Търсене

Начало История За битката при Абритус на римския император Траян Деций с готите
За битката при Абритус на римския император Траян Деций с готите
27 July 2018

Навършиха се 1767 години от битката при Абритус на римския император с готите, в която той загива. Годишнината от битката не е кръгла, но си струва да се отбележи, защото се е състояла през юли 251 г. (има и други мнения), когато край Абритус в сражение се срещат готите с други присъдружни племена, начело с техния цар Книва, и войските на римският император Траян Деций. Всъщност, той се казва Император Цезар Гай Месий Квинт Траян Деций (Gaius Messius Quintus Traianus Decius).


27_07_2018_decii_7.jpgНа власт е от 249 г. до 251 г. Другият консул заедно с него е Гай Ветий Грат. Още като военачалник Траян Деций възстановява реда в Мизия и Панония и през юни 249 г. войниците го принуждават да приеме императорската порфира (багреница). През септември в битка край Верона Деций побеждава дотогавашния император Юлий Север Филип II. Същият бива убит заедно със сина си.

През 250 г. готите навлизат в Мизия. Те преминават Хемус (Стара планина) и обсаждат Филипопол (Пловдив). Траян Деций започва да ги преследва и ги побеждава при Никополис ад Иструм (край с. Гиген, Плевенско). През 251 г. Деций се провъзгласява за Бог, а синовете му стават „августи“ (божествени). Това става през май 251 г.

27_07_2018_decii_2.jpgПрез 250 г. многобройна готска войска преминала Дунав от 4 места - при Огоста (край устието на Искър), до Нове (в източната част на Свищов) и между Сексагинта Приста (Русе) и Дуросторум (Силистра). Най-мощната вълна била в района на легионния лагер Нове. Около 70 000 готи, предвождани от военачалника си Книва, разрушили частично гарнизона и се отправили на юг към Никополис ад Иструм (с. Никюп, Великотърновско). Градът вероятно не бил превзет, но околността била запалена. Целта на готите била Филипопол - най-големият и проспериращ град в Тракия.

27_07_2018_decii_6.jpg27_07_2018_decii_3.jpgТраян Деций потеглил бързо към района. Той обаче изчаквал да даде решително сражение, защото събирал допълнителни войски. Варварите обсадили Филипопол. След предателство отвътре градът бил превзет и опожарен. Натоварени с многобройна плячка, готите преминали Стара планина, за да се оттеглят оттатък Дунав.

При Абритус Деций решил да ги спре. Както вече се посочи, битката станала в местността до Абритус Тържището на Темброний през юли 251 г. (Herwig Wolfram, Die Goten und ihre Geschichte, München, 2001), но някои източници сочат месец юни, а други август или „разгара на лятото“ (Southern, Pat. The Roman Empire from Severus to Constantine, Routledge, 2001). Деций не послушал исканията на отслабената готска войска, готова да се откупи и да се оттегли без борба. Той поискал готите да се предадат без всякакви условия и така те влезли в битката. Цял ден силите били равностойни, но привечер свитата на императора била обградена. Деций и синът му Херений паднали в блато и изчезнали. Готите победили, а наместникът Требониан Гал подписал унизителен договор. Деций е първият император, загинал на бойното поле срещу „варвари“. И преди това императори са намирали смъртта си в битки, но не с „варвари“, т.е. външни врагове, а с римски легиони в граждански войни. Въпреки че се самообявил за Бог, Деций явно не е бил безсмъртен и загинал в битката с готите, заедно със или след сина си Херений Етруск – (Quintus Herennius Etruscus Messius Decius 227-251 г.). Има позовавания, че Херений е убит със стрела в лицето на 1 юли 251 г. – още в началото на битката, но датата не е доказана с никакви аргументи.

27_07_2018_abritus-4.jpg

Явно, Книва /името означава „нож“/ много добре е познавал местността около Абритус. Той строил войските си на три линии, като третата била зад блатото. Римска войска печелела на предните две линии, но била увлечена зад тях, където започнала да търпи поражение. Телата на Траян Деций и сина му не са били открити в блатото, което тогава е било до р. Tibisis (Τιβισις) сега р. Бели Лом. За император е бил провъзгласен Требониан Гал (имп. Цезар Гай Вибий Требониан Гал Август II), който подписва примирие с готите. Предполага се, че Требониан Гал е предал Деций Траян в съглашателство с готите, тъй като не въвел войските си на помощ за императора.

