Търсене

Начало Искам думата Приказка за рицаря и меча: СЕЧИ ГЛАВИ, ЗА ДА ТЕ УВАЖАВАТ!
Приказка за рицаря и меча: СЕЧИ ГЛАВИ, ЗА ДА ТЕ УВАЖАВАТ!
27 April 2018

Усъмних се в правотата на приказките някъде през далечната 1987 година. По-точно в една от тях, в която се разказва за двама рицари, които срещнали по пътя си триглавата ламя на злото. Единият рицар тоз час извадил меча си да се пребори с нея, докато другият се опитал да го спре с думите, че няма смисъл, след което продължил сам по пътя си.


27_04_2018_dulinko-dulev3.jpgДълго време се борил първият рицар с ламята, отсичал една по една главите ѝ, веднага други израствали на тяхното място. Така, докато веднъж до биещите се не спряла луксозна каляска. От нея се подал обсипан целия в златни накити оня, другият рицар.

- Видя ли - рекъл на доскорошния си другар, – че няма смисъл. Погледни се сега, сам, изоставен, беден, остарял….

Та си спомних разочарованието си от тази приказка, когато в същата онази далечна година, заедно с Дулинко Дулев бяхме поканени като почетни гости на литературния конкурс „Светлоструй“ в с.Щръклево, Русенско. Аз като първи носител на тази висока тогава национална награда за книга, Дулинко като сегашен такъв.

Тук е мястото да обясня, че този конкурс бе създаден в памет на големия наш творец и възрожденец по душа Димитър Добрев. Ще спомена за него само това, че през 1928 година той основава с център същото това село Щръклево първия литературен вестник в страната „Светлоструй“. В него са печатали свои произведения автори като Елин Пелин, Йордан Йовков, Багряна и цяла плеяда още творци родени, или живеещи извън столицата. Димитър Добрев е основател още на Съюза на писателите от провинцията през 1934 г., издал е над двадесет книги с проза, есета, мемоари, приказки. Приживе той дори гостува на почитателите си от Разград и Лозница.

Та след смъртта му през 1985 година създаденият в село Щръклево музей за вестника и делото на Димитър Добрев организира няколко поредни години този наистина добър конкурс. Отидохме ние с Дулинко, а със служебна кола преди нас там бяха пристигнали вече и двама видни партийни другари от Разград. През време на деловата част водещият на няколко пъти споменава хвалебствено имената ни. Нашите партийни другари най-много ръкопляскаха на това, като лицата им казваха към тия от другите окръзи: „Гледайте, гледайте какви хора си отглеждаме в Разград!“.

След приключване на награждаването и другото останало по сценарий, поканиха всички участници на вечеря в добре подредения селски ресторант. Имахме честта аз и Дулинко да бъдем настанени на масата, определена за партийните другари, дошли от различни окръзи на страната. Вечерята бе уважена лично от тогавашния първи секретар на партията в Русе. В тия години кебапчетата бяха от истинско месо, та си хапнахме добре. На Дулинко дори му излезе късметът и сервитьорът остави пред него пълна бутилка с водка.

Всеки желаещ стана, каза по няколко топли думи към организаторите на конкурса, както и за самия конкурс. Някъде след третата водка пожела да се изкаже и Дулинко. Вместо да започне с резонното „другарки и другари“, той зареди едни сатирични стихове, в които направи на пух и прах ръководения от партията ни живот. Накрая взе, че приватизира партийните резиденции с намерение да ги прави на детски ясли /б.р. става дума за популярното през 80-те години на миналия век и разпространявано от ръка на ръка като „самиздат“ Дулинково стихотворение „Дворците ще превърнем в детски ясли“/. Партийните другари взеха да се споглеждат, а на тия, от нашия град, вече им идваше да викнат, че този поет не е от Разград.

С една дума, първият на Русе реши, че е време да закриваме яденето и пиенето, щото утре е работен ден. Само че той явно не искаше да оставя Дулинко да разлага повече атмосферата в Русенско, прави, струва, но нави разградските другари да си го приберат със служебната кола. Мен пък ме изтърсиха на студената жп гара да чакам сутрешния влак за Разград.

Така че не вярвам на приказката за ония двамата и ламята.

Дулинко Дулев нея вечер извади поетичния си меч, сече, сече и пътува после на топло до вкъщи при жена си.

Аз пък нищо не извадих и половината вечер мръзнах като ескимос на русенската гара...



Иван ДЖЕБАРОВ