Търсене

Начало История Летопис за смутното разградско време отпреди 130 години
Летопис за смутното разградско време отпреди 130 години
02 July 2018

В една тревожна и напрегната обстановка през 1885 година, малко преди и след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, в Разградско и неговите тогавашни околии, цари едно смутно време. Време на произвол, на корупция, на „юнашки“ разпивки и съдебен произвол. В някои отношение някои историци сравняват управлението на десетото българско правителство - на крайните либерали, начело с Петко Каравелов, като правителство на анархията.


kanchev.jpgВ някои отношение някои историци сравняват управлението на десетото българско правителство - на крайните либерали, начело с Петко Каравелов, като правителство на анархията. Особено силно е негодуванието на консерваторите против отменянето на всички антиконституционни разпоредби на предишните правителства и най-вече за прекратяване действието на консервативния Закон за изменение на конституцията.

Въпреки консервативната съпротива не може да се отрекат многото положителни неща, свършени в периода 1884-1886 г. и най-вече на дълго лелеяното Съединение. Много важни са предприетите мерки за стабилизиране на финансовото положение на Княжеството с въвеждането на строга данъчна система. Законите за „акциза върху питиетата“, за „гербовия сбор“, за „патентите на данъка върху недвижимите имущества“ увеличават приходите в хазната. Военният бюджет е увеличен, а задължителната военна служба нараства на 3 години. Възстановен е Законът за народното опълчение, който свършва прекрасна работа при извършване акта на Съединението.

02_07_2018_letopis_3.jpg

Прелюбопитни факти ни дава вестник „Славянин“ (Русе) в броевете си август-ноември 1885 г. за доброволческите чети от Разградско, които се включват в бойните действия на сръбско-българската война. Ще се опитам да ги пресъздам в автентичния им вид и език, характерни за онова време. Време, в което сме свидетели на събирането на подписки под един или друг въпрос, на изграждане на неправителствени комитети и организации за решаването на разни проблеми.

Продължава „сагата” по предаването на пушките „Шаспо“ от разградския оръжеен склад.

02_07_2018_letopis_1.jpgНова дописка е насочена срещу инициативите на разградските консерватори, които са преките инициатори на брожението в града и „подкокоросват“ местните хора да възпрепятстват акта на финализирането на една чисто търговска сделка, която се оказва в интерес на страната, при това и организирана „с пряко договаряне“ от Военното министерство, министъра княз Михаил Кантакузин, също участник в Руско-турската война, за наистина негодни оръжия на българската войска.

„…Отъ препятствието, което показахѫ Разградчане да са здадѫтъ продаденитѣ пушки на покупателя, консерваторитѣ не закъснѣли да се възползуватъ отъ случая; тѣ ораторствували на митинга, като показвали себѣ си най голѣми патреоти; отъ друга страна получили изъ София наставление, да съставят по този фактъ единъ актъ и да го поднесѫт на подписвание от цѣлото насѣление. – Честнитѣ либерали въ Разградъ, трѣбва да внимаватъ, какво се върши въ тоя случай, за да не нанесѫтъ нѣкоя неприятность на Министерството, което е невинно въ тъзи работа. Въ камарата ще са открие сичко…”

И по повод на приетия закон за увеличение на задължителната военна служба либералите, в т.ч. и редакторът на вестника Филип Симидов, рязко реагират на поредната руска намеса в българските вътрешни дела. Сякаш предусещайки предстоящото Съединение и отрицателното отношение на Русия, една бележка „изтънко“ предупреждава:


02_07_2018_letopis_2.jpg...Неизвестно отъ кого, въ Россия било донесено, че будто би днешното правителство въ главѣ на Г. Каравелова, било намѣрино да оничтожи воената служба ... да сключи военна конвенция между Руссия и Бълг. Княжество. Подобно нѣщо днешното правителство, нито е искало да направи, нито ще са съгласи да нѣма въ насъ военни русски инструктури за войската. Подобни доношения иматъ за дня цѣль...”

