Търсене

Начало История Атанас Михов – художник, майстор на пейзажа, учител по рисуване в Разград
Атанас Михов – художник, майстор на пейзажа, учител по рисуване в Разград
30 April 2018

През 1904 година в художествена изложба в София за първи път участва млад художник с девет свои картини, които веднага са забелязани от критиката и тя го обявява за „най-добрия техник на пейзажа с маслени бои“. Това е 25-годишният Атанас Михов – име, което ще остане в историята на българската живопис. Същата година представя картини от природата на Силистра в международна изложба в Мюнхен, Германия.


30_04_2018_atanas-1.jpg30_04_2018_atanas-2.jpgИзявата му там прави толкова силно впечатление, че е поканен за член на Международния съюз на изкуствата и литературата в Париж, Франция. Младостта и скромността понякога не са добри съветници – той не отговаря на поканата, задоволявайки се с моралния успех на още малкото си по обем творчество.

През следващите десетилетия Атанас Михов твори в областта на реалистичната пейзажна живопис. Смятан е за родоначалник на пейзажа и за един от създателите на българския импресионизъм. Приносът му за развитието на тези жанрове е голям. Художникът е един от малкото български творци, рисували сред природата – по поля, гори и планини.

30_04_2018_atanas-4.jpgРоден е на 24 септември 1879 година в Стара Загора. Баща му Михо Марков произхожда от земеделско семейство, но е природноинтелигентен и любознателен, макар да завършва килийно училище. Майката Дина, необразована домакиня, е от еснафско семейство. Обаче една от лелите на детето по майчина линия – Златка – е учителка. Нейната по-висока култура и буден ум, съчетани с грижа и любов към племенника, са благодатна почва за правилното възпитание на бъдещия художник. Семейството е бедно, детските му години не са щастливи, но има едно прекрасно нещо, което носи ежедневна радост, и то е нарастващият интерес към рисуването. За него допринася общуването с братовчеда Кирил Станчев, възпитаник на Сливенската гимназия, който рисува с креда.

30_04_2018_atanas-3.jpgМомчето расте и когато идва време да подхване занаят, родителите го дават при съсед да учи кръчмарство и бакалство. Но нещата не потръгват. После продава гевреци в една фурна. Работи и като чирак при вуйчо си, който е кожар и шапкар. Юношата не проявява интерес към нищо. През цялото време той мечтае само за едно - да рисува. Учителят му по рисуване забелязва неговата дарба и на 25 юли 1897 година го изпраща с препоръка и 20 лева в джоба в Държавното рисувално училище в София, открито година преди това. Директор е Иван Мърквичка (1856-1938), български художник от чешки произход, педагог и обществен деец. Той е един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Атанас Михов се явява на приемния изпит, на който заданието е гипсов орнамент с черно, и е приет за студент. Скоро в училището е назначен за преподавател по рисуване Ярослав Вешин (1860-1915) – чешки художник, пристигнал в България по покана на министъра на народната просвета Константин Величков, майстор в областта на битовата живопис, по-късно известен и с шедьоврите с в областта на баталната живопис, един от създателите на българското изобразително изкуство в края на 19-ти и началото на 20-ти век.

В такава атмосфера започва мечтаното обучение на бъдещия художник. Оценките му са отлични, получава и награди от Академичния съвет. Но скоро бащата умира. Тогава останалият без средства талантлив студент е подпомогнат от семейството на учителя му Ярослав Вешин. Безценните грижи помагат на младежа да върви по избрания път.

Рисувалното училище подготвя главно учители по рисуване. Малко са смелчаците, които поемат пътя на свободния художник. Социалната обстановка в младата капиталистическа държава не е подходяща за такова начинание - изобразителното изкуство в началото на 20-ти век не е от първостепенен интерес за българската културната общественост. Родителите предпочитат децата им да учат за учители, за да имат сигурна работа след завършване на образованието си. За Изящния отдел на училището, който подготвя художници, почти няма кандидати. От целия клас само Атанас Михов пожелава да отиде да се обучава в този отдел. След завършване на Рисувалното училище в средата на 1904 година той вече е художник на свободна практика. През трите години до 1906 година редовно участва в изложбите на южнославянските художници като член на съюза „Лада“.

Постепенно битовите и финансовите затруднения принуждават младия художник решава да започне работа като учител по рисуване. В продължение на три десетилетия той преподава предмета в гимназиите в Силистра, Разград, Русе и София. През цялото време не спира да рисува българската природа.

От 1906 година до 1910 година е учител в Силистра, където претворява в картини околната природа. Според специалистите един от пейзажите му – „Край Силистра“, рисуван през 1909 година, притежание на Националната художествена галерия, е определен за едно от най-високите постижения на българската пейзажна живопис.

През 1913 година Атанас Михов е назначен за прогимназиален учител в Разград. През 1914 година създава картината „Кадъна“, описана от професор Борис Колев в студията му за художника. Творбата изобразява зимен ден, бедна къщурка, огряна от слънцето. Млада кадъна, нарисувана почти гърбом, покрита с фередже, носи вода с кобилица. Картината е силно въздействаща с контраста между белотата на снега и черното фередже, с обрисуването на зимния ден.

В Разград го заварва Първата световна война. Той напуска училището и влиза в казармата на Шуменския артилерийски полк, като подпоручик. Заедно с други свои колеги е зачислен като военен художник към щаба на XI Македонска дивизия, където създава баталните си творби.

