Търсене

Начало История Българските учители в Разград в миналото – елитът на обществото
Българските учители в Разград в миналото – елитът на обществото
04 July 2018

През Възраждането и до 1944 година учителската професия е една от малкото, при които няма уседналост на кадрите. Поради факта, че работата на учителя не е целогодишна, той се е чувствал свободен след завършване на учебната година да се премести в друго училище или в друго населено място. Така по-голямата част от българското учителство е била винаги в движение.

 04_07_2018_u4iteli_1.jpg
Елитът на Разград – това е учителското съсловия в края на 19-ти и началото на 20-ти век. На снимката са класни учители в града през 1898 година.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Един от преломните моменти в българското просветно дело е превратът на 19 май 1934 година. Той се отразява не само на политиката, но и на другите сфери на обществен живот в България. В образованието настъпват сериозни промени. Обнародван е манифест, който прокламира: „Основно преустройство на учебното дело съобразно със задачите на държавата и поминъчната нужда на народа“. С този манифест се въвеждат приемни изпити в гимназиите. Закриват се шестдесет и шест непълни и смесени гимназии. С пълен курс остават само гимназиите в областните градове. Закриват се тези в Разград, Свищов и Бяла и учениците им се пренасочват към Русе. Междувременно в Разград се открива клон на Шуменската мъжка гимназия и децата се връщат в родния си град.

По-голямата част от сведенията за учителите е взета от книгата на Румян Ганчев и Ренета Рошкева „Жива традиция т.1 – книга за историята на Русенската мъжка гимназия.


 04_07_2018_u4iteli_3.jpg
През учебната 1895/96 г. Иван Гюлмезов е училищен директор в Разград и по-точно директор на Окръжната мъжка пълна гимназия с разкрит VII клас /ХI клас по сегашни мерки/. Гюлмезов е завършил през 1888 година Пражката политехника – един от престижните европейски университети, близък приятел на разградчанина акад. Анание Явашов. Десет години след разградския си период е професор по химия в Софийския университет, а след пенсионирането си става индустриалец.

Учители в Разград, родени и учили другаде

В продължение на десет години в Разград учителства Атанас Георгиев. Той е роден в Русе на 18 януари 1868 година. Завършва Русенската мъжка гимназия, випуск 1887/1888 и заминава за София – студент в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Дипломира се през 1891 година и е назначен в Севлиевското класно училище за една учебна година – 1891/1892. Следва назначение в Класното училище в Тутракан, където преподава две учебни години – от 1892 до 1894. На 1 септември 1894 година се прехвърля в Русе, като учител по три предмета в Мъжката гимназия - география, Закон Божи и геометрия с чертане, и остава до 1 септември 1900 година. Следващите пет години Атанас Георгиев преподава в Разградската мъжка гимназия, а от 1 октомври 1905 година до 1 октомври 1911 година е учител в Разградската девическа непълна гимназия. В родния си град Русе той остава най-дълго. В Мъжката гимназия се завръща отново на 1 октомври 1911 година за една учебна година – до 1 септември 1912 година. През същата учебна година той е учител и в Русенската образцова прогимназия, а веднага след това е назначен за учител и директор на Трета русенска прогимназия, където остава до 14 септември 1928 година. Тридесет и седем години от живота си Атанас Георгиев отдава на учителската професия.

Т. Маринов е роден на 14 октомври 1868 година в Русе, където завършва и средното си образование. Учителства в Кнежа, Русе и Силистра. Седем години е учител по български език в Разградската мъжка гимназия. През 1928 година е награден в Русе с орден „Св. Александър“ V степен за гражданска заслуга.

Иван Гюлмезов е роден през 1866 година в Сливен. Завършва Областната реална гимназия през 1884 година, като ученик от нейния първи випуск. Учи висше образование в Чехия – завършва Политехниката в Прага през 1888 година. Завръща се в родината си и е учител по химия в различни градове – Русе, Варна, Велико Търново и в Разград, където е и училищен директор през учебната 1895/1896 година. През 1907/1908 година е професор в Софийския университет. След пенсионирането си става индустриалец.

Тодор Маринов Крачунов е роден на 18 ноември 1902 година в село Златарица, Търновско. Завършва Търновската мъжка гимназия през 1922 година и специалността математика и физика в Софийския университет през 1930 година. През 1923 година е назначен за директор на гимназията в село Акчелар (Белинци), Разградско, където остава до 1925 година. През учебната 1930/1931 година е учител в гимназията в Неврокоп (Гоце Делчев). Следващата учебна година е кандидат-учител в Трета мъжка гимназия в София, а през 1932-1934 година е директор на Беленската смесена гимназия. През 1933 година получава правоспособност за редовен гимназиален учител. От 1934 до 1944 година е учител по математика в Русенската мъжка гимназия. Участва в различни дружества, завежда документацията на фондовете в училището. През учебната 1940/1941 година е директор на Смесената гимназия в Попово.