Каква по-прекрасна илюстрация срещу намесата и на руската църква в делата на българското православие - и с исторически привкус от скорошните „изцепки“ на т. нар. „руски патриарх“ Гундяев-Кирил, ни дава друга дописка пак от това време.

02_07_2018_letopis-1.jpg...Редакторитѣ на русската газѣта, „Москов.[Московски] Ведомости", много ги заболѣло на нашия попски въпросъ, та незнаѫтъ вече какъ да го опишатъ. Толкова вековѣ нашитѣ попове като не сѫ получавали никаква заплата, какъ се е удѫржало и запазило православието у българетѣ? Не уже ли сега, ще са изгуби православие - то у насъ, ако се неплаща айлъкъ на поповетѣ? Или е работата да услужимъ на калпавата оппозиция, та подъ какъвто видъ и да било. Безполезна е по нашему подобна услуга....”

Има все пак и тогава има обществена реакция срещу тези домогвания. И още как! Ще им обърна внимание и по-нататък в текста, като ви покажа и другото отношение на руската дипломация и армия към страната ни в онези трудни години.

В броя си от 12/24 октомври 1885 г. вестникът информира за руските отзиви по Съединението:

..Кореспондентина на Новое время” из София в своитѣ пустословни дописки, всячески са старае да обвини днешното наше правителство, че то будто би знаело и имало участие въ извършения превратъ въ Пловдивъ, въ сичките му обвинения се заключаватъ въ прости едни преположения; нищо положително той не знае, нито може да знае, когато въ княжеството никой незнаеше, какво се вършеше въ Пловдивъ. Дѣятелитѣ бѣхѫ умни и съ предпазвание вършехѫ сичко. Ако тѣ бѣхѫ открили своитѣ намѣрения комуто и да бъде, то щѣше да имъ са каже: «не му е сега времето, почакайте». Това го знаяхѫ тия, които толкос искусно свалихѫ пашата и изгонихѫ узурпаторитѣ, които бѣхѫ станали бичь на насѣлението въ Южна България. Никакъвъ превратъ не щѣше да стане, ако пашата и неговите директори бѣхѫ хора благоразумни и честни, ако не постъпвахѫ така узурпаторски къмъ насѣлението. Преврата го предизвикахѫ башибозушките постъпки на пашата и на неговитѣ директори, а не княжеското правителство, което бѣше длъжно да са притече на помощь, за да запази мира и тишината. Да се обвинява правителството въ нарушението на извършеното свято дѣло е повѣче отъ глупость....»

Ето и военната реакция от страна на “Освободителката”. «...На 12 того [12/24 октомври 1885 г.] почти сичкитѣ русски офицери, които си дадохѫ оставкитѣ от българската войска, заминахѫ с австрийсския пасажерски параходъ за Руссия….”

Последват ги и тези от флотилията:

...Оставкитѣ на офицеритѣ служащи при българската флотилия се приели и на 12 того [12/24 октомври 1885 г.] се прие управлението на флотилията…»

Има и една прекрасна реакция на разградчани в отговор на руските инсинуации във вестник „Ново време“:

Пишѫтъ ни отъ Разградъ отъ 13 того [13/25 октомври 1885 г.]:

Днес послѣдния брой на в. Новое время” се раскъса на парчета отъ абонатитѣ му; за напрѣдъ ще се възвръща на обратно.

Жителитѣ на Разградската желѣзна станция се оплакватъ отъ безобразията на тамошния шефъ, който имъ препятствувалъ на търговията. Тоя господинъ е забравилъ, че е въ България, а мисли че е въ Елада.

Ако се не взематъ мѣрки отъ надлежното мѣсто за махвание на тоя гъркъ, ще бъдемъ принудени фактически да изобличимъ самото му началство.

