекъснато пропуска Разград, колкото и мюзикълът му да беше реализиран първо при нас!