Търсене

Начало История Христо Ботйов – помръкналата светлина. Огнено слово и живот, отдаден на България...
Христо Ботйов – помръкналата светлина. Огнено слово и живот, отдаден на България...
04 June 2018

Днес отново тачим паметта на героите, отдали живота си за национална ни свобода. Сирените вият, спираме се мълчаливо за по минутка-две, кой от искрени чувства, кой принуден от обстоятелствата, с разсеяно отегчение и даже досада.

Но нека да си припомним, че на 2 юни почитаме паметта на ония, които изведоха заспалото в летаргия българско стадо от петвековната дрямка. Най-вече на оня, който с пламенните си слова възбуни духа български, който отиде на явно заколение и положи живота си в името на Отечеството – Христо Ботйов Петков!


04_06_2018_botev_1.jpgДесетки автори, историци, журналисти, и просто люде, решили да се присламчат към лъчите на слънцето, към идеята за възраждане на България преповтарят, като мантри и заклинания, идеите и думите на единят от титаните на нашата национална революция. Тонове мастило, хиляди страници се изписаха за Ботйова, за идеята, за същността и трагичната му съдба. От „осанна“, до „разпни го“, от „герой“ до „терорист“. Страшното е друго - че на този ден почитаме и ония, които със своите постъпки и предателство доведоха „оная с косата“ да отведе душата му към безсмъртието.

Нужно ли ни е отново да разравяме пепелището от пожара, изгорил най-добрите от добрите умове в отминалите години на борба за Възраждане, за възстановяване на българската държавност? На кого е необходимо, нужно ли е това? Преди време, отстоявайки тезата, че „истината е въпрос не само на философия, а и на гледна точка и възприятие в очите на отделния индивид“, получих звучна житейска плесница „постфактум“. Въпреки това не се отказвам да я търся тази прословута истина, обвита с паяжините на времето, за факти, хора, събития от историята ни, от живота ни.

Години наред

гузно премълчаваме истините

от идеологията на поета и борците за националното ни освобождение!

04_06_2018_botev_4.jpgМалко следи има за хората от Разград, които са съпричастни с живота на поета революционер. Сборникът, посветен на живота и дейността на единствения Ботев четник, родом от Разградско, Ангел Тотев (или Тодоров) Ковачев, вдъхновено представен преди няколко години от авторите (съставителите) проф. Георги Бърдаров и Мирослава Кацарова, внесе много ясноти. За съжаление, локалното разпространение на книгата и минималния тираж ограничи запознаването на читателите с участието и съпричастността на разградчани към делото на Ботев. За мнозина остават като обвити в мъгла проблемите, свързани с четата, с митовете, легендите и откровените лъжи за смъртта на гения. Човек живее с митове. Когато Просвещението издигна разума и науката в култ, човечеството роди Романтизма, за да даде реванш на чувството и преданието. Романтизмът върна митологията на пиедестала, върху който Просвещението сложи историята.

04_06_2018_botev_2.jpg„Национален революционер“. Две думи, от които днес се срамуваме. Защото днес се отричаме, като Юда, до три пъти, от революциите, от идеите им, отричаме се и от националното, като не го зачитаме, отричаме се постепенно не само от Левский, но и от Ботйова, от техните думи, от тяхната дързост, от техните идеи, от всичко онова, което залагат в името на добруването на БЪЛГАРИЯ! Наистина, „спомен къща не храни“. Но залисани в битовизмите на днешното ни оцеляване, физически и духовно, бягаме като дявол от тамян и замитаме под чергата на времето проблемите и истините за Ботйова и саможертвения му подвиг.

Прометеевската трагедия на Христо Ботев

Така възкликва един от многото автори, но трагедия, която придоби измеренията на фарс и гавра в оценките на новите „гурута“ на българския политически небосклон. Без да споделям охулващите оценки на опонентите за мненията на такива социоантрополози, все пак в дъното на душата си признавам, че титаните на националната ни революция Левский и Ботйов, имат своите слабости, правят обичайни човешки грешки. Но тезите, като „Левски и Ботев са момчета с отклоняващо се поведение“, меко казано звучат скандално, не, ами направо възмутително. Защо такива псевдопатриоти не потърсят истините, които довеждат до прометеевската трагедия на малкото останали ни светли имена? Мнението ми е едно: защото са от същото юдомасонско котило, изродено още повече през годините от трагичните събития.

04_06_2018_botev_3.jpgБотев е това — най-горещият бунтар против турската империя! Знаен добре от нейните управници и от нейните шпиони. Неведнъж обект и на руски, и на турски шпионаж и разследване. Съзнателно или не, но неговите убийци, измежду най-близките му сподвижници, постигат целта си: създават ореола на неувяхващата вече 142 години слава на героя. Въпреки че опитът им доприняся и за осъществяването на друга, далеч по-користна цел: личното им оцеляване и личното им материално облагодетелстване.