По време на войната е назначена комисия за изработване на проект за Военен музей. Картината му „Въздухоплаване“ е определена да бъде сложена на лицевата страна на парадния вход. За колекцията на музея сред стотиците картини на военните художници са избрани немалко творби на Атанас Михов – четири маслени платна, пет пастела, четири акварела, шест рисунки с туш и перо и над сто и шестдесет скици с молив. Голяма част от тях днес се съхраняват в Националния военноисторически музей.

На 15 май 1917 година в Берлин, Германия, е открита военна изложба. Във връзка с подготовката й, от България за десет дена е командирована група - Атанас Михов е сред избраните. Тогава за първи път излиза от България и има възможност да се запознае с голямото европейско изкуство. Използва случая, за да види и Виена – музеите и галериите в града, изкуството на старите майстори.

След войната продължава да учителства в Разград. Поради тежкото си материално положение, талантливият художник не може да се откъсне от учителстването и да заработи като свободен художник. Но рисуването е негова съдба. Скоро устройва първата си самостоятелна изложба – през юли 1919 година, - която после показва и във Варна, а през 1920 година, когато вече е учител в Русе, е допълнена с нови творби и представена в София, където минава при голям успех.

От Разград Атанас Михов е назначен за учител в Русе. На 1 септември 1919 година започва работа в Държавната мъжка гимназия „Княз Борис“. По това време художникът вече е познат и уважаван сред колегите си, които са го признали за един от най-добрите пейзажисти. В началото на 20-те години на 20-ти век в България рисуването още не е професия. Стъпка по пътя към такова признание е сформирането на дружества в градовете. През 1912 година в Пловдив е създадено Дружество на южнобългарските художници. Атанас Михов е убеден, че Русе ще е подходящ център на творците от Северна България. Той споделя своята идея с колегите си русенци Димитър Радойков и Александър Лазаров. С тяхното съгласие написва писма до художници учители. Поканата приемат шестнадесет души и през 1920 година е основано Дружество на северобългарските художници. Инициаторът е избран за негов пръв председател. Той съставя и устава с приложен списък на основателите и на редовните членове. В следващите години те достигат 36 художници. Дружеството има различни функции, но основната е уреждането на изложби. Всяка година в Русе се открива обща изложба – на първия ден на Великден. Първата е през 1920 година. Целият град се стича в аулата на Мъжката гимназия да види изложените 181 картини. Събитието е отразено във вестник „Русенско ехо”.

През 1923 година Атанас Михов е назначен в София – учител в Княжево. Там остава до 1932 година, когато се пенсионира и се отдава напълно на творчеството си. С рядко трудолюбие и неуморно рисуване той наваксва пропуснатото през годините, когато творческият му ентусиазъм е ограничаван от задълженията на учител. Непрестанно е сред природата и тя оживява в десетките емоционално въздействащи пейзажи.

През януари 1930 година Министерството на просветата организира честване на юбилей на художника – двадесет и пет години художествена и учителска дейност. Уредена е юбилейна изложба в салона по история на изкуството в Художествената академия в София. Изложбата включва сто осемдесет и четири картини на Атанас Михов от различните му творчески периоди.

В продължение на петдесет години – чак до смъртта си - художникът създава стотици пейзажи, които имат приносен характер за развитието на българската пейзажна живопис. Картините му са представяни в повече от двадесет и пет художествени изложби в България и в чужбина и в двадесет самостоятелни изложби из цялата страна. За него критиците са казвали: „Има очи на поет и ръце на маг“. През целия си път на художник Атанас Михов е верен на българските традиции. Не му оказват влияние модерните европейски кумири в живописта. До края остава последовател на своя учител Ярослав Вешин. Изследователите отдавна са го определили като родоначалник на българския импресионизъм.

За дългогодишната си педагогическа работа и за огромното си по обем и голямо по талант творчество Атанас Михов е удостояван с ордени, медали и други награди. Картината му „Дунав при Силистра“ участва в Общата художествена изложба през 1953 година и е отличена от Съюза на художниците в България със златна значка. С Указ 314 от 1955 година на Държавния съвет на НРБ е удостоен със званието „Заслужил художник“, а с Указ 214 от 1959 година (в друг източник 1952 година) му е присъдено званието „Народен художник”. Умира на 22 януари 1975 година. В цялото му творчество грее хубостта на България – нейните планини, Дунавската равнина, Тракийската низина, златна Добруджа.

Освен майстор на четката Атанас Михов е и майстор на перото. В своите мемоари той споделя: „Изкачите ли се на планински връх, пред погледа ви се разгъва лабиринт от върхове и далечини, които се губят в безкрая. Слезете ли долу в равнината, оттам обхващате планинската верига в цялото й величие. Пътувате ли през Дунавската или Тракийската равнина през пролет или лято, очите ви се галят от овощни цъфнали градини и безмерно пъстри поля и красиви селища“.

Другата важна заслуга на художника е, че в продължение на 30 години, бидейки учител по рисуване в различни градове, той учи и възпитава подрастващите в любов към изкуството и красотата. Винаги е помагал и на младите български художници в тяхното развитие. Умира в София на 22 януари 1975 година, на достолепната 95-годишна възраст. Дългият му живот е белязан от патриотизъм и всеотдайна обич към изкуството.

Картини на Атанас Михов притежават Президентството на Република България, Министерският съвет, Министерството на външните работи, редица посолства на България в чужбина, Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, всички градски художествени галерии в страната, както и частни колекции в България и чужбина.


Галина ДЖУРОВА, краевед


Портрет на Атанас Михов от проф. Илия Петров

Пейзаж“, худ. Атанас Михов

Утро над Дунав“, худ. Атанас Михов