Търсене

Начало Оживление Пороищенци се събраха да отбележат 150 години от построяването на Дядо-Цаневата чешма
Пороищенци се събраха да отбележат 150 години от построяването на Дядо-Цаневата чешма
29 June 2018

От незапомнени времена устройството на селищата и пътищата, които ги свързват, е съпроводено с построяване на социално необходими обекти – пътища, мостове, чешми, кладенци, водопроводи, водохранилища, канализации. Водоснабдяването е жизненоважно за селищата и домовете на жителите.


29_06_2018_cheshma-4.jpg29_06_2018_cheshma-2.jpgСелата около Разград са били снабдявани с вода от големи каменни чешми с приспособления (каменни или дървени корита) за водопой на животни и за пране на вълна, черги и платове. В село Пороище е имало няколко чешми. Селото е било през вековете важен център за подкрепа и снабдяване на Разград с всички необходими селскостопански и занаятчийски продукти и изделия, с религиозно обезпечение за християните, с търговско, социално и духовно въздействие за развитие и вписване в крак с времето на българските махали.

Селото е било винаги обект на нападение и разтурване през всички Руско-турски войни (като се започне от Суворовата - 1768-74, Кутузовата – 1810-1812, Дибичовата – 1828-29 и накрая Кримската – 1853-56 г.), заради богатството и устройството си. Винаги е било носител на исторически събития и културни ценности свързани с Разград.

29_06_2018_cheshma-3.jpgПреди няколко дни в края на селото, по пътя за аязмото „Св. Марина“, където се леят живителните струи на Дядо-Цаневата чешма, пред насъбралите се на импровизиран събор около 150 пороищенци учителят, краеведът и историкът Христо Василев откри паметна инсталирана паметна плоча. Тя бе осветена на организирано от инициативен комитет тържество по случай 150- годишнината от построяването от дядо Цани Мичев на чешмата, наричана още Ташмахаленската чешма.

Христо Василев е един от потомците на Цани Мичев, който е оставил на поколенията тричучурна чешма с големи корита и силноструйна вода. Това е станало на 13 юни 1868 г., за което свидетелства надпис. Ето малко история, разказана от Христо Василев:

...Замогналият се Цани Мичев в съгласие със съпругата си Марина решава да построи голяма триструйна чешма в долината на аязмото (светилището), наричано от местното население „Св. Марина“. Изобилният поток от вода е трябвало само да се хване (каптира) и канализира, за да протече в коритата на строящата се чешма. Приготовленията започват в лятото на 1867 г. Основният градеж е приключен и чешмата е открита на 13 юни 1868 г.

По спомени на местни хора на мястото на градежа е носена храната на майсторите. На откриването, освен местните хора, били поканени няколко турци първенци от Разград.

...Минават годините, десетки поколения утоляват жаждата си от трите чучура на Дядо-Цаневата чешма“. В миналото стотици пороищенски младежи ергени са напивали нейната вода от котлите (менците) на своите любими изгори и са се вричали във вярност...“.

След речта на Василев чешмата и плочата бяха осветени от енорийския свещеник на Пороище протойерей отец Дмитрий Терзи и от иподякон Петър Зарков.


Димитър ПЕТРОВ