През годините стократно е задаван въпросът „Кой и защо уби Ботева“? И днес тези въпроси стоят полуизяснени, а десетките хипотези, независимо от подкрепата на аргументирани факти и документи, остават все пак хипотези. „Под сурдинка“ различни автори изказват мнения, разсъждения, омаскаряват се един друг с обвинения и контраобвинения, изкарват на показ „кирливите си ризи“. Действително няма как истината да бъде изцяло разкрита, никой от нас все пак не е бил там, на мястото. Но защо не вслушваме в безпристрастния анализ на фактите? Елементарно, защото на определена група от българското общество дори очертаване контурите на истината не й изнася. И не само политически, бих казал, но най-вече от финансово-икономическа гледна точка. Тази тайнственост, забулване и недоизказаност, гарнирани със свирепа отмъстителност и заглушаване инакомислието, са присъщи от време оно та и до днес на тайните общества. Водещото такова в нашето съвремие след средата на XIX век е масонството.

Не отричам онова положително зърно в масонската идеология, което ратува за свобода, за демокрация, за благоденствие на обществото. Но именно съзаклятничеството, потайността и спекулативното използване на положителните постулати в масонската идея от още по-съмнителни индивиди в прословутите „ложи“ на България обезсмислят и свеждат до нулата стореното от тях за укрепването на сободата и демокрацията.

Преди време писах и във вестник „Екип 7“ за зловредния навик на българското масонство и най-вече на признатия за основоположник на съвременното масонство, разградчанина Иван Ведър, да се „присламчват“, да се „вписват“ и „приписват“ заслуги за неща и събития, които са единствено плод на болната им фантазия и желание.

Днес отново ставаме свидетели как нови разградски и други месии утвърждават за масони е Левский, и Ботйова, та даже и Раковски. Връх на безумно нахалство и натегачество, но безусловно с далечен прицел за обработка на общественото мнение. Дали се цели само издигането на нов пиедестал една окепазена идея? Какво ни каза с поредното си писание Димитър Савов за най-известните „100 български масони“?

Завръщайки се към нашите титани на националната революция, ще го подчертая още веднъж:

Нито Раковски, нито Левски, нито Ботев са били масони!

Познават се, приятелстват и другаруват с различни видни представители на масонството, например с Мацини, Гарибалди и други, но не членуват в никакви масонски ложи. Не че такива липсват, нито пък, че по причина на тайнствеността за работата на ложите отсъстват документи. Те по стародавен български обичай се възползват от някои от идеите на масонството и със сигурност получават и финансова подкрепа за реализация на идеите на българското национално освободително дело. Своеобразни дисиденти за времето си, те са, съзнателно или не, маши в ръцете както на масонството, така и на великоруската имперска доктрина и политика.

Колко примера да дам? Нека поне да отбележа най-важните – откъде идват парите за легиите на Раковски, за издаването на неговите пропагандни и литературни произведения? Ами парите за организацията на четите на Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа? За четата на Христо Ботев? Опростачвам идеята за националното ни Освобождение, така ли? Ами това са фактите и аз така ги тълкувам. Какво е прословутата снимка на Ботев, Никола Славков и Иван Драсов? Нищо друго, освен че са близки на масонската идея за тайственост при съзаклятието. Тази идея е символ веруюто на новата българска национална революция, на бунта на младите. Сами да си помогнем, чрез всеотдайна, но и тайна подготовка, за до постигнем свободата си!

Въпреки настъпилия нов момент в организацията на българската национална революция, ретроградни елементи, като Никола Обретенов, Стефан Стамболов, че и други промасонски елементи, заемащи ръководни постове, инсинуират и възобновяват доказалата се неефективна четническа тактика за реализация на целите на едно бъдещо въстание. Защо ли са толкова настоятелни тези ни поборници, защо толкова активно заработват за подготовката на едно въстание в един толкова неподходящ момент? При откровените лъжи и провали на Обретенов, Заимов, Стамболов и много други „апостоли“ в организацията на въстание вътре в страната, това да се хвърлиш да организираш чети, да ги въоръжиш (с какво и откъде?), да им намериш стойностни ръководители, войводи (чии възпитаници и с каква подготовка?), при положение, че населението комай си няма и хал-хабер за въстание!

