Търсене

Начало Интервю Художникът Димитър Арнаудов, който мечтаеше изкуството да стане двигател на света
Художникът Димитър Арнаудов, който мечтаеше изкуството да стане двигател на света
16 May 2018

Димитър Петров Арнаудов е роден на 17.10.1912 г. в село Паисиево, Дуловско. Завършва живопис през 1937 година в Национална художествена академия - София при проф. Никола Ганушев. Член на Съюза на българските художници от 1960 г. Димитър Арнаудов е един от основателите на представителството на СБХ в Разград и негов творчески секретар до 1969 г.


16_05_2018_hud_5.jpg16_05_2018_petar-arnaudov_2.jpgРъководи художествено студио като обучава любители художници от 1962 до 1969 г. в Разград. Рисува пейзажи от Лудогорието. Любим жанр на художника е портретът. Рисува образите на известни разградчани, между които акад. Анание Явашов, диригентът Стефан Вачев, хумориста Коста Катранджиев и др. В Историческия музей на Дулово в художествения отдел е изложена картината „Пролет в Лудогорието“. Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ в Разград съхранява 20 творби на художника наред с творбите на художниците Илия Петров, Данаил Дечев, Никола Ганушев, Атанас Михов и Йордан Кръчмаров, родени, живели и работили в Разград. Димитър Арнаудов почива на 14 май 1998 г. в Разград. През 1999 г. по инициатива на ХГ - Разград е открита голяма ретроспективна изложба за творчеството му.

Още от дете мечтае да стане художник. Случва се така, че познат на семейството купува маслени бои от София, когато е в прогимназията, и така започва пътят на художника, та чак до последните дни от живота му. В Разград да рисува го учи големият художник пейзажист, портретист и създател на много нови неща Драган Данаилов. Той е директор на гимназията, един от създателите на парка, основател на Колоездачния съюз и инициатор на докарването в Разград на кинематографията. Както споменах по-горе, Арнаудов, попада по препоръка на Данаилов при най-добрия учител в академията - проф. Никола Ганушев, родом от Разград. Самият Никола Ганушев завършва живопис при проф. Джакомо Гросо и Луиджи Бели през 1913 г. в Академията за изящни изкуства „Албертина“ в Торино в Италия. При него са учили много известни български живописци. Смята се за един от най-добрите майстори на голо тяло и портрети от натура. Ганушев продължава да помага на младия си даровит ученик от Разград. Праща му тайно пари чрез негов познат, за да си купува бои и рамки.

16_05_2018_hud_1.jpgХудожникът става учител по рисуване в разградската гимназия, но винаги е търсил свободата на твореца. И както го помнят близки, често споделял: „Свободата – това е пътят на голямото изкуство!“. Любимият му сезон е пролетта. Рисува пейзажи с особена вътрешна жизнаена енергия, от тях грее светлина и настроение. Чест гост в дома му е Данаил Дечев от Разград, голям български художник.

Днес разговарям със сина му Петър Арнаудов, също художник.

 

- Г-н Арнаудов, как запомнихте накрая баща си?

- Баща ми си отиде с една неосъществена мечта. Той искаше светът да стане по-добър и по-отворен към изкуствата. Вярваше в това. Искаше хората да се научат да ценят изкуството, да го търсят за естетическа наслада, да го подкрепят. А художниците да не си завиждат един друг. Да се радват на успеха на колегите си.

- Какво е научил от проф. Ганушев?

- Той казваше, че е научил от проф. Ганушев най-важното за живописта - че в основата е рисунката, колоритът и светлосенките са второстепенни елементи. Когато им е поставял задача в академията, да рисуват от натура, което е няколко дни, още на първия или втория ден е разбирал по рисунката как се справя обучаемият. Казвал често на баща ми: „Спри дотук. Ясно! Ще стане добра картина, поставям ти нова задача“.

16_05_2018_hud_2.jpg- Днес в Разград има силна художествена група, а и млади последователи на Лудогорската школа? Нека прочетат статията и почерпят опит от думите на баща Ви...

- Казваше „Майсторството е в това, да не правиш така, че да се набива и натрапва майсторлъкът ти. Да не личи твоето невъздържане и его“. Той живееше с всяка картина. Оформяше я в душата си, в невидимия си вътрешен свят на творец дълго време. Казваше ми, че там я изпипва до всеки детайл и накрая чак идва рисунката. Още ме учеше, че изкуството узрява бавно в човек, заедно с неговото израстване като личност. Художникът трябва да бъде отворен за всичко, за природата, човешките характери, за изкуствата и промените. Дори да греши, да продължава да търси себе си. Ако израсне, да бъде готов за следващото стъпало на майсторството. Да върви към голямото си изкуство.

- Г-н Арнаудов, баща Ви рисува реализъм, а Вие абстрактен експресионизъм. Как става така, че се намирате на двете крайности на спиралата на художественото творчество?

- Моят художествен стил не е от вчера. Основател и двигател му е Жорж Брак в началото на миналия век. Той започва с фовизъм, после преминава в кубизъм и накрая цялата идея е многоперспективността на точката на зрението. Той развива идеите на Сезан. Но това е друга тема за друго интервю.

- Димитър Арнаудов беше ли добър учител?

16_05_2018_hud_3.jpg- Ами, всичко което съм научил от баща си, го прилагам. А то е да пресъздавам света такъв, какъвто го „виждам“ в творческите си параметри на личността. В душевния си и духовен мир. Баща ми ме е учил да съм човек с широк профил на възприемане на светоусещане. Учеше ме да рисувам. Често ходехме на Чуката и рисувахме. Свирех на духов инструмент в училищния оркестър. Дори ме накара да преплувам Дунава няколко пъти, за да изпитам себе си. Да не се страхувам от неизвестното, а да го побеждавам и превръщам в творческа енергия в душата си.

- Какво искате да кажете днес на читателите на „Екип7“ за изкуството и творците?

16_05_2018_hud_4.jpg- Аз не съм конвенционален художник. Но съм за това творците да се движим заедно в един поток, за да бъдем сила. Има място за всички и техните различия. Не бива творящите да бъдат разединени. Културата има нужда да получи нова сила от всеки един от нас. Това е цивилизацията, тя се измерва с културата на един народ. Днес изкуството трябва да се превърне в един от двигателите на света – така баща ми си представяше нещата. Спомнете си за Възраждането в Италия, възникнало през 14-ти век. Оттогава не е направено нищо ново. Изкуството смъква невидимите светове и ги превръща в наше настояще. Баща ми мечтаеше за един по-етичен и по-добър свят. Нека следваме мечтата му, като всеки от нас направи нещо, а не да стои отстрани и чака друг да свърши работата!


Димитър ПЕТРОВ



Портрет на Григор Попов


Портрет на Христо Радков


Скица - автопортрет /неизвестен досега/, недовършен – 1977 г.


Портрет на Петя Йорданова – рисунка, неизвестна досега