27_07_2018_decii_4.jpgВторият син на Деций – Гостилиан (Gaius Valens Hostilianus Messius Quintus (230 или 235 – 251) също е бил провъзгласен за император, но той бил младеж и скоро му помогнали да умре (може би е бил отровен), макар че официалната версия била за смърт от чума. Съпругата на Траян Деций Annia Cupressenia Herennia Etruscilla (249- 253) е била от сенатско семейство. Тя умира от чума в римския важен град Viminatium при Пожаревац в Източна Сърбия. Там е мавзолеят и на Гостилиан. Viminatium е наричан „Помпей на Балканите“. Унищожен е също от аварите две години преди Абритус – 584 г. Не е твърде ясна ролята спрямо Абритус на Тит Юлий Приск (умр. 251 г.), който е римски управител на Тракия и узурпатор. Той именно предал Филипопол на готите, като бил обявен от тях за антиимператор. Приск е бил обявен от сената за държавен враг (hostis) и скоро след това убит през 251 г. Името му е подложено на damnatio memoriae (лат.: проклятие на паметта). Разрушенията на основните архитектурни комплекси в римските владения на Балканите са били следствие както от превземането на редица градове от готите, така и като следствие от друг катаклизъм, като например земетресения. Разполага се с данни, че през 251 г., 253 г., 255 г. и 267 г. земите на северната част на Балканския полуостров са пострадали от разрушителни земетресения. Така е изчезнало и блатото.

27_07_2018_decii_5.jpgКакво става след разгрома на готите от Клавдий ІІ Готски при Ниш през 268 г. и дали тогава се създали необходимите политически предпоставки за възстановяването на градския живот в провинциите на Балканския полуостров? Имало ли е в Абритус демографски колапс след победата на готите? Категорични данни няма.

Мястото на битката, разбира се, е хипотетично установено. В последните години се налага любопитната теза, че тя е бил в местността Полето до с. Дряновец. Аргументи за това са местоположението и множеството намерени специфични артефакти (голям брой римски монети и оръжия, включително мечове, щитове, копия, брони, фрагменти от каски, ножници, и дори колове за палатки), намерени от археолози и местните жители на мястото, което трябва да е бил последният римски лагер на Деций. Например през 1952 г. в Полето е намерен керамичен съд, съдържащ около 30 ауреи, датирани от Гордиан III до Траян Деций (Archaeologists identify battlefield of 251 AD Roman-Goth battle of Abritus near Bulgaria's Dryanovets, Archaeology in Bulgaria, 2016). Почти идентичен разпръснат депозит се открива през 1997 г. на изток от с. Осенец, състоящ се от за тридесет ауреи на следните императори: Максиминус (235-238), Гордиан ІІ (238-244), Филип І (244-249), Траян Деций (249-251 г.), съпругата му Херенния Етрусцила и Херений Етруск (251), неколкостотин антониниани от първата половина на III- ти век до Траян Деций, включително и съпругата му Херения Етрусцила и синовете им Херений Етруск и Хостилиан, четири златни пръстена и блокче злато. Още находки има от с.Дряновец – 540 денари и антониниани от времето на Септимий Север да Траян Деций и Херения Етрусцила, както и синовете ум Херений Етруск и Хостилиан; в. с Езерче, Разградско – 248 денари и антониниани от Веспасиан до Деций Траян и Херения Етрусцила; с. Липник – над 600 денари и антониниани от Траян до Траян Деций; малка находка от с. Липник – Клодий Албин до Деций; малка находка от Абритус – 48 антониниана от управлението на Гордиан ІІІ, Филип І, Траян Деций, Херения Етрусцила и Херений Етруск; с.Раковски – разпиляна находка с монети от Гордиан ІІІ, Деций, Херения Етрусцила и Херений; монетни находки и от Абритус.

Остава спорен въпроса, дали тази местност Полето има нещо общо с Абритус или Форо/ум Tемброниум, след като е на 15 км, от самия античен град, защото в повечето източници тази битка се нарича: Schlacht von Forum Terebronii (немски); Battle of Forum Terebronii (английски), Foro Terebronio (испански), Batalha do Fórum Terebrônio (португалски) и т. н. Наши автори (Radoslavova, G. Dzanev, N. Nikolov, The battle at Abritus in AD 251: written sources, archaeological and numismatic data, Archaeologia Bulgarica XV, 3 (2011), отбелязват, че единственият историк, живял по това време е Публий Херений Дексип (Δέξιππος; ок. 210-273). От неговата „Χρονικὴ ἱστορία“, която е била в две части, са останали малко фрагменти. В един от тях се дава „подробна информация за обсадата на предаването на Филипополис от Прикус и се споменава, че Деций заедно със сина му са били убити ... в Абритус т. нар. Форум Tемброниум (… ἐν Ἀβρύτῳ τῷ λεγομένῳ Φόρῳ Θεμβρωνίῳ)“. Това води пряко до извода, че Абритус е бил наричан и Форо Темброниум (Jean-Philippe Carrie / Dominic Moreau, The Archaeology of the Roman Town of Abritus:The Status Quaestionis in 2012).