[Подпис] С. [Филип Симидов]

Сигурен съм, че в трудовeте на разградските колеги историци и краеведи, е изследвано подробно създаването на Разградската доброволческа чета, нейното подпомагане и участие в Сръбско-българската война. /Ще припомня една по-стара публикация във вестник „Екип 7“ от 22 декември 2015 г. Учител по музика и неговите ученици се бият достойно за България от Дулинко Дулев/. Няма да е излишно обаче да припомня и как това е отразено на страниците на най-меродавния регионален вестник от онова време. Може пък и новите подробности, които читателят ще открие, да допринесат за историята на града. Статията или дописката е подписана почти анонимно, от един „същий новопреселенец“. Предавам и нея в почти пълния й размер и със старата орфография, въпреки че няма много имена, но и заради ясно изразеното възмущение от вероломното нападение на Сърбия и заради пределното въодушевление на младежите от Разград.

Разградъ 26 Октомвр. 1885 г.

Бѣхъ Ви се обещалъ въ миналата си допискя, да Ви съобща нѣщо повече по дѣятелностьта на тукашния комететъ и по щедростьтя и готовностьта на тукашното население да жертвува имотъ и животъ за святото дѣло съединението. Съ двѣ три думи жѣлая това да направя сега защото зная, че колонитѣ на почитаемия Ви вѣстникъ сѫ малки за да обнародватъ всичките ежеминутни обявления по това священно дѣло. Ето прочее: 1) Разградския комитет е записалъ до сега и събралъ около 10 хиляди лева освѣнь дрѣхи, чорапи, антерии, ботуши и калпаци; 2) Комитета на 21 и 22 този мѣсецъ [октомври 1885 г. ст. ст.] следъ като снабди 41 доброволецъ съ ботуши, калпаци и пр. Съ пари за разноски извади имъ билетъ до Руссе и испрати депутата Ганю Черневъ (членъ на комитета) съ първата група до Руссе за да кипи за всичкитѣ, нужднитѣ военни дрехи и други потребности и да ги сформирува въ една чета, като ги снабдява съ всичко потрѣбно за да додатъ Видинъ, като имъ даде още да иматъ и доста разноски за подирѣ. Речената чета се състави повечето отъ ученицитѣ отъ горнитѣ два класа на тукашната реалка и отъ учителитѣ, които предавахѫ въ тия класове. Колко славно бѣше испращането имъ, на гарата въ Разградъ: Доброволцитѣ укичени съ цвѣтя и вѣнци играха хоро на широкия тротоар предъ гарата като пѣяха весели юнашки пѣсни. Като пристигна трена, въ хорото ги придружиха и други 70 души доброволци, които идѣха съ този тренъ. Тѣзи юначни мом„чета бѣха повечето въ гр. Шуменъ сформирувани. Тѣ заедно съ тукашните, като поиграха нѣщо около 10 мин. докато стоя трена, заминаха за Руссе съ виковетѣ ура! и да живѣй България. Много близки които бѣха се струпали на гарата да испращатъ своитѣ роднини и познати ги гледаха тъзи забѣлежителна и трогателна сцена плакаха отъ радость.

При това немога да не кажа отъ своя страна Господине Редакторе че Комитета ни съ неуморното си трудение заслужава похвала, признателния ни щедрия и готовъ за всѣка войска народъ, заслужва честь и слава и би трѣбвало да му съчувствува не само Европа, но и цѣлия свѣт.

Докато глѣдах сам славното испращание на облеченитѣ и юначни момчета, понажалих сѫ относно обстоятелствата сѫ гдето тѣзи доброволци бѣха длъжни да отидатъ, да зищятъ отечеството ни и да пролеятъ крьвьта си за него, не противъ Турцитѣ или противъ другъ нѣкой отъ народното племе народъ, а противъ съседната намъ братска по кръвъ и по вѣра държавица която за своето освобождение не малко се е оборила, сега заслѣпена и ушаматена иде и се опълчва противъ насъ, тамамъ когато ний имаме работа на друго мѣсто. Срамъ! За настоящето поведение на Сърбия; Срамъ! за нейнитѣ водители, и за нейния коронен мѫжъ.

