shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 21.09.2018 г.
ekip7-small-2018-9-21.png

Търсене

Вход






Забравена парола
baner_ekip7_170x236.jpg
ludogorie.jpg
Начало
125 години от първото системно изложение за историята на Разград
11 July 2018

Чета много неща за Разград, както за неговото съвремие, така и за неговото минало. Съвремието не ме радва много, но за миналото му слава богу има доста текстове, особено в интернет. Аз благодаря на всички мои неизвестни фенове, които са преписвали или ще преписват от книгите ми, посветени на родния ми град.


11_07_2018_ananie.jpgТова показва, че все още има местни родолюбци, които са изцяло във фантазията да обичат града си, но без да показват откъде вземат информацията си за нея.

Тук специално искам да отбележа нещо, което досега не съм писал. Не може да има истински пишещ за Разград, който не е сърбал попарата му като малък. Преминал съм сериозната си академична подготовка в такива изявени училища като „Хр. Ботев“, „Св. св. Кирил и Методий“ (сега Художествена галерия), „В. Коларов“ (сега „Н. Икономов“), ТМТ „Шандор Петьофи“. Още от дете проявявах присъщото за възрастта си любопитство и почти няма място, което да не съм обходил - сам или с приятели в малкото ни, нещастно градче (тогава, а може би и сега). То не бе Доброшката махала, Варуша, Башпунар, Кереметчилика (вкл. и пързаляне през зимата с т. нар. „бъчонки“ по пътя надолу), турскатата махала (сега там е хотел „Централ“/ и наоколо, джамиите, парка, Лома и т. нар. „картонаж“ с „дълбини“ в него (където се къпехме), мостовете над Лома и кухините под тях, Езерото по пътя за Шумен (сега го няма), Абритус, Грънчарския трап, Големия Юк, Чуката, Куванлъка (Пчелина), новопоявилите се язовири около Разград, лозята над града (да гледаме дупките, копани и останали от бягащите, вследствие на очакваните немски „бомбардировки“), гарата.

11_07_2018_ananie-iavashev2.jpgОще като дете в четвърти клас (1963 г.), заедно с няколко други юнаци като мен, имахме позволение на тогавашния имам на джамията Ибрахим паша да се качим на минарето. Гледката бе неописуема. Витите стълби ме изкараха на поглед върху града, който се равняваше почти на равнището от Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк.

След като минах в юношеска възраст спрях за малко с приключенията, но почнах с четене на Кант и Хегел, без да ги разбирам. Това засили интуитивната ми любов към философията, която и сега проявявам. Не забравях и историята, благодарение на учителите ми Е. Мушинкова, а след това и Хр. Стойков. Всички мои (живи) съученици могат да засвидетелстват любовта ми към книгите и особено към тези, които търсех по таваните на старите къщи, а те тогава (1963-1969) поголовно се събаряха в Разград. Намирах нещо, запазвах го, една част от него загубих, втора ми откраднаха, трета предадох на библиотеката на Философския факултет в София (не знам дали се пазят), а няколко все още имам у нас. Много пъти съм се чудил на писанията на някои по-стари и по-млади изследователи на историята на Абритус и Разград. Хайде, за Абритус ги разбирам, но те просто нямат усещане за духа на това градче Разград, нямат визия за хората му в близкото минало, може би нямат разбиране за жителите му тогава, за неговите минали проблеми и разчитат от ключа за съвремието му, в което живеят, за да обяснят нещата, които са ставали в предните по-далечни години. Това не може да стане по максимата на Маркс, че ключът за разбиране анатомията на приматите е разбирането на анатомията на човека. В никой случай няма как да се случи. Историята на Разград не може да бъде само поредица от замръзнали или овеществени събития - без динамика, без личности, без процеси и без тълкуване на кода не само на явното, но и на някакъв ъндърграунд, който несъмнено присъства.

11_07_2018_turska-bania.jpgОсобено ме притеснява фактът, че за Османския период от историята на Разград се мълчи и няма системно изложение. Същото важи и за периода от 1878 – 1944 г. (с някои изключения). Да не говоря за истините относно времето от 1944 до 1990 г. Тези три стимула ме карат отново и отново да вадя факти, за които по комунистически срамежливо или от незнание се мълчи. А сега за първото по-дълго писание за историята на Разград.

В „Алманах“ на Княжество България за 1893 г. за Разград се казва следното от Анание Явашов, който по това време, това е знаел, това е писал (предавам го с леко изменен правопис): „Град Разград е разположен по двата бряга на реката Белий Лом, която пресича надлъж плодородната белоломска долина, окичена покрай реката на двете страни, около града с лозя и ниви. Долината се простира на югоизток и северозапад, поради което градът е запазен от силните северни ветрове. Той отстои на 5 клм. от Русе – Варненската железница, с която е съединен с добро шосе. Гр. Разград, на мястото, гдето сега се намира, по всяка вероятност трябва да е основан след завоеванието на България от турците. На източната страна на гр. Разград в местността наречена „Хисарлъка“ и на югозапад в местността „Юртлука“, които местности са отдалечени от града, първата на около 1500 м., а втората на около 2500 м. се намират стари селища, гдето по предание се говори да е бил старий Разград, но кое именно неизвестно. Важното е само това, че от намерените там стари римски монети, черепици и други старинни вещи се установява, че и двете селища са съществували в едно и също време. Какви имена са имали те, кога са били основани и кога са разорени и преобърнати в градини и ниви, не е известно. От направените разкопки в крепостта при първото селище са открити основи на разни римски постройки и два надписа, от които става явно, че крепостта е съществувала във времето на римските императори Валериан и Адриан. Сегашното име от кого е дадено, не е известно; казва се да е било образувано от Радин–град, но по всяка вероятност, както споменува и Раковски в своите писания, е дадено от турците и пренесено от името „Хисарлък“ - Хезарград и „Разград“. След завладяването на България от турците по всяка вероятност българското население се е разпиляло и името на местността се е забравило, та завоевателите другояче не са и го казвали, освен Хисарлък.

