shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 18.07.2018 г.
ekip7-small-2018-7-18.png

Търсене

Вход






Забравена парола
baner_ekip7_170x236.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Хипнозата отваря врата от съзнаваното към несъзнаваното
11 July 2018

Ирина Стоянова е експертен наставник по житейски въпроси – лайф коучър и хипнотизатор. Има сертификати за мастърско ниво в направленията след завършени професионални курсове, организирани от института на Роберт Симик. Член е на Международната федерация по невро-лингвистично програмиране. Живяла е дълги години в Катар, а сега упражнява професията си в родния Разград, където има частна практика.


11_07_2018_irina.jpgВ работата си с клиенти прилага хипноза и невро-лингвистично програмиране, които спомагат за преодоляване на личностни проблеми и кризи, за справяне с вредни навици, фобии и страхове, за повишаване на самочувствието, за изграждане на хармонични отношения с околните.

В общественото пространство е наложена деформирана представа за хипнозата, която е придобила мистичен ореол. Във филмовите продукции процесът е представен като състояние на безпомощност, в което човек може бъде убеден на подсъзнателно ниво да извърши действия, които не желае или са в негова вреда. На какво се базира хипнотичният метод, безопасно ли е влизането в транс, при какви проблеми е подходящо да се използва хипнозата, на тези и още въпроси отговаря Ирина Стоянова в интервю за вестник „Екип 7“.


Какво представлява хипнозата и каква е същността на хипнотизма?

От десетилетия насам учените си задават тези въпроси, дори и днес когато познанието за мозъка и съзнанието са в напреднал етап, още се водят спорове относно характера на хипнозата.

Учените доказват с експерименти, че човешкото съзнание се променя по време на хипноза. Нещо повече – медицински експерименти потвърждават, че хипнозата е могъщо средство при лечение на някои състояния и се използва за обезболяване.

Основното, което искам да подчертая е, че хипнозата не е сън. Докато човек е в хипнотичен транс тялото е в покой, но съзнанието е будно и работи. Много пъти човек изпада в естествени състояния, подобни на транс, най-познато е шофирането на автопилот, при което не си спомняш как си стигнал до крайната цел. Същото се случва, когато сме погълнати от гледане на филм, слушане на музика, четене на книга, взиране в очите на любимия човек. Сякаш времето спира и забравяме за външния свят. Тези примери показват как съзнанието се отвлича, когато сме погълнати от нещо конкретно.

Ключовата разлика между описаните трансове и хипнотичния транс е, че при втория има външно лице – хипнотизатор, който ни въвежда в това състояние.


Защо избрахте да използвате този метод в практиката си и каква квалификация е необходима, за да станеш хипнотизатор?

Първоначално се отнасях скептично към хипнозата, заради насадените стереотипи, но благодарение на този метод преодолях страха си от шофиране и днес стоя зад волана спокойно и уверено.

Всеки, който иска да стане хипнотизатор, трябва да премине специализирано обучение и да притежава сертификат за извършване на тази дейност. В интернет има много информация за институти, в които можете да се обучите, но трябва внимателно да се проучи тяхната легитимност и международната валидност на сертификатите. Аз лично дълго време избирах и се спрях на коучинг института на Роберт Симик, който е сертифициран от Американския борд по хипнотерапия – ABH.


Разкажете как преминава един хипнотичен сеанс, има ли предварителна подготовка преди влизането в транс?

Преди въвеждането в транс, се провежда опознавателен разговор с клиента, за да се разберат неговите предпочитания, страхове и цели. От своя страна хипнотичният транс не е нищо друго, освен променено състояние на съзнанието. За да променим поведението си, например при отказване на цигари или отслабване, трябва да се препрограмираме. Целите се постигат чрез внушения – промяна в навиците, повишаване на самочувствието, приемане на житейското миналото.

За да разберем хипнозата трябва да сме наясно с разликата между съзнание и подсъзнание. Чрез подсъзнанието се управляват автоматизираните функции на тялото – биене на сърцето, циркулация на кръвта, дишане, храносмилане, то е хранилище на мислите, спомените и емоциите ни.