Сѫщия новопреселенецъ.

Смятам, че информацията по-горе е интересна и допълва с няколко щриха разградската история най-вече за ентусиазма и включването на неговите жители в защита на Съединението. А в броя си от 9/21 януари 1886 г. вестникът описва победоносното завръщане на доброволците учители и ученици и посрещането им с аплаузи и почести от разградското общество.

На страниците на вестника не са подминати и някои злободневни въпроси покрай немарливостта в тогавашната съдебна система и ширещото се разбойничество. Първоначално, една кратка бележка за убийството на някакъв търговец Петър Тепегьозов, извършено в гр. Бяла, Русенско, бе класифицирана към местни, регионални русенски проблеми. Не след дълго обаче се оказа, че „крушката си има опашка“ и с другите подобни информации отнесох материала към разградските проблеми и въпроси. На 17/29 август 1885 г. във вестник „Славянин“ се появява една кратка бележка от редактора Тодор Хаджистанчев:

Убиецътъ на Тепегьозова в Бѣла, които бъше арестован въ грядѫ ни, се освободилъ и си заминалъ за селото! Неразбираме ние какви сѫ тия съдебни закони и съществуватъ ли тѣ въ насъ, които да освобождаватъ единъ явенъ убиецъ! Може ли въ такъвъ случай да се мисли че за единъ убиецъ има и смъртно наказание, което да грози на сѣкий разбойникъ, който си позволява да убива хората? Като се освобождаватъ убийцитѣ, що остана до проститѣ крадци? Тѣ трѣбва да се награждаватъ…

Явно деянието има сериозен отзвук сред русенци и резонира в Разград, където всъщност се оказват роднините на убития и съпругата му Графица Тепигьозова. Темата, подета от редактора, предизвиква полемика за недостатъците в съдебната система тогава, а както и днес ширещото се у нас популярно правило: „Ние ги хващаме крадците, разбойниците, наркодилърите, убийците, вие пък ги пущате!“. И тогава, и сега, „кусурите“ все са в недостатъчно добрите наказателни законови мерки. Пустият му Наказателен кодекс!

Въ послѣдний брой на уважаемий Ви вѣстникъ № 4 срѣщамъ, че убеца на съпруга ми Петръ Тепегьозовъ бил освободенъ от затвора и заминал за селото си. О! чудо, какво слушамъ, да ли това е истинна! Наистина чудно е, единъ явенъ убиецъ, който преѣдъ лицето на свѣта извърши такова престъпление, за когото са мислѣше най малко 12 години въ окови, на което и самия ми съпругъ, като го изслѣдва слѣдователя и го попита: „Г. Тепегьозовъ какъ искате да се постъпи съ убиеца Ви?” и той отговори въ кратце: „парично възнаграждение и да се накаже спорѣдъ закона”. Да ли сѫд. следователь държи дознанието или не е подъ рогоската! Такива ли са законитѣ въ България! То тъй като е, да хванемъ да ся убиваме като земимъ това за примѣръ, че още 20 дни нѣма, а той освободенъ. He! туй което прави правителството ако е истина, мисля не е добро, защото то туря отъ ново, а както моя, тъй и на много други лица живота въ опастность, понеже убиеца умната рая (Ламби Тиневъ) още като прободи т. е. уби мъжя ми и като го хванали казалъ, че той отива вече, но да го пустнатъ поне да убие още двама души, че тогава да го затворятъ. Въ такъвъ случай моля обвинителната власть, да не остава безъ внимание такива дѣла, които са отъ голѣма важность, отъ които е и настоящето, за което съмь увѣрена, че България не е лишена отъ правосѫдие…

Замитане под чергата, тогава „под рогозката“, на следствието! Убиецът Ламби Тинев е пуснат на свобода, въпреки заплахите му да убие поне още двамина. Правосъдие по български, няма що!

