Търсене

Начало Искам думата Моите гръцки приятели: След две десетилетия всички ще са от „Лудогорец“!
Моите гръцки приятели: След две десетилетия всички ще са от „Лудогорец“!
01 June 2018

Бившият ми колега Ставрос Фанфанис, някогашен кореспондент на вестник „Катемарини“, ме покани из тези дни да му гостувам в Комотини. Отдавна беше забравил за годините си на чиракуване при босовете от Атина, и беше станал собственик на вестник и радио в родния си град.


01_06_2018_stavros.jpghodjov.jpgС него се запознахме навремето по разни световни и европейски първенства, които отразявахме за вестниците си – аз за „Труд“, а той - за „Катемарини“. С годините приятелството ни се задълбочи, но стана така, че той продължи да пише, а аз, надявам се да е временно, преминах на друго поприще. Това обаче не ни попречи на приятелството и аз приех поканата да му гостувам. Едва в Комотини узнах истината за поканата, и то от самия него. Той чистосърдечно си призна, че освен заради приятелството ни ме е поканил и за да ме интервюира за седемкратния шампион на България по футбол „Лудогорец“. Ставрос знаеше от мен, че съм играл за този тим – разбира се, едно време, когато не бе в елита, и че съм негов фен. От него разбрах, че в Комотини „Лудогорец“ предизвиквал огромен интерес сред местните хора, като дори някои от тях се обадили в ефир в радиото му, за да им разкаже нещо повече за този неизвестен доскоро отбор, който прави истински фурор по европейските терени сега.

Разказах на Ставрос как неизвестният третодивизионен отбор, който едвам намираше средства да си плаща съдийските такси, прослави един имащ-нямащ 30 хиляди жители град Разград по четирите краища на света. Казах му за срещата ми с онзи бедуин в тунизийската част на пустинята Сахара, който не знаеше нищо за България, но като му споменах за Юнес Хамза, веднага възкликна: „Лудогорец“, Разград!“. Този син на пустинята не отъждествяваше България нито с „Левски“, нито с ЦСКА, а единствено с „Лудогорец“!

Обясних на Ставрос и това, че в момента това е най-мразеният от феновете на първите два отбора български клуб. Виждайки неговото недоумение, бях длъжен да му кажа, че това е заради наложената от „Лудогорец“ тотална хегемония в българския футбол. Исках да му кажа, че това се дължи и най-вече на някои черти от нашия национален характер, но ме досрамя и си прехапах езика. Прогнозирах обаче, че поне още няколко години ще бъде така, тъй като в Разград се работи много професионално и с поглед в бъдещето. Ставрос искаше още да узнае защо допреди година мачовете от европейските турнири се играеха в София, а не в Разград. Това му любопитство бе удовлетворено, след като му стана ясно, че отборът разполага със супермодерен стадион, че за разлика от столицата, тук на мач можеш да отидеш семейно, без да се притесняваш от каквито и да е ексцесии. Не искаше да повярва, че за нуждите на Академията базата „Гнездо на орли“ разполага със седем тренировъчни игрища, в които тренират и играят футболистите от всички подрастващи групи...

Всичко това си го казахме с моя приятел Ставрос Фанфанис на чашка узо. Той обаче ми подготвил изненада, за която узнах едва на магистралата по пътя за Солун. Отивахме в град Яница. Там ни очаквал фермерът Костас Китридис - негов много добър приятел. Костас бил най-дейният в агитката на „Арис“ /Солун/, но макар и от дистанция симпатизирал горещо на „Лудогорец“. Ставрос отдели от времето си, за да ме закара при своя приятел на 30 километра от Солун, за да може фермерът да удовлетвори желанието си да научи нещо за „Лудогорец“ от първа ръка.

На изпроводяк на следващия ден Костас Китридис каза, че вече е върл фен на два отбора - на „Арис“ и на „Лудогорец“. На сбогуване не пропусна да прати поздрави на разградските орли с думите: „От мен да го запомниш, с темповете, с които се развива „Лудогорец“, след 20 години вече няма да има левскари и цескари. Всички те ще бъдат от „Лудогорец“!

Дай, боже! Да ти са златни устата, бай Костас!

Мехмед ХОДЖОВ

Комотини – Разград