Търсене

Начало Интервю Пробацията е по средата на пътя – между затвора и престъплението или между затвора и свободата
Пробацията е по средата на пътя – между затвора и престъплението или между затвора и свободата
09 July 2018

Главен инспектор Драгомир Златев e началник на РС „Изпълнение на наказанията“ – Разград, обединяваща секторите „Пробация“ и „Арести“. Оглавява я от 2012 година, дотогава работи в Пробационна служба, където е от създаването й през 2005 година. Магистър е по педагогика, специалност „История“, на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, социална педагогика на ШУ„Св. Константин Преславски“ и финанси на УНСС – София, има следдипломна квалификация по правна дейност.

09_07_2018_probaciq_1.jpg09_07_2018_probaciq_2.jpg

09_07_2018_dragomir-zlatev.jpg09_07_2018_stanimira-krasteva.jpgСтанимира Кръстева от 2009 година е инспектор в звено „Пробация“ - Кубрат към РС „Изпълнение на наказанията“ - Разград. Магистър е по психология на ВТУ, по педагогика на РУ „Ангел Кънчев“ със специалност „Превенция на престъпността и пробационни практики“, както и по национална сигурност на Академията на МВР - София, където завършва „Стратегически ръководство и управление на сигурността и обществения ред“. Има професионална квалификация „Консултативна психология“.

 

 

Г-н Златев, разяснете какво е пробацията?

Др.Златев: Пробацията е наказание по средата на пътя – между затвора и престъплението или между затвора и свободата. Това е съвкупност от ограничителни мерки за контрол и въздействие, които се налагат на правонарушителите и са алтернатива на лишаването от свобода. Задържането носи отрицателните ефекти на изолацията, а пробацията дава възможност осъденият да изтърпи наказанието си без да бъде изключен от социалния живот, без да прекъсне връзките си със семейството и обществото и без да провали професионалната си реализация. От тази гледна точка е и далеч по-изгодна икономически за държавата. Правонарушителят трябва не само да изтърпи съответните ограничения, но и да работи за придобиване на определени знания, умения и навици, да осъзнае и коригира в процеса на взаимодействие с пробационния служител онези аспекти от поведението си, които са социално неприемливи и са довели до извършване на деянието.


Кога се стига до тази мярка?

Др. Златев: Пробация се налага най-често за кражби, домашно насилие, престъпления срещу отделни стопански отрасли, документни престъпления и пр. Сред осъдените са и извършители на тежки престъпления – убийства, сексуални посегателства, принуда, насилие и други. Пробационните мерки, които съдът може да наложи са задължителна регистрация по настоящ адрес, периодични срещи с пробационен служител, включване в квалификационни курсове и програми за обществено въздействие, безвъзмезден труд в полза на обществото, ограничение в свободното предвижване - забрана за напускане на жилището в определен часови диапазон или посещаване на дадени места, райони и заведения.

Мерките са с продължителност от шест месеца до три години. Пробационен надзор може да бъде постановен в случаите на условно-предсрочно освобождаване от затвора.

Пробацията наподобява условното осъждане, но не го заменя, а го допълва и дава възможност за повишаване на неговата ефективност. При условно осъждане с наказание над шест месеца през изпитателния срок съдът може да постанови и пробация.


Пробацията дава ли положителни резултати, какви са Вашите наблюдения?

Др. Златев: В по-голям процент от случаите - да, успява да изпълни своята цел да „обучи” правонарушителите. При лица, попаднали за първи път под ударите на закона, рискът от рецидив и вреди е нисък. Те изпитват неудобство и срам от осъждането, притесняват се, че деянието им е станало публично достояние, приемат отговорността за стореното и са критични към него. Дефинират нередното в извършеното правонарушение и след като изтърпят наказанието си спазват закона. Рискът от рецидив остава висок при непълнолетните нарушители, защото трудно осмислят ползата от позитивните модели на поведение. Импулсивни са, склонни към необмислени действия и агресия, с неадекватна самооценка, занижени са уменията им за осъзнаване и оценка на реалните последствия от действията им.


Какво е необходимо за успешната промяна на рецидивистите?

Др. Златев: Превенцията на риска от рецидив при лица, осъдени на пробация, е в пряка зависимост от мотивацията за промяна. За да е ефективна корекционната дейност се осъществява координация и обмен на информация по изпълнението на мерките с институции, имащи отношение към проблема - полицейските инспектори и инспекторите ДПС към съответното РУ на МВР. Провеждат се беседи с директори, педагогическия състав, участия в заседанията на педагогическите съвети на училищата, когато осъденият е непълнолетен. Взаимодействаме с местните комисии за борба с противообществените прояви при малолетни и непълнолетни, със „Закрила на детето“, с Бюрото по труда с цел осигуряване на възможности за активно поведение на трудовия пазар и трудова реализация.


Трудните моменти в работата с какво са свързани?