Ровейки се из пожълтелите страници, които специалистите от Регионалната библиотека „Л. Каравелов“ в Русе след дългогодишни усилия успяха да консервират и най-после да дигитализират, попаднах и на още нещо много ценно. Макар и да е свързано с не толкова отдалечено селище от Разград, градеца Попово, който обаче тогава е в административните граници на Разградското окръжие. Дано с последващата информация да подпомогна усилията на колегите историци и специалистите от областните дирекции, които правят картотеки на паметниците в съответните райони. Мисля, че информацията от вестник Славянин“, г. VII, бр. 9, 29.8.1885, с. 35-кол.4 и с. 36-кол. 1, ще позволи да бъде записана точната дата за построяването, откриването и освещаването на паметника за сраженията през войната 1877-1878 г. до с. Аязлар /Светлен/. Кореспондентът С. Стоянов, който има и други кореспонденции до вестника, посочва: на 18/30 август 1885 г. Предавам го също дословно и без съкращения. Дано се запази в нашата историческа памет.

Освѣщение памятника при с. Аязларь (Поппов. Окол. – Разград. Окр.)

И здѣсь почиваютъ скъпоцѣннихъ костѣй болгарскихъ избавителей!

Не сѫ редкость въ отечеството ни русскитѣ памютници. На врѣдъ въ очитѣ на пѫтникъть ще блесне, като нѣкоя небесна звѣзда, руски памятникъ, исподъ хладний камененъ сводъ на когото лѣжятъ скѫпоценните за насъ кости на избавителитѣ ни – Русси. Почиватъ тѣ тукъ, почиватъ въ мрачното подземно царство, въ голѣмо спокойствие – скѫпоценен дарь Божий. Нь тѣхнитѣ славни имена останаха вѣчно да ся спомѣнуватъ въ страницитѣ на народната ни история.

Еже-годно предъ тия святи за насъ памятници ся произвѣжда молѣбствие, което е явень знакъ че българинът умѣе да цѣни високо струванитѣ нему благодѣяния.

Тъй и тукъ при горѣпоменатото село съществува памятникъ съ надписъ:

Братская могила”

Нижнихъ чиновъ убити въ сражение при с. Аязларь 9, 10 и 11-го Августа 1877 г.

1-го пѣх. Невскаго п. [полка] 25 чѣловекъ

2-го [пѣх.] Софийск. п. [полка] 15 [чѣловекъ]

1-го [пѣх.] Арт. Бриг. 4 батар. 1 [чѣловекъ]

Освѣщението на когото ся извърши на 18 т. м. [30 август 1885 г.] Тукъ се бѣ събралъ многочисленъ народъ изъ околнитѣ села и изъ градецътъ, с главѣ чиновницитѣ из центърътъ на околията. Шествието бе трогателно. Публиката остяна крайно опечалена отъ въспоминанието на тоя свят за нас случай. Памятникътъ биде опсипанъ отъ публиката съ цвѣтя.

Слѣдъ разнитѣ напитки въ вѣчна памятъ на почившия ни любезенъ отецъ Александръ II й както и за дѫлгоденствието на всѣмилостивейший славянский покровитель Алексяндрь III й, тъй и за това на любезний нашъ господаръ Александръ I й и за всѣхъ славянское войнство, множеството ся разидѣ при грѫмогласни урра....

Поппово.

С. Стоянов…

И нека не забравят руските товарищи“, че все пак българите тачим жертвоготовността на всички ония, които са положили костите си за възкресяването на нашето Отечество.


Красимир Г.КЪНЧЕВ



Това е любителският струнен оркестър /снимката е от периода 1885-1890 година/ на учителя Алексей Шулговски. Той е не само сред първопроходниците на музикалното дело в Разград, но е и сред създателите и водач на младежката доброволческа чета, участвала в Сръбско-българската война, за която пише в „Славянин“.


За разлика от днес, разградските младежи през 80-те години на 19-ти век са били сред най-активните граждани са вземали участие във всички обществени дела, включвали са се в различни комитети и организации, писали са възвания, участвали са в подписки във връзка с различни народополезни дела /снимката е от 1887 година/.