shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 17.10.2018 г.
ekip7-small-2018-10-17.png

Търсене

Вход






Забравена парола
baner_ekip7_170x236.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Ние сме на всеки километър или още за разградската следа из България
11 June 2018

Преди месец бяха отчетени резултатите от конкурса на фондация „Стоян Камбарев“ за полет в изкуството. Той бе открит с приветствие на президента Петър Стоянов чрез телемост, а лауреата на наградата– пианистът Свилен Тодоров, бе удостоен лично от президента Росен Плевнелиев.


11_06_2018_sleda-2.jpgДотук нищо интересно за разградския читател, чийто вестник „Екип 7“ не се занимава с международните и национални събития и все пак, ако той продължи четенето, ще разбере какво точно имаме предвид.

Режисьорът Стоян Камбарев е роден на 9 декември 1959 г. в Пловдив. Завършва ВМЕИ в София и като студент е актьор и асистент на Любомир Дековски - основател и ръководител на Студентския театър „СУ -113“ към Софийския университет „Климент Охридски“. Дековски /6 март 1944 г., Разград – 22 март 1996 ., Русе/ е един от най-големите български съвременни режисьори. Беше за кратко в състава на театъра ни и многогодишен гост-постановчик.

Инженер Камбарев завършва и ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1983 г., специалност „Режисура на драматични театри“ в класа на Димитрина Гюрова. Специализира после в Краков и Катовице /Полша/ и в Рим. Работи в Русе от 1985 до 1990 г. По това време колективите на съседните театри от Шумен, Разград, Търговище и Русе освен със спектакли, си гостуваха почти на всяка премиера като приятели. За краткия си, едва 39-годишен живот Камбарев успя също да остави името и спомена за себе си в историята на българския театър. Почина на 21 септември 1998 г.в София от белодробен рак.

Съпругата му Деси Тенекеджиева основа след смъртта му фондация на неговото име с цел подпомагане на изгряващи таланти от всички области на българската култура.

И достигаме вече до познатото в Разград само на много малко хора име Патриция Пъндева – една от петимата номинирани за наградата тази година.

Родена е в Пловдив. Завърши НАТФИЗ през миналата година и веднага бе поканена в състава на Пловдивския театър, където след една или две роли изигра Боряна в едноименната пиеса на Йордан Йовков, постановка на Камен Донев. Според театралната критика прави бърз, ярък, обещаващ и впечатляващ пробив като млада актриса в началото на творческата си кариера. Пее в женското вокално трио към група „Акага“. Има свой арт колектив от млади таланти във всички културни области в пловдивския район на творците - „Капана.

Според регламента на конкурса „Стоян Камбарев“ всеки един от четиримата не получили първата награда, взема премия за реализацията на своите литературни проекти.

И допълнителни бонуси, като, например, творческа командировка в световната културна столица Париж. Но това вече са подробности.

Всъщност разградската следа в случая е, че Патриция е внучка на известния наш съгражданин - бившият бизнесмен и ресторантьор Христо Дервентски.

Ако тя се появи някой ден и като гост на театралната сцена /още повече, че „Боряна“ е и в нашия репертоар/ в града на дядо си, ще продължим темата!

 

Дулинко ДУЛЕВ