Търсене

Начало Интервю Светлана ПЕТКОВА, психолог: Тормозът се случва на хора с различна възраст, професия и статут
Светлана ПЕТКОВА, психолог: Тормозът се случва на хора с различна възраст, професия и статут
29 June 2018

Светлана Петкова е от Разград, завършила е Математическата гимназия и въпреки че е на 23 години, вече работи като успешен арттерапевт в Център за деца със специални образователни потребности в София. Тя проведе тренинг за тормоза в училище в ППМГ „Акад. Никола Обрешков“, в началото на който директорът Мануел Василев сподели, че всички я помнят като „момичето, което върти огън“.


29_06_2018_svetlana-29.06.jpgСветлана бе една от смелите представителки на Градски мажоретен състав, които първи започнаха да танцуват с огнен пой, стаф, ветрила и снейкове. Днес тя не е с традиционните огньове в ръце, а с диплома за завършена бакалавърска степен за психолог, учеща магистратура с нетрадиционното име „Артистични психо-социални практики и психодрама“ към НБУ и работеща в сферата, която е избрала преди 5 години. Играта й с огъня се трансформира в нещо по-смело и болезнено необходимо – работа с човешката душа, психичното здраве, взаимоотношенията между хората и емоциите в тях.


Равни ли са децата и възрастните пред тормоза?

Според мен и децата, и възрастните са равни пред тормоза, защото възрастта със сигурност не е определящ фактор за него. Ако вземем например едно дете израснало в семейство, в което майка му е подложена на физически и вербален тормоз от бащата, тогава то автоматично влиза в ролята на свидетеля. Свидетелят може да подкрепя агресора, може да подкрепя жертвата или да бъде пасивен свидетел. Когато детето е свидетел на такива взаимоотношения в семейството, то, израствайки, има голяма вероятност да заеме една от позициите, които е наблюдавало – позицията на агресор или на жертва – и да ги приеме за модел в своето семейство или взаимоотношения. Това се случва на хора с различна възраст, професия и статут в обществото.


Каква е разликата между тормоз и насилие?

Тормозът и насилието са свързани чрез симбиотична връзка, както жертвата и агресора. При тормоза имаме целенасоченост и постоянство към определено лице по вербален или физически начин с цел унижение, подронване на авторитет, задоволяване на лични потребности, наблюдавайки как някой страда и се чувства смачкан. Например Ана от 9 клас е отличничка по математика и Иван от нейния клас всяко междучасие от месец я пресреща в коридора и я нарича зубър, смотанячка, подмазвачка и дори настройва хора от класа им срещу нея. Това е вербален тормоз, в който жертвата е в очакване и готовност при среща с този човек, че той ще предприеме действие към нея, което ще й създаде вътрешно напрежение, което се отразява на психичното й здраве.

Насилието може да бъде еднократно действие към някого, което да не е планирано на всяка цена целенасочено. Например – двама младежи се срещат в бар, заговарят се и в процес на разговор се скарват сериозно до степен на физическо насилие и след това съжаляват за действието си или повече не се срещат.


„Невинният“ тормоз, упражняван от родителите, как влияе върху развитието на децата им?

Семейната среда има определящ фактор за развитието на детето. Тя не се измерва в заплати и финансови възможности, материални придобивки и стремеж към „най-доброто“ за детето, каквото и да означава това. Семейната среда като фактор са взаимоотношенията между членовете в него, отсъствието и присъствието на родителите, начинът, по който се общува, взаимодейства, начинът, по който се вземат решения и се решават проблеми. Това включва и т.нар. „невинен“, „безобиден“ и на пръв поглед незначим тормоз, който има за цел „да стимулира“ с определени фрази, поведение и отношение детето да се прибира от училище с високи оценки по дадени предмети. Това може да предизвика у детето емоции като страх от провал, вменена вина, чувство за непълноценност и недостатъчност. Разбира се, всичко скрито и събрано в детето дава отражение във взаимоотношенията му с приятели, близки и училищна среда и на по-късен етап в партньорството. Има голяма вероятност тези „стимули“, приложени му от родител, да бъдат стимул и за неговите бъдещи деца.


Какво видяхте в очите на учителите и учениците по време на тренинга?

Тренингът е среща по нов начин между ученици и учители. Пространство, изградено с тяхно участие, в което да се погледнат в очите, да излязат от вече познатите си роли и да опитат да създадат диалог помежду си, без правилата „аз съм ти авторитет и трябва да внимаваш какво ще ми кажеш, за да не ти поставя оценка“ и „аз съм тинейджър и мога да ти късам нервите, защото ми е позволено“. Среща, която стимулира към искреност, обуване на „чуждите обувки“ и диалог, в който забранените, задържани и несподелени емоции имат своето право да се появят в кръга и да бъдат представени, срещнати и приети такива каквито са.

Обхождайки кръга от началото до края на тренинга, виждах гама от емоции, любопитство, вълнение, критичност и задаване на въпроси както в групата, така и вътре в себе си. Въпроси с много въпросителни и търсещи точната формула, която ще работи всеки път по определен начин в дадена ситуация. И това е напълно естествен процес, когато нещо се случва в човека. Темата е изключително важна и е редно да се дискутира в обществеността, защото тормозът определя до голяма степен решенията, които взема за себе си една личност и каква водеща позиция ще избере в живота на по-късен етап в развитието си. Освен това във взаимоотношенията има поне две страни и всяка от тях има своя характер, емпатия и личностно усещане за човека, ситуацията, което ни показва, че не можем да контролираме всичко дори и да мислим, че е най-доброто и че така трябва да се случват нещата. Аз също бях през цялото време любопитна докъде и как ще стигнем в споделеното време и пространство заедно. Разбира се, наясно съм, че всеки си взема онова, от което има нужда и дори нещата се чуват и възприемат по различен начин.


Даниела КУМАНОВА