shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 21.09.2018 г.
ekip7-small-2018-9-21.png

Търсене

Вход






Забравена парола
baner_ekip7_170x236.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Всеки трети в Лудогорието живее в нищета
11 June 2018

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото Наблюдение на доходите и условията на живот (EU-SILC).


11_06_2018_mizeriq_1.jpgОценка на бедността в регионален аспект

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2017 г. в област Разград размерът на линията на бедност е 293.92 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия е живяло 15.7% от населението на областта.

Спрямо предходната година размерът на линията на бедност за областта нараства с 10.3%, а относителният дял на бедното население намалява с 5.5 процентни пункта. През 2017 г. линията на бедност общо за страната е 351.08 лв., най-висока е в област София (столица) (510.50 лв.), а най-ниска в областите Пазарджик и Видин – съответно 234.33 лв. Най-висок е относителният дял на бедните в областите Кърджали (29.1%), Сливен (28.2%) и Шумен (25.8%). Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Благоевград (13.5%), Плевен (14.8%) и Разград (15.7%).

През 2017 г. относителният дял на мъжете, живеещи в риск от бедност в областта (16.4%) е по-голям от този при жените (14.9%) с 1.5 процентни пункта. В сравнение с 2016 г. делът на бедност при мъжете в областта намалява с 4.1 процентни пункта, а при жените – с 7.0 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за област Разград за 2017 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии и се изключат другите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 15.7% до 23.6%, или с 7.9 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност за областта нараства до 37.0%, или с 21.3 процентни пункта.


 

Материални лишения на домакинствата

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги (табл. 1).


1. Показатели за материални лишения през 2017 година в област Разград



Въпроси към домакинството, свързани с ограничения

Лица с ограничения - бр.

Относителен дял от населението - %

1.

Имало ли е домакинството затруднения при плащането навреме на следните разходи за жилището:




  • Заем за покупка на жилището, в което живее домакинството

 23917

20.5 


  • Наем за жилището, в което живее домакинството

 

 


  • Текущи разходи за ток, вода, отопление (без разходи за телефон)

 

 


  • Вноски за погасяване на кредити

 

 

2.

Може ли домакинството да си позволи, ако желае, едноседмична почивка извън дома

74426

63.9

3.

Може ли домакинството да си позволи, ако желае, консумация на месо, пиле или риба (или вегетарианския им еквивалент) всеки втори ден

27265

23.4

4.

Може ли домакинството да посрещне със собствени средства неочаквани финансови разходи (неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.)

67890

58.3

5.

Притежава ли домакинството телефон (вкл. мобилен)

1335

1.1

6.

Притежава ли домакинството цветен телевизор

1070

0.9

7.

Притежава ли домакинството автоматична перална машина

3917

3.4

8.

Притежава ли домакинството автомобил (вкл. и служебен, който се ползва за лични нужди)

17018

14.6

9.

Ограничава ли се домакинството при отоплението на жилището поради недостиг на средства

75581

64.9



Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на осигуряване на средства за отопление на жилището (64.9%), при организиране на едноседмична почивка извън дома (63.9%) и при посрещането на неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (58.3%). 20.5% от домакинствата в областта срещат затруднения при плащането на време на разходите, свързани с жилището, 23.4% посочват, че не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. Успоредно с това 1.1% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 0.9% - цветен телевизор, 3.4% - автоматична пералня.

През 2017 г. 30.7% от населението на област Разград живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя), което характеризира областта като територия с един от средните показатели за материални лишения в страната. В сравнение с 2016 г. този дял намалява с 4.8 процентни пункта.

С най-нисък относителен дял е област Ямбол (15.3%), а с най-висок – област Пазарджик (45.8%), като за страната средно 30.0% от населението живее в материални лишения.


Домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност


За безработни домакинства в изследването се считат домакинствата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на домакинството на 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни. Ниската икономическа активност за домакинството се отнася до съотношението между броя месеци, в които всеки член от домакинството във възрастовата група 18 - 59 години е бил работещ през предходната година (реално отработени месеци), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на домакинството при пълна заетост. За лицата, които декларират, че работят на непълно работно време, броят на месеците се преизчислява на пълно работно време въз основа на отработените часове.

Лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 59-годишните с изключение на студентите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтния период.

През 2017 г. в област Разград 10.9 хил. лица или 16.4% живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, като в сравнение с предходната година техният относителен дял нараства с 0.8 процентни пункта. Средното равнище на показателя в национален мащаб за 2017 г. е 10.5%. За 2017 г. девет области в страната са с по-висок относителен дял на лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност – Монтана, Видин, Шумен, Смолян, Сливен, Хасково, Велико Търново, Ловеч и Търговище.


Комбиниран индикатор


Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020” от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.

Комбинирането на трите показателя показва, че през 2017 г. в област Разград 43.4 хил. лица или 37.3% от населението на областта живее в риск от бедност и социално изключване (38.0% от мъжете и 36.6% от жените). Стойността на показателя намалява с 14.1 процентни пункта спрямо 2016 г., като при мъжете намалението е с 17.4 процентни пункта, а при жените - с 10.9 процентни пункта.

Делът от населението в риск от бедност и социално изключване за цялата страна е 38.9%. Най-нисък е в областите Ямбол (28.5%), Габрово и Благоевград – съответно 29.3%. Областите с най-висок дял на населението в риск от бедност и социално изключване са Смолян (48.6%), Пазарджик и Сливен – съответно 48.5%.


Материалът е предоставен от НСИ, отдел „Статистически изследвания - Разград“