11_07_2018_djami.jpgПо предание се говори, че старото селище в местността „Юртлук” се е казвало „Доброва“, което се пренесло и на една махала в сегашния Разград, „Доброшка“, на която жителите, приказва се, да са заселени от там. До първата четвъртина на това столетие (XIX в. – б. м.) българското население в града е било твърде малко и се е ограничавало само в махалите „Доброшка“ и „Башбунарска“; населението на които махали упорито се държи и не изоставя нито народното си облекло, нито своите обичаи, нито пък поради своя твърд характер и пропуща някои нововъведения в своя живот. По – голямата част от сегашното българско население е заселено от 1828 до 1856 г., от търновските, габровските и други планински места, затова и в Разград говоримият диалект доста много се различава от Ески–Джумайский и Шуменский.

Твърде малко граждани има, на които дедите и бащите да са се родили в Разград. С една дума, ядрото на сегашното българско население на града, освен казаните две махали е сгрупирано от пришълци от редица планински места на Северна България. Това се потвърждава и от запазените между турците предания за голямата джамия „Ибрям паша“, което казват се споменувало във фермана, издаден от тогавашните султани. Ето що се говори: През 1614 г., когато било съзидано и доизкарано великолепното и монументално здание на голямата джамия, построена от някой си Ибрям паша – тогавашний управител на града Разград и околността, за поддържанието й се определят от него особни приходи в недвижими имущества, като десятъчното даждие за града и седем села, ливади и воденици, то казаний Ибрям паша, освен това установил, щото ако би приходите на тия имущества един ден се покажат недостатъчни, то да се продаде едно гяурско чедо от селото Арнауд, което село е били заселено откъмто Албания, само и само да не се допусне да угасне последното кандило в новопостроената джамия. От това става явно, че българи през първите времена, наблизо е нямало, и за да можеше тогавашният всесилен паша да завещае една разградска гяурска душа за подпомагане подържанието на джамията, трябвало е да търси и определя от друго място.

Разград в началото на настоящето столетие (XIX в. – б. м.) в едно и също време с Пазвантоглу в Видин се е повдигнал срещу султанското цариградско правителство и начело с Хасан Ефенди (гяур Хасан – б. м.) упорито се защитавал срещу султанските войски. В това време, тоя същия Хасан Ефенди е обкопал с ями целият град, но не е успял да ги зазиди с камъни, защото е бил принуден да бяга къде Видин, с една част от привържениците си и бил заклан в Берковица.

В настоящето столетие (XIX в. – б. м.) градът Разград не малко премеждия е прекарвал и нееднократно е бил съсипван и до край изгарян от русите. През 1829 г. Хюсеин паша, който е защищавал Разград и околностите му срещу руския генерал Крайце, защото се опитал да повдигне българското население против русите, станал причина да бъде града обсаден и превзет от полководеца графа Каменский в 1830 г. и същата година при отстъпването на руската войска, която е завдигнала и отвела с себе си една голяма част от градското население към Бабадаа и в Влашко, града е бил изгорен от генерал Лангерона. Достопамятно е обстоятелството, че Разград преди 1828 г. е бил доста населен с търговци ерменци, които са живели в махалата „Варуш” и която в турските актове се казва „Ермени махлеси“. Освен това, едни от сегашните лозя се наричат „Ерменски”. Техните тогавашни гробища, сега служат за погребение на българското население, от които надгробните камъни са извадени и употребени за построяване на българската църква през 1860 г. От тогавашните ерменци ни едно семейство не е останало. Освен един надгробен камък, изкопан със старите основи на старата църква през 1860 г. и сега се намира зазидан в сегашната църква в южната страна, на който добре се чете и надписа. Никакъв друг писмен стар акт не съществува за града Разград. През освободителната война Разград е бил няколко време център на турските войски, които действаха на „Черний Лом“ под предводителството на Мехмед Али, Абдул Керим и Сюлейман паша, срещу тогавашний руский престолонаследник. След едно малко сбивание на от височините около града, между руската авангарда и турската сдавателна ариегарда, Разград е бил превзет от русите на 16. I. (ст. стил – б. м.) 1878 г. от генерал Дондуков Корсаков“.

Всъщност, това е положението с краткия разказ, който споделих. Сега знаем повече, но нека отдадем отново дължимото на Анание Явашов – патриархът на разградската история.


Проф. Пламен РАДЕВ