Георги Иванов Люцканов е роден в Стара Загора на 14 март 1885 година. През 1907 година завършва Габровската мъжка гимназия и работи като основен учител до дипломирането си в Софийския университет през 1915 година със специалност математика и физика. Междувременно завършва и школата за запасни подофицери в Княжево. Назначен е за учител в Разград за учебната 1914/1915 година. В следващите години учителства в Стара Загора, Харманли, София и Русе. Участва във войните – в Балканската, като редник и в Първата световна, като подпоручик и взводен командир. През 1938 година е награден с Кавалерски кръст с корона.

Евгения Сапунова-Стамболиева е родена на 24 април 1891 година в Плевен. Завършва Врачанската девическа гимназия и история и география в Софийския университет през 1915 година. Учителства във Видин, Плевен, Русе, Севлиево, Бяла, Луковит и Тръмбеш. През учебната 1924/1925 година е учителка в Разград.

Димо П. Смядовски е роден на 1 август 1860 година в село Смядово, Шуменско. Начално образование получава в родния си град, а следно – в „Робърт колеж“ в Цариград. Учител е в Разград, Велико Търново, Русе и София. Преподава обща и българска история, география, краснопис и предмета „Закон Божи“. Към края на живота си работи в областта на кооперативното и застрахователно дело. Автор е на материали върху историята на Русе след Освобождението и за развитието на просветното дело в града.

Илия Харалампиев Ташев е роден в Русе на 7 ноември 1895 година. Учи в родния си град, после в град Орел в Русия. Завършва императорското военно училище в град Суми, Украйна през 1919 година. През 1921 година придобива педагогическа правоспособност за редовен прогимназиален и гимназиален учител. Преподава руски език, ползва немски и френски език. Учителства в Бяла Слатина, Русе, Габрово и Шумен. В Разград е учител от февруари до септември 1925 година. След 9 септември 1944 година, като председател на земеделската дружба в Русе, става заместник-областен началник с ресор народната милиция. С неговото име е свързано изчезването и убийството на семейство Нико и Тонка Просеничкови, жертви на Народния съд. Жената е внучка на Баба Тонка, дъщеря на сина й Никола Обретенов.

 04_07_2018_u4iteli_2.jpg
Д-р Кирил Маринов Чолаков завършва философия и педагогика в Софийския университет през 1921 година, а през 1927 година получава и лекарска диплома, завършвайки медицина във Виена. През 1923 година получава и учителска правоспособност по философия и немски език. Като лекар, преподава и предмета хигиена. Учител е в Разград от 1922 до 1930 година. Психолог, психиатър, философ и педагог, той е един от основателите на психиатричната наука в България. През 40-ти години се занимава активно с психиатрия, създава частна клиника в София, издава списание „Душевно здраве“. Професор по психиатрия от 1946 година. Енциклопедична личност, легендарен преподавател, като професор 17 години чете оригинални лекции по неврология и психиатрия. И такива учители е имало в Разград навремето...

Д-р Кирил Маринов Чолаков е роден в Русе на 20 януари 1897 година. Учи начално училище в родния си град, а средно образование – в София. През 1921 година завършва философия и педагогика в Софийския университет, а през 1927 година получава и лекарска диплома. През 1923 година получава и учителска правоспособност по философия и немски език. Като лекар, преподава и предмета хигиена. Учител в Русе, а в Разград учителства от 1922 до 1930 година. През 1939 година издава списание „Душевно здраве“. Психолог, психиатър, философ и педагог, той е един от основателите на психиатричната наука в България, професор. Умира през 1963 година.

Д-р Тодор Шишков е роден през 1864 година в Сливен. Средно образование получава в родния си град и в Пловдив, а висше – във Физико-математическия факултет на град Гент, Белгия през 1894 година. Учителства 32 години в Сливен, Пловдив и Русе. В Разград, Видин, Варна и Сливен е училищен директор. През 1907 година е началник на отделение при Министерството на народното просвещение. Съпругата му Ирина Хитова е дъщеря на известния революционер Панайот Хитов. Тя също е учителка. Умира през 1918 година в Сливен.

Вартоломей Робертович е роден през 1839 година в Одеса, Русия. Участва в Освободителната война като административен офицер при щаба на действащата руска армия. След войната е поканен от видни българи да стане учител в България. Преподава френски немски и руски език, география, естествена история и краснопис в Русе, Горна Оряховица, Шумен, Плевен и София. В Разградската мъжка гимназия е учител от 1890 до 1892 година. Умира в Русе на 26 февруари 1906 година.