Подсъзнанието е мястото, където са навиците и поведенческите модели, които ни подтикват да реагираме по определен начин в конкретни ситуации. Представете си подсъзнанието като компютър, който работи с програми, създадени на базата на минал опит, мисли, чувства. Понякога те са удобни за постигане на целите, но в други случаи са направо вредни. За да се

препрограмира съзнанието хипнотизаторът трябва да контактува директно с подсъзнанието на клиента, но той няма контрол върху него и няма силата да го промени насилствено.

Според американския професор по психология Ърнест Хилгард е без значение колко е дълбок транса и колко е ефективен хипнотизаторът, винаги една част от съзнанието е наясно с това, която се случва – скритият наблюдател.

Съзнанието се описва с критичното мислене, което е бариерата между клиента и хипнотизатора, затова трябва да остане на заден план, да се остави подсъзнанието да попие положителните внушения и да ги приеме за реалност.


С какво се характеризира състоянието на транс?

Когато подсъзнанието е освободено от оковите на критичното мислене на съзнанието – ние сме в транс. Първото преживяване в будно състояние се нарича бета състояние, използва се логиката и мозъчните вълни, които са от 14 до 30 цикъла в минута. С навлизането в транс настъпва алфа състояние и мозъчните вълни са от 8 до 13 цикъла в минута. В този момент човек става по-креативен, по-отворен към информацията и с открито въображение.

При навлизане в алфа и тета нива на съзнание клиентът изпада в транс и тогава внушенията могат да се използват за работа с подсъзнанието. Връзката между хипнотизатора и подсъзнанието се нарича рапорт. Изграждането на дълбок рапорт между двата субекта се приема като основен елемент за успеха на хипнотерапията.


Има ли хора, които по-лесно се поддават на хипноза и такива, които не могат да влязат в транс?

Хипнотизаторите казват, че цялата хипноза на практика е самохипноза. Това означава, че основната роля на специалиста е да помогне на клиента сам да влезе в транс и да го води по пътя, а не да го хипнотизира.


В кои случаи е подходящо да се използва хипнотичния метод и при кои не се прилага?

Хипноза не се използва при психично болни клиенти. Много е ефективна при хора, които искат да се откажат от вредни навици като тютюнопушене, гризане на нокти, прекомерно ядене, преодоляване на страхове и фобии.

Много хипнотизатори потвърждават, че никой не може да бъде накаран да направи или каже нещо, което е несъвместимо с възгледите и морала му. Те посочват факта, че за да се постигне промяна в поведението на подсъзнателно ниво, тя трябва да е истински желана. Така например, ако не искате да спрете цигарите, хипнозата няма как да бъде ефективна, защото вашето подсъзнание отразява вашите убеждения.


Някои хора имат притеснения, че може да се „загубят“ по време на хипноза и да не излязат от транс?

След толкова години практика никъде не е описан такъв случай. Под хипноза човек е напълно комуникативен и ако се запали сградата, в която се намирате или има заметресение, бързо ще излезете от транс.


Кои са най-прилаганите видове хипноза във Вашата практика?

На първо място е хипнозата за преодоляване на раздяла и любовна мъка, следвана е от хипноза за изчистване на негативни емоции и спомени от миналото, за отслабване и отказване на цигарите.


Споменахте, че преди заспиване съзнанието навлиза в алфа честота на съзнание, възможно ли е в този момент да посяваме в подсъзнанието си убеждения, чрез които да се справим с нашите проблеми и адикции?

Абсолютно, това е момент, в който се оттегляме от външния свят и съзнанието започва да се отпуска, да намаляват критичността и съпротивата. Всеки може да насочи поглед към себе си и да посее в подсъзнанието си нови мисли, да повиши самочувствието си с помощта на позитивни убеждения или да преработи негативна ситуация от изминалия ден. Този процес е важен за възстановяването на нашата психика, за освобождаване на стреса и натрупаното напрежение, за преодоляване на вярвания, които ни пречат да се развиваме.


Антония КИРИЛОВА