„Който плаща, той поръчва музиката“

Да, ама тази музика в крайна сметка се оказва главно погребална. Но не за тези, които я организират и които мимоходом подушват мириса на барута или по-силните на мършата и на парите! Ама нали парите не миришат, та и джобовете на повече от тях се понапълват доста. Дори и с цената на убийството на Ботева. Старите кръволоци, не прославени хайдути, а айдуци, Панайот Хитов и Филип Тотю, макар че подушват отдалеч парсата, бързо се осъзнават, че не могат да се присламчат да нея поради апетита на по-младите „вълчета“ и бягат я къде Сърбия, я къде Одеса. Най-големия наглец, Филипа, пък има наглостта да иска в аванс 1000 наполеона „безотчетни“. Абе, да знаете, колко това ми прилича на днешното, на лозунгите от съвремието ни „Абе има там едни евросредства за усвояване“...

И пак сакралния въпрос „На каква цена и с чий живот?“. Хайде, нека я остави цената. Но за какво е пожертван животът на най-яркия български революционер и публицист? За съмнителната кауза в „името на революцията“, на която още не е дошло времето, която не организирана нито материално, нито духовно. Писанията за това последното, духовното, за порива на народа ни към свобода, за „узряването“ му към 1876 г. са ала-бализми на съвременните ни, а и миналите патрЕотари. В българската народопсихология и историография е наложено да са прославят само героите, дали живота си за свободата ни с оръжие в ръка. И да се отрича не, ами да се покрива с пелената на мълчанието и забравата оня ежедневен, ежечасен дори принос на скромните еволюционисти, на просветителите, на не по-малко революционерите за възраждането на българския дух.

Добре е, че на 2 юни прославяме ония, които падат в името на свободата ни. Ама хайде да не забравяме как само допреди няколко години пеехме дитирамби и за комунисти, ремсисти и партизани. Не мога да приема, че остана днес и прославата на ония юди сребролюбци и предатели Ботеви. Ония, които са уж до него до последния момент на фаталния изстрел. Многократно през годините се доказа, че фаталният изстрел, от който Ботйов е повален, не е нито турски, нито черкезки!

Както повечето неща в историята ни, българска е ръката, която слага край на живота на таланта. И поне този факт е толкова ясно доказан, че повече няма и накъде. Въпросите за това

кой, кога и как убива Ботйова

заваляват още от първите дни след официалното оповестяване на смъртта му. След т. нар. Освобождение те се умножават и вече конкретно визират хората от най-близкото му обкръжение. Две специализирани комисии сума ти време се занимават през 1927 г. с Ботевата смърт. Протоколите са публикувани в „Независимост“ и че са подробни, личи от това, че се печатат в 11 броя.

Въпросите за несполуката и нещастието на Ботевата чета и на неговата съдба се множат в геометрична прогресия през годините.

На 17 май, преди обяд, комитетските дейци Стефанаки и Сава Савов от Враца, при качването си на парахода от Оряхово, молят Ботев да се върне обратно, тъй като Враца не е готова за въстание. Прозвучава първата предупредителна камбана за претупана през пръсти работа, за подготвяното предателство и убийство! А има и друг щекотлив проблем. Помощниците на Заимов от Трети революционен окръг Георги Апостолов и Никола Обретенов са в четата и в тези напрегнати дни и часове не могат да избягат от Ботевите обвинения, които се свеждат основно до: защо със Стоян Заимов не са подготвили населението за бунт, а са дезертирали в Румъния? (Те никога не признават, че се карат помежду си кой да ръководи борбата и затова оставят всичко в ръцете на Заимов). Много по-щекотливи са обаче въпросите със средствата, събирани за организацията на четата. Врачанските пари, осигурени от Мито Цветков, са само 4000 франка, като до 17 май 1876 г. дори не са предадени изцяло, а общата сума, осигурена за четата е 17701,75 франка, без да се смятат средствата, предоставени от Димитър Горов и събраните от Влашко и Южна Русия 56 000 франка! Независимо че Коста Апостолов от Свищов е определен за съкровищник на четата, именно Обретенов се самопредлага и титулува неин касиер. Същият, който е в основата на ограбването на местния козлодуйски чорбаджия на 17 май, задигайки му цяла конска торба, пълна със сребърни меджидии.

Една интересна е изказаната наскоро теза от Стефан Влахов-Мицов, че Ботев е убит от своите, за да се съхрани митът за героизма и саможертвата му. В тази екзекуция участват двамата опоненти на Войводата – Обретенов и Войновски /военният командир на четата/, плюс 1-2 странични помагачи, които са по-скоро наблюдатели и съучастници. Разстрелът на Ботев не е случаен, той е добре замислен: ако първият изстрел не го повали на мига, да се стреля втори път и този изстрел е извършен от упор, когато вече пада на земята. Брътвежи за мен остават мненията на разни мастити (и не чак толкова) историци, че, видите ли, до края на живота си Никола Обретенов и братът на Христо Ботев - Кирил, че и семейството му, остават в „прекрасни взаимоотношения”.

