Търсене

Начало История Един актьор от разградското театрално минало се завърна на разградска сцена
Един актьор от разградското театрално минало се завърна на разградска сцена
18 May 2018

За възрастните ни съграждани Разградският театър някога /заедно с двете ни кина и Симфоничния оркестър/ беше единственото място, където хората ходеха като на празник с новите си дрехи и цветя за любимите си артисти.


18_05_2018_varadinov1.jpgТакива бяха, дето се вика, времената! Хем нямаше по двете български телевизии нито турски, нито индийски, нито бразилски сериали /„Робинята Изаура“ и „Фортуната и Хасинта“ се появиха чак през 1985-86 г./, но хем пък имаше абсолютно запазените за партийните и окръжните другари 6-ти и 7-ми ред в салона, без които спектакълът не можеше да започне и при пристигането им бяха аплодирани… Както и да е!

Пак за тия времена сред възрастните ни съграждани има спорове - кога театърът ни е бил най-престижен и качествен. По-старите казват, че това е било при директора Иван Зоин, по-младите си спомнят Станьо Михайлов и особено Ангел Геров, а още по-младите - Христо Минчев, но това са вътрешни спорове. Истината, че един от най-престижните провинциални театри в страната по онова време беше именно Разградският и това можеше да се види и разбере на ежегодните конкурси за стажант-артисти, на които идваха „кандидати за славата“ таланти, красавци и красавици от цялата страна. Само мимоходом ще споменем, че популярната все още в Разград Радка Кузманова /Спасова/ от Смолян така започна при нас и после беше директор на Разградския театър и на театрите във Варна и Шумен… Нашият съгражданин Петър Петров и до днес е директор на Търговищкия театър… Красавицата Красимира Игнатова игра основна роля във филма „Кладенец“ и даже беше съпруга по едно време на популярния Любомир Киселички. Режисьорите Владимир Николов /от Пороище/ и Румен Велев /от Разград/, също започнаха като стажанти, после завършиха ВИТИЗ и Владо, освен режисьор, бе директор на Русенския куклен театър, Драматичния театър в Пазарджик и преподавател в Пловдивския университет, а Румен - щатен режисьор в Разград и в Бургаския театър… Можем да изброяваме и още, като например Пешо Мустака /Петър Петров/, Валентин Траянов, Сашо Божанов, Марияна Бранкованова, Тенко Кунев и други, които всички познаваме, но не е необходимо - който помни тия времена, знае за какво става въпрос, а който не ги помни – няма да ни разбере!...

18_05_2018_varadinov.jpgДолу-горе за тия неща си говорихме с нашия гост Димитър Варадинов, участник в новата премиера на Разградския театър - комедията „Слънчевите момчета“ от Пьотр Кшемински, постановка на популярния режисьор Андрей Калудов, в която той си партнира с Павел Поппандов в ролите на двама позастарели комедийни артисти. Да говорим за Поппандов е излишно, но за нашия приятел Варадинов все пак трябва да кажем нещо по-конкретно.

Роден е той на 21 юли 1952 г. в София. Започва театралната си кариера в Кюстендилския театър като стажант-артист, но когато чува за конкурса в Разград, веднага преминава стотиците километри и не сбърка. Три сезона беше при нас, от 1978 /при директора Гаврил Маслев/ до 1981 г./при Станьо Михайлов/. За стажант имаше завиден успех в нашия град! Още през първата си година игра една от основните роли в „Избор по вариантната система“ на Кольо Георгиев – Дочо Десподов, после пак беше сред основните герои в „По-големият син“ на Александър Вампилов - Вася Кадимов, игра в „Ха, да видим кой кого?“ на Иванка Милева – Даковска, Влахо в „ Дундо Марое“ на Марин Држич, Дуобалик в „Как Румцайс стана разбойник“ на Вацлав Четвертеки пр. Но тава, да кажем, е статистика, а читателите днес повече се вълнуват от по-пикантни подробности и ето им една такава. В театъра сред другите красавици Татяна Радева, Красимира Игнатова, Анастасия Кърова, Елена Страшимирова, Елена Андреева, Йорданка Попмилачкова и пр. се появи и едно красиво и миловидно момиченце на име Божана Богданова от Варна, далеч от агресивната хубост на колежките си и на! ….Любов!

18_05_2018_premiera-2.jpgОжениха се двамата в Разград с Варадинов и после Божана замина заедно с него /вече като Варадинова/ в Кърджали. Така и те се наредиха сред разградските театрални семейни двойки, като Петър Слабаков-Стефка Стефанова, Иван Кондов–Милка Томова, Иван Гайдарджиев – Цеца Новакова, Емил Пенчев–Станка Пенчева /з.а./, Иванка и Петьо Драганчеви, Радка Кузманова и Спас, Васил Господинов и Крася, Йорданка Попмилачкова и Стьопата, Сашо Божанов и Светла, Марияна Спасова и Бранкованов, Дочка Братованова и Енчо Дечков, та чак до з.а. Ангел Геров и Юлия...

Това го казваме само, за да се знае, че по онова време в театъра ни имаше вопиюща „семейственост“, но Божана и Димитър Варадинови я пренесоха нея и в Кърджалийския театър и около цели 38 години бяха неизменно заедно там – той като пръв и основен актьор, носител на наградата „Дионисий“ – за най-добър актьор на театрите от Южна България /през 1994 г./, тя в неговата сянка, но винаги с него.

Варадинов завърши после НАТФИЗ, което е чисто формален акт, тъй като вече имаше актьорско звание и признанието на публиката. Днес е пенсионер и вече живее и в Кърджали, и в родния си град София, а съпругата му още е в състава на Кърджалийския театър.

Останалото нека да си го преценяват зрителите, които са го гледали на 10 май на премиерата на „Слънчевите момчета“, която е нещо като познатите ни филми „Сърдити старчета“ – пълна със смях, но и с тъжен хумор! От срещата ни с него в Разград с изненада констатирахме, че въпреки изминалите десетилетия, той все още е помнен от остарялото вече някогашно разградско театрално поколение….

Заради това и написахме настоящите редове! Ще добавим само, че беше голям приятел с известния ни художник, карикатурист и плакатист Велко Велков, който в ония години за пръв път се реализира и като сценограф в постановките „Съкровището на Силвестър“, „Дунсо Марое“ и „Как Румцайс стана разбойник“…


Дулинко ДУЛЕВ


Димитър Варадинов в „Избор по вариантната система“ и в „По-големият син“, заедно с големия актьор Васил Кирков.