В квадранти D3 и D2 от сбирката Cartographica Neerlandica Topographical на една от картите на Абрахам Ортелиус (Abraham Ortelius) No. 212 (DACIARVM, | MOESIARVM:| QVE, VETVS | DESCRIPTIO. (Изображение на антична Дакия и Мизия от 1595 г., селището e назовано „Abritum, quod Foroterebronium“. Буквалният превод означава „Абритум, това дето (е) Форум Тереброний“ Отделно взета, латинската дума „tere“ означава меля, смилане. Между другото, цялостната дума „terebronium“ в превод от латински означава „пробито със свредел“ (да не забравяме, че името „Абритус“ означава „прекъсната стръмнина“). Картографът Абрахам Ортелиус (1527-1598) е фламандец, известен със своите карти. Явно и той е смятал, че Абритус и Форотереброниум (Тембронио) е едно и също селище. Въпросът всъщност е дали Абритус и Форо Тереброниум са две имена на едно и също селище или Форо Тереброниум е тържище, извън Абритус.

А що се отнася до местността Полето, то отдавна (още от 50-те до 80-те г. на миналия век) тя е била изрядно и надлежно „проучена“, както от местните дряновчани, така и от известните разградски иманяри, някои от които са живи и до днес, но надали ще се осмелят да разкажат нещо за находките си, което пък би довело до осветляване на неизвестни за учените факти...

Ранните средновековни историци Секст Аврелий Виктор (4 в.) в едно от произведенията си „De Vita Moribus Imperatorum Romanorum“ (Животът и обичаите на римските императори) и Йорданес (6 в.), в своята книга „De origine actibusque Getarum“ (За произхода и делата на готите), писана около 551 г., отбелязват, че Херений Етруск е бил убит от стрела на преди битка и баща му се опитал да окуражи войниците си, казвайки: „Никой да не плаче. Смъртта на един войник не е голяма загуба за републиката“.

Други източници обаче твърдят, че е умрял с баща си. Лактанций (250-325), апологет на християнството от началото на четвърти век и съветник на Константин Велики, описва смъртта на Траян Деций в книгата си „De mortibus persecutorum“ (За смъртта на гонителите) по следния начин (неговата антипатия към този император си личи, за това, че е преследвал християните): „... той изведнъж беше заобиколен от варварите и те го убиха заедно с голяма част от армията му; той не можеше да бъде почетен с ритуалите на погребението, но съблечен и гол, падна да бъде погълнат от дивите зверове и птици, подходящ край на един враг на Бога“.

Византийският учен и историк от шести век Зосим (ок. 460-ок. 520) също описва поражението в книгата си „Ἱστορία Νέα“ (Нова история): „Безгрижно, макар и на непознато място, той и армията му били заплетени в калта, а под това затруднение те били толкова атакувани от оръжието на варварите, че нито един от тях не е избягал жив, като по този начин завършва живота на великия император Деций“. Византийският историк и теолог от XII век, Зонара (ок 1074-1159) в труда си „Επιτομή Ιστορίων“ (Всемирна история), казва: ... той и синът му и голям брой римляни паднаха в блатото; всички те умряха там, никое от телата им не можеше да се намери, те бяха покрити с кал“. За едновременното убийство на Деций Траян и сина му сочи и David Potter през 2004 г. в книгата си „The Roman Empire at Bay AD 180–395“ (Римската империя върху лаврите си 180-395 сл. Хр.).

Римският историк Амиан Марцелин (330-395) приема в съчинението си „Res gestae“ (Деяния), че убитите римляни в сражението са от 15000 до 20000. Този автор смята, че битката при Абритус може да се равнява по важност със следните други битки: тази в Тевтобургската гора (Долна Саксония), състояла през септември 9 г. от н. е., когато съюзени германски племена под предводителството на Арминий нападат от засада три римски легиона; Карнунт (Долна Австрия), когато император Марк Аврелий води завоевателна война с германските племена и умира от чума през 180 г.; битката при Адрианопол на 9 август 378 г. между римската армия под командването на източния император Валент и готските племена под командването на Фритигерн на 13 км северно от днешния град Одрин, на територията на България, и завършва с решителна готска победа, която се счита за началото на края на Западната Римска империя.

А какво е съдбата на победителя в битката Книва? Категорични свидетелства, разбира се няма, но има една твърде любопитна хипотеза. Въпреки катастрофата при Абритус, през 271 г. император Аурелиан (214-275) успява да победи готите в битката при днешния италиански град Фано и да убие техния цар, наречен Канабед/Канабад. Въз основа на приликата на имената, някои смятат, че той може да е същият Книва, победил Траян Деций. Никой не е вечен и нищо не е вечно наистина...


Проф. Пламен РАДЕВ


* Император Траян Деций

* Битката между войските на Траян Деций и Книва край Абритус /„Энциклопедический словарь значимых битв в алфавитном порядке от Троянской до Вьетнамской“/.

* Синът на Траян Деций Херений Етруск, който загива заедно с баща си. Предполага се, че е убит със стрела в лицето на 1 юли 251 година.

* На традиционните възстановки край Абритус всяка година актьори пресъздават образа на император Траян Деций, който пристига с колесница...

* Ентусиасти от клуб „Багатур“ показаха през 2014 година как е протекла битката, която е едно от най-големите поражения в историята на Римската империя и която слага началото на края на Вечния град...