 

 

 

Учители другаде, родени другаде, учили в Разград

Д-р Димитър Гериловски е един от учениците, с които училището в Разград може да се гордее. Той роден на 13 април 1864 година в село Върбица, Шуменско. Учи последователно в родното си село, в Шумен, Разград, Варна и Габрово, като през 1886 година завършва Априловската гимназия. Със стипендия заминава за Цюрих, Швейцария, където през 1891 година получава от Политехниката диплома за завършено висше образование по химия. Четири години по-късно специализира в Германия – в градовете Вюрцбург и Лайпциг – и защитава докторат. Завръщайки се в България, работи като гимназиален учител в Търново и София. На 1 септември 1900 година е назначен в Русенската мъжка гимназия. Там веднага преустройва лабораторията към кабинета по химия така, че да могат в нея да се правят научни изследвания. За времето, в което е учител в Русе – до 1 юли 1907 година, Димитър Гериловски написва четири научни труда (от общо осем). Той е основател и член на Природонаучното дружество в града. Преподавателската му дейност продължава до 1914 година, когато заминава за София. Умира в София на 16 декември 1927 година.

 

 04_07_2018_u4iteli_4.jpg
Учители от Разград през учебната 1888/1889 година. Отляво надясно – на пода са Димитър Т.Страшимиров – по-късно Директор на Народния театър и поддиректор на Народната библиотека, брат на писателя Антон Страшимиров, и Алексей Шулговски, седнали на столовете са Йордан Генчев, Илия Т.Илиев, Никола Кърджиев и Паскал Рачев, прави са Вацлав Трунечек и двама неуточнени.

 

Учители, родени в Разград, учили другаде, учители другаде

Никола Иванов е роден в Разград. Завършва Рисувална школа в Мюнхен, Германия и става учител в Мъжката гимназия в Русе по рисуване, геометрия с чертане и краснопис от първи до трети клас (девети, десети…?) от 1 септември 1888 година до 1 септември 1890 година.

Руска Стоянова Костова е родена на 7 август 1906 година в село Попрусаново, Разградско. Завършва Русенската девическа гимназия с пълно отличие през 1926 година и романска филология в Софийския университет през 1932 година, с учителска правоспособност по френски и руски език. Назначена е за стажант-учителка в Трета софийска мъжка гимназия за учебната 1932/1933 година. През лятото на 1933 година се завръща в Русе и работи до смъртта си на 1 ноември 1937 година в Мъжката гимназия, като хонорувана учителка по френски език.


Учители в Разград, родени и учили в Разград

Илия Тодоров Карагеоргиев е роден на 25 юни 1905 година в село Ушинци, Разградско. През 1924 година завършва гимназия в Разград, следващата година е чиновник в града. Отива да учи в София и през 1930 година завършва с диплома по естествена история и с учителска правоспособност и по химия. Връща се в Разград и започва работа, като стажант-учител. През учебните години 1931/1932 и 1942/1933 е директор на Михалската смесена непълна гимназия, като едновременно с това е и асистент по земеделска ботаника в Агрономическия факултет на Софийския университет. През учебната 1933/1934 година е учител в Разградската смесена гимназия. След това се премества в Русе, където е учител в Мъжката гимназия от 1934 до 1938 година. Ръководи Въздържателното дружество в училището. Членува в Ботаническото дружество и в Съюза на класните ръководители. През 1938 година се връща отново в Разград, тъй като е назначен за директор на Разградската смесена гимназия.

Стефан Костов Стефанов е роден на 4 декември 1893 година в Разград. Завършва история в Софийския университет през 1918 година. Работи като гимназиален учител в Разград, Русе, Свищов и София. След 1927 година е командирован за уредник на Археологическия музей в Свищов. Автор на проучвания върху историята на античния град Нове край Свищов. Умира на 9 юни 1978 година в София.


Учители другаде, родени и учили в Разград

Стефан С. Попов е роден в Разград на 24 април 1878 година. Първоначално учи в родния си град, после завършва Търновската мъжка гимназия и Рисувалното училище в София. Учителства в Карлово и в Русе. По време на Балканската война е редник в Пети Дунавски пехотен полк. Разболява се тежко от ревматизъм и умира на 28 септември 1913 година.


Учители другаде, родени и учили другаде, работили в Разград друго, а не учители

По-особена е връзката с Разград на д-р Стоил Константинов Котоков. Той е роден в село Гърмен, Неврокопско (Гоце Делчевско) на 23 март 1903 година. Завършва педагогическо училище в Казанлък през 1923 година и допълнително взема изпити за реална гимназия на следващата година. През учебната 1924/1925 година е начален учител в родното си село. Заминава за Австрия да учи медицина град Грац и продължава в град Бари, Италия, където се дипломира през 1931 година с лекарска правоспособност. Владее немски и италиански език, ползва руски и френски език. След завръщането си в България става общински и участъков лекар в село Осенец, Разградско от 1931 до 1937 година. После се премества в Русе и от 1 ноември 1937 година до септември 1939 година е учител-лекар в Мъжката гимназия. След работата си в гимназията се отдава на медицинската си професия – работи като окръжен лекар и като областен лекар. Умира през 1957 година.

Неделчо Попов е роден в Шумен около 1846 година. Завършва Болградската гимназия. Учител с дългогодишна практика без висше образование, но е известен като добър математик. Учителства в гимназиите в Русе. В Разград работи като контрольор при Окръжното ковчежничейство (данъчно управление) преди 1883 година.


Галина ДЖУРОВА, краевед