Търсене

Начало Интервю Художникът Орхан ИСМАИЛ: Изкуството прави света по-добър и сплотява хората
Художникът Орхан ИСМАИЛ: Изкуството прави света по-добър и сплотява хората
18 April 2018

Орхан Исмаил е сред популярните артистични личности на Лудогорието. Роденият в Исперих художник рисува от малък и това бележи по нататъшният му път. Завършва профил „Изобразително изкуство“ в Хуманитарната гимназия „Акад. Анание Явашов“ в Разград.


18_04_2018_orhan-ismail.jpgЛюбовта към рисуването го отвежда в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, където придобива специалност „Скулптура“. В момента е директор на СУ „Св.св. Кирил и Методий“ в село Самуил, Разградско. Преподаватели, ученици и родители удвояват симпатиите си към него, след като сам изрисува старите стени на школото и им предава нов живот. С помощта на четките и боите художникът изрисува върху старите врати и изкъртените стени красиви изображения и така дефектът се превърна ефект. Впечатляваща е стената с образите на патрона на училището, които са също дело на артистичния директор Орхан Исмаил. Преди няколко дни авторът участва в съвместна изложба в четирима свои колеги, която беше подредена във фоайе „Ротонда“ в Министерството на образованието и науката. Подробности за експозицията „Учителят на учителите“, за творческия устрем на художника, за темите, които го инспирират, за съчетанието на рисуването и управлението на училище, разказва Орхан Исмаил в интервю за вестник „Екип 7“.


18_04_2018_orhan-8.jpgОрхан, рисуваш от малък, помниш ли кога хвана четката за първи път?

Рисувам откакто се помня, моят брат близнак – също. Баща ни беше художник в АПК-Исперих и ни насърчаваше да правим опити в рисуването. Той носеше вкъщи бои и четки служебно и ние с брат ми като на игра рисувахме първо с моливи, а после и с бои. Така се научихме да съчетаваме различните цветове.


Платното, четката, боите, как заменят думите?

Когато имам свободно време или си почивам, но не съм в ателието, си мисля за моите картини. Правя си проекти наум за бъдещата реализация на идеята ми. Така, когато седна пред платното, мислите ми се превръщат в картини, но идеята е само в началото. Същинската реализация на картината става в момента на творческия акт. Това е един процес на едновременно мислене върху предварително оформена идея и движения на ръцете, съчетано с усета за динамика, колорит и материализация на света. Вътрешно душевно изпълване на съдържанието на композицията с моята лична емоция.


18_04_2018_hudojnik-4.jpgВдъхновението откъде идва?

Вдъхновението идва от всичко. Родителите ни са учили мен и брат ми да се радваме на живота, на красотата на природата и на доброто у човека. Възхищавам се от невероятните български природни пейзажи, от морето и планината. Нашето село със стари къщи е изключително вдъхновяващо. Автентичните постройки носят нашата история и сила на българския народ. Вдъхновява ме семейството ми, съпругата и децата – те са моите малки феи, които носят радост и осмислят живота ми.


Много твои картини красят кабинети, учреждения, арт салони в страната и чужбина. Какво е чувството да си част от ежедневието и предпочитанията на другите?

Не знам, но много хора споделят, че харесват картините ми. Навярно хората, които са купили мои картини или аз съм им подарил, защото съм усетил, че имат потребност от късчета творчество в забързаното ежедневие, са удовлетворени от квадрата или правоъгълника, на изпълненото с краски и движение платно.


Имаш богата палитра от теми, най-лесно какво ти се отдава?

Обичам да рисувам пейзажи на села, морски пейзажи и портрети на хора. Всичко ми се отдава. Не знам утре какво ще поискам да рисувам, защото това е вътрешен акт на душевните ми нагласи. Най-много ме впечатляват библейските теми, но за тях още се подготвям философски и един ден ще направя цяла самостоятелна изложба на библейска тематика.


Имаш ли предпочитано време за рисуване?

Имам, но невинаги успявам да стана рано и да се съсредоточа, защото имам много други задължения вкъщи и на работа. Знаете, че учителят е учител и извън училището. Харесвам ваканциите, защото тогава имам време изцяло да се отдам на творчество.


Участваш в редица изложби, срещаш се с много творци, всичко това как те зарежда?

Изложбите са изпитите за художника. Всеки автор трябва да участва в общи или самостоятелни, за да покаже творбите си на обществеността и на ценителите на културни продукти. Така художникът може да получи оценка и да се коригира, ако трябва или да се мотивира за по-добри бъдещи изяви. Срещите с обществеността и други творци са особено важни за всеки творец. Това е както при феновете на футбола. Да си имат своето общество, да се самозареждат и да удовлетворяват потребностите на душата си от съпреживявания.


Преди дни участва в обща изложба с четирима твои колеги-художници, сред които първият ти учител Петко Антонов. С какви чувства прие предизвикателството да покажеш картините си не къде да е, а във фоайето на образователното министерство?

Като всички творци и аз искам да бъда „видян“ и оценен от колеги и специалисти в областта на културата и образованието. Щастлив съм, че с колегите представихме творчеството си на голямата магистрала на образованието. По този начин го обогатяваме и ставаме една сплотена общност.


Имаш две момичета, би искал да ги видиш един ден…?

Искам да пораснат и да се реализират в живота като личности тук в България. Да са истински граждани на страната ни, но и на Европейския съюз. Нека сами си избират пътя дали да са учители, лекари, юристи, художници или дизайнери. Ако видя, че някоя от тях има усет и талант да рисува, ще помогна, разбира се.


С какво артистичността ти помага в управлението на училището?

В училище си е като на работа с всички правила и закони. И преди това съм се обграждал с художественост и със света на колорита и емоцията. Когато направим света около нас по-красив, хората стават по-добри. Точно в това отношение ми помага художествената артистичност.


Искам да те питам като дългогодишен директор как трябва да изглежда съвременното училище и отговаря ли на съвременните образователни изисквания?

Училището трябва да изглежда като съвременна институция в крак с новото време – модерно, компютъризирано и с работещи в него добри професионалисти. Дали това е възможно – това зависи от нас като колектив и моето ръководство като мениджър, освен професионалната ми квалификация и артистичност като художник. Директорът трябва да съчетава в себе си професионализъм, опитност при работа и координация с институции, местна власт, колектив, ученици, родители, общественост, НПО и още, и още …


Какво послание искаш да предадеш чрез картините си?

Чрез творчеството си искам да служа на хората и заедно да ставаме по-добри!


д-р Надие КАРАГЬОЗОВА