Актът на убийството

За да бъдат всички от Ботевото обкръжение съпричастни и еднакво отговорни, те действат последователно, но заедно – Апостолов застрелва Ботев в гърдите, Войновски, заради накърнената си офицерска чест и като вещ военен пуска контролен изстрел в челото, а вдъхновителят Обретенов пребърква жертвата и прибира часовника, бинокъла, окървавената карта и петте наполеона.

Свидетелите, или извършителите - Перо Симеонов и Георги Апостолов са убити на 21 май, Никола Войновски загива на 13 юни 1876 г. Оцелява Обретенов.

След заточението в Сен Жан д`Акърската крепост и липсващите улики против него, той се превръща в меродавния хроникьор на Ботевата саможертва, ще получи народна пенсия, ще издава мемоари, редактирани от самия проф. Михаил Арнаудов и ще раздава истини от последна инстанция на всеки изследовател на Априлското въстание и делото на Ботев. На стари години ще другарува с измамника Стоян Заимов и ще отнесе позорната тайна за Ботевата гибел в гроба си на 10 октомври 1939 г. Интересното е и нещо друго – никой не търси сметка след Освобождението за провала във Враца от Стоян Заимов. Нито за присвоените пари!

Признанието на Обретенов за българското участие в убийство на Ботйова може да открием пряко и косвено в самите негови признания, записани в протоколите на комисията.

Според друг един от изследователите, К.Илиев, убийството на Ботев има ритуален характер, както и убийството на Стефан Караджа – главите са отсечени (твърди се, че главата на Ангел Кънчев има същата съдба).

Който познава масонската символика, знае за какво служат черепите в този сатанинско-масонски ритуал.

Необходимо е и едно малко отклонение: кой е Никола Войновски?

В негов противовес и въпреки превратностите в живота му, Ботйов докрай отстоява позицията си на БЪЛГАРИН, ратуващ за националната ни свобода без руската намеса! Не са малко свидетелствата в това отношение в многобройните му дописки, статии, фейлетони.

Войновски е на мнение, че въстанието в Панагюрско продължава и настоява четата да тръгне към Средна гора. Като по-подготвен по военно дело, той се обижда, че някакъв си поет, един от авторите на книжката „Песни и стихотворения“ оспорва мнението му. Ботев го сваля от поста му командир и обявява за войвода Перо Македончето, който е участник в Херцеговинското въстание и има опита на командир. Четникът Никола Кючуков забелязва напрежението между Войновски и Ботев. На съвещанието Ботев пита членовете на щаба дали да тръгнат към Панагюрище или към Сърбия. Докато Войводата и обкръжението му обсъждат този въпрос, вървят в посока към Искъра и в това време прогърмява смъртоносният изстрел.

От криминалната литература и изкуство знаем, че професионалните убийци винаги извършват и контролен изстрел, който окончателно да доубие жертвата. Според изследователи Никола Войновски е организаторът на заговора срещу Войводата. След като Ботев назначава Перо Македончето за втори войвода, Никола Войновски изпада в гняв и организира заговора, с участието на Никола Обретенов и още няколко души.

Задачата на Обретенов е да съобщи вестта за резултата от екзекуцията. През юни 1876 г. Обретенов присъства и на гибелта на Войновски в Троянския балкан. Ликвидиран е последният жив свидетел на смъртта на Ботйова.

Познавайки (по-пълно или по-слабо) народопсихологията на българина, в мен няма нито грам съмнение, че

Ботев е убит от българи

Вождизъм, разногласия, заговор и предателство - те са навсякъде в тогавашната ни история (а и кореспондират с днешното ни съвремие): и в Ботевата чета, и в национално-освободителното ни движение, и в българската история след приемане лъжите на юдо-християнството, дори и в съвременния ни политически живот, който отново ни внушава масонската идеология и съмнителната й ценностна система. Въпреки всичко, геният знае, че предсказанието му в „Моята молитва“ ще се сбъдне...


Красимир Г. КЪНЧЕВ



*Христо Ботев

*Завземането на парахода „Радецки“ от Ботев и неговата чета, гравюра по картината на А. Кожухаров, 1911, Шумен

*Карикатура от Хенрих Дембицки в Ботевия вестник „Тъпан“ „Произход на букурещките нотабили“. Била е много популярна навремето сред българската емиграция. Тя представя членовете на „Добродетелна дружина“ /русофилски комитет/ как се раждат от руската дипломация, изобразена като магаре...

*Фотография, около 19 септември 1875 г., на Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов (отляво надясно) в Букурещ