Търсене

Начало Искам думата Чиновници много, а животът все по-труден
Чиновници много, а животът все по-труден
20 April 2018

Пролетта пак дойде. Едни се радват, че са успели да издържат през зимата на недоимъка и че отново могат да посрещат утрото на едни непредсказуеми дни на бъдещето, а други на изобилието и охолството, което сегашната власт им донесе.

Ние, българите, както винаги бързаме.


Не може да се получи всичко наведнъж. Скоро ще станат тридесет години откакто нашите любими държавни ръководители, нашите братя и сестри от парламента, лишавайки своето здраве и необходимата почивка, работят за просперитета на нашия народ и националното ни достойнство.

Защо сме толкова черногледи, защо не виждаме как с всеки изминат ден расте нашето жизнено равнище? Как пенсиите главоломно пораснаха, благодарение на предизборното обещание на един партиен вожд от някакъв патриотичен съюз. Не бива да се пропуска и бащинската загриженост на новия Тато в държавата ни за Великденските добавки към пенсиите. А вие, пенсионерите, ядохте на воля агнешко, чукахте си яйцата, гледахте си турските серии по телевизията и се правите на недоволни.

Грехота е да се оплакваме. Нашата община се управлява под мъдрото ръководство на кмета. Щастливи сме, че Бог ни е дарил с такъв компетентен по всички въпроси областен управител. Виждате ли как за кратко време обликът на нашия град се промени. Всички гости на Разград просто са изумени - няма улица без дупки и с нормално осветление ... Почти вече няма и улица или градинка без помияри и котараци. Но тука трябва да бъдем по снизходителни, защото има и професионални увлечения.

Понякога си задавам един въпрос. Би ли пропаднала нашата държава, ако ги нямаше областните управители, техните заместници и всички други, наредени на държавната ясла? Може ли някой мой съгражданин да каже, че е почувствал, че животът му с нещо се е подобрил, благодарение на дейността на областната управа?

Е, вестниците пишат, че нашият губернатор приел турска делегация, че отворил вратата на джамията и показал на друга турска делегация вътрешностите й /на това събитие и аз бях очевидец/, че направил побратимяване на Разград с някакъв турски град, че организирал безплатна екскурзия с наши съграждани, пак до някакъв турски град. Защо не организира екскурзия до Орел, нали и с този град от дълги години сме побратимени?

Нека да погледнем и от друга страна дейността на областното ръководство. То е един контролен орган, който следи да изпълнението на всички спуснати от ЦК на ГЕРБ заповеди, постановления, инструкции и какво ли не още. Ние като народ сме се доказали във времето, че не можем да разчитаме на съвестното изпълнение на служебните си задължения. Трябва контрол. По дядо Тошовото време имаше такъв, ама то и за това кражбите бяха малко. Поне така изглеждаше.

Сега контролът е почти на същото ниво, само че наименованието на кражбите е друго. Съгласно изискванията на Европейския съюз кражбата е подсъдно деяние, а когото кажеш ГЕЙТ /като суджук гейт, кум гейт/ това е обичайно явление, особено ако е на политическа или приятелска основа.

Скоро четох, че под ръководството на областния управител се е провела много важна и дълго подготвена среща между държавната и общинската власт и представители на бизнеса за изграждане на система за мониторинг на въздуха в Разград, като се обособят 5 точки на различни места в града.

Дотук добре. Но после става интересно. Трите фирми, които са били поканени на тази среща, са потвърдили приетия от тях финансов ангажимент към областната управа - всяка от тях да внесе по 5000 лева. Представете си, че тази апаратура е засякла някакви вредни емисии, идващи от фирма, която е спонсор на изградената система. Вярвате ли, че някой ще санкционира спонсора си!? Тук отново изникват други въпроси.

Може пък тази инициатива изцяло да е в интерес на общността, но начините, по които се процедира навяват съмнения. Най-добре е общината да намери необходимите средства, без фирмено спонсориране. Защото всички граждани на Разград знаем от кои фирми могат да дойдат проблемите. Не вярвам да има наивници, които да вярват, че бай Иван, който си е боядисвал автомобила или петте кокошки в гаража на бай Колчо са замърсили въздуха с фини прахови частици, амоняк или не дай си боже с сероводород.

Ние, по-възрастните, много често се връщаме към спомените си. Казват, че човек чрез своите спомени винаги избира най-правилния път до края на живота си. Получи се така че въпреки ликвидирането на голяма част от промишлеността с всеки изминат ден замърсяването на въздуха става повсеместно. За някои големи градове, където има концентриране на промишленост, автомобилни потоци и други дейности е логично такова замърсяване. Но защо в много, да не кажа почти във всички европейски страни, не се говори така открито за този проблем? Живял съм дълго в Португалия, бил съм и в други страни и не е видно да имат такива проблеми

И отново изниква въпросът защо преди да станем членове на Евросъюза, почти не се говореше, че живеем в замърсена среда? Дали всичко това в настоящия момент не е някаква наложена директива? Те, там далече от България, ужасно много са загрижени за нас... Интересно е как така се получи че в много населени места в България водата стана негодна за пиене и използване. Даже някъде е замърсена с уран. Как са живели, работили и произвеждали земеделска и животинска продукция нашите предци. Защо дълголетието някога е съпътствало българина? Защо след като сега има различни мониторинги, екосистеми и какво ли не още, мрем като мухи?

Явно такава ни е съдбата. Но не си ли я градим сами?

 

Радослав РУСЕВ