Др. Златев: Работата с хора е интересна, но и натоварваща емоционално и психически. Не мога да отгранича значими трудни моменти, приемам възникващите затруднения като предизвикателство и част от работата.


Госпожо Кръстева, от осем години работите като пробационен инспектор, на какво Ви научиха и как бихте ги обобщили?

Ст. Кръстева: Промениха ме много. Работя с различни категории правонарушители, някои са с трайно формирани криминални нагласи, други са извършили непреднамерено нарушение. Чести са и случаите на престъпления, извършени от хора с добра социална интеграция и ценностната система, които са се изкушили да престъпят закона, разчитайки че ще избегнат санкциите. От контактите с осъдени се научих на търпимост и толерантност, да изслушвам и да не съдя, да търся причините. Сред тези хора има лица от всички възрасти, с различен социален статус и съдби. Сблъсквам се с житейските им драми, ставам съпричастна на проблемите и болките им, няма как да останеш безразличен. Аз също научавам по нещо от тях. Преди дни един от осъдените ми каза, че не е важно какво се случва с хората, а какво правят те по въпроса. Отнема много време, да станеш човека, който искаш да бъдеш. Надявам се да съм помогнала и оставила следа, поне в онези, които са пожелали промяната.


Отговаряте за районите Кубрат и Завет. Осъдените на пробация растат или намаляват?

Ст. Кръстева: Картината на криминалните прояви и броят на осъдените в двете общини е идентична. Проблемен момент в община Завет са непълнолетните, настанени във ВУИ. Спрямо тях са водени възпитателни дела и са им налагани различни мерки, които не са имали адекватен ефект върху поведението им. Средата от криминално проявени връстници, в която попадат в интерната, противно на очакванията за корекционно въздействие, повишава риска и създава предпоставки за въвличане в нови престъпни деяния. Подвеждат се лесно в стремежа си да бъдат приети от групата. Формирали са чувство за безнаказаност. Проявяват агресивност, служат си често с лъжа. Напоследък се увеличи броят на бягствата от интерната, съпроводени с противозаконното отнемане на автомобили, както и на кражбите и грабежите. Проблем са и зачестилите случаи на употреба на психоактивни вещества, които повлияват поведението и водят до загуба на самоконтрол. Зависимостите са един от честите мотиви за извършени престъпления от малолетни и непълнолетни. Определена група правонарушения са правят, за да задоволят остра нужда от пари за наркотици, алкохол, хазарт.


Как ще обобщите причините и факторите, които водят до конфликт със закона?

Ст. Кръстева: Първопричината за всяка проява на асоциално поведение се корени в семейството. Липсата на стабилна среда, на ефективен контрол и адекватни грижи за възпитанието и развитието на детето, водят до девиации в емоционалното и социално му съзряване. Децата търсят подкрепа извън дома, в референтния кръг от приятели и често биват въвличани в престъпни деяния в стремежа си да се самоутвърдят и докажат. Не успяват да изградят устойчива ценностна система, формират нагласи за незачитане на правовия ред и нормите на поведение. Често посягат към психоактивни вещества и стават зависими. Търсенето на силни усещания и вълнуващи преживявания е друга често срещана причина за извършване на престъпни деяния като кражби на коли, отпътуването с тях, шофирането след употреба на алкохол, запивания, употребата на наркотици. Отключващи фактори са и емоционалните състояния, които нарушават рационалното мислене и намаляват самоконтрола. Травмиращи житейски събития също могат да направят хората уязвими поради това, че обичайните им опорни системи са подкопани.


Има ли случаи, които Ви затрудняват при вземането на решения?

Ст. Кръстева: Най-трудните решения са тогава, когато възникне необходимостта от замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода. Тези случаи за щастие са сравнително редки. При отклонение от наложените мерки се налагат наказания под формата на бележка и писмено предупреждение за замяна на наказанието с лишаване от свобода. Ако това поведение продължи, с решение на Пробационния съвет се изготвя предложение до Окръжен съд за замяна с по-тежкото наказание. Винаги съм се старала този момент да бъде отлаган доколкото Закона позволява, с надеждата поведението на осъдения да бъде коригирано. Но понякога е неизбежно, а и има респектираща функция за останалите правонарушители.


Позитивната промяна откъде трябва да започне?

Ст. Кръстева: Колкото и банално да звучи, промяната започва от всеки един от нас. Пробационният инспектор осигурява подкрепата, може да насочва и коригира, но без активното участие на осъдения и мотивация от негова страна, промяната не може да се осъществи. Той не трябва да се чувства осъждан и критикуван, а разбран. Самата съпричастност индиректно поставя отговорността и решенията изцяло в негови ръце. Пробационният инспектор помага на осъдения сам да открие противоречията между своите мисли и ценности и реалната действителност, да усвои определена система от социални роли и норми, да се преориентира ценностната му система.


д-р Надие КАРАГЬОЗОВА-НАДИ


Бел. авт.: Интервюто е осъществено с любезното съдействие на Пресцентъра на Министерството на правосъдието.