shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 20.08.2018 г.
ekip7-small-2018-8-20.png

Търсене

Вход






Забравена парола
baner_ekip7_170x236.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Намаляват зрелостниците, взели диплома за средно
08 August 2018

От записаните 1059 ученици в училищата в Разградска област през учебната 2017/2018 година, 798 са получили диплома за завършено средно образование. Това показват данните в Регистъра на дипломи и свидетелства за завършено основно и средно образование и придобита степен на професионална квалификация на МОН.

08_08_2018_gim.jpg

Статистиката на реално завършилите ученици показва резултатността и ефективността от образователния процес по-ясно от аритметично калкулирания среден успех на зрелостниците. През миналата учебна година 261 ученици, в чието образование е инвестирано години наред, така и не са получили дипломи.

Дванадесетокласниците имат среден успех от дипломите за средно образование 4.39, който се различава с една стотна спрямо резултата на миналогодишните випускници – 4.40.

Най-висок бал са постигнали възпитаниците на профилираните гимназии – 5.02, които са 276 от общия брой на завършващите. В сравнение с техните връстници от другите областни на страната се нареждат на едни от последните места, по-нисък успех имат само учениците от Търговище – 4.93.

Обучаващите се 103-ма зрелостници в средните училища в Разградско имат среден успех от дипломите 4.57, който е по-висок от този на дипломираните в София – област, Бургас, Монтана. Сравнението обаче не може да бъде точно и обективно, заради разликата в числеността на учениците.

Зрелостниците от професионалните гимназии, които са 406, имат успех от дипломите 4.16, а с най-нисък бал се нареждат възпитаниците на Спортното училище – 3.82.

Данните от регистъра на образователното министерство очертават тревожната тенденция за постепенно намаляване на броя на учениците, която се дължи на демографската криза и отпадането от училище.

През 2007 година диплома за средно образование са получили 1262 ученици, през следващата учебна година – 1054, през 2009 година техният брой е бил 1118, а през 2010 – 1123.

Справката показва, че през 2011 година са се дипломирали 1036 зрелостници, година по-късно са били 1006, през 2013 година намаляват до 920, а през следващата леко се покачват като брой – 951.

През 2015 година диплома за средно образование получават 889 ученици от Разградско, през следващата година техният брой е 867, през 2017 – 795, за да достигне до 798 души през 2018 година.

От данните ясно се вижда резултатът от демографската криза, но не се отчита колко от обучаващите се ученици в училищата в страната не са завършили средното си образование и какви са причините да не се дипломират, след като са инвестирали 12 години в образованието си и държавата е плащала за тяхната издръжка.

Няма справка по училища, за да види ефективността на обучението и да се даде обяснение защо от цял випуск дванадесетокласници завършват единици?

Примерно, в ПГЗ „Кл. Тимирязев“ в Завет от 33-ма дванадесетокласници, държавни изпити са положили 15, от които само 4 са получили дипломи за средно образование. От 39 дванадесетокласници в ПГТС „Христо Смирненски“ в Разград, матури са държали едва 9, а дипломираните са 8. Възпитаниците от последния курс на ПГСС „Хан Аспарух“ в Исперих са 93, от които 73-ма са се явили на държавните зрелостни изпити, но дипломи са получили 46.

Да, разбира се, че има поправителни сесии на държавните зрелостни изпити, но има една некоректна практика училищата да подтикват своите възпитаници да се явят през есента, за да не се провалят на майската сесия и да понижат успеха на училището. Това се случва в периода, когато общественото внимание е силно насочено към успеваемостта на учениците на матурите и има отношение към осъществяване на държавния-план прием за следващата учебна година.

Но това са дребни практики, въпросът е какви са плановете и стратегиите на най-високо ниво, защото при посещението си в Разград министърът на образованието Красимир Вълчев отбеляза, че образователната инфраструктура е оптимизирана и няма нужда от промяна.

От просветата не следят ли демографските показатели, не си ли задават въпроса необходимо ли е да се изразходват обществени средства за издръжката на неефективни структури? Защо се насърчава развитието на „кухи училища“, които само смучат от държавния бюджет, без да предлагат стойностен образователен продукт? Дори да не се закриват, то поне да се обединяват училища, които осъществяват прием в една-две паралелки. И сега, след тази публикация, ще скочат всички тези училища и директори, ще тропнат с крак за тяхната значимост и необходимост, без да подплатяват изискванията си с реални резултати.

Знам, че темата е злободневна, предизвиква остри обществени реакции, всеки директор и учител ще се бори да запази работата си, всеки родител ще отстоява правото на детето му да има достъп до образование в родния си град или село. Но процесите трябва да се разглеждат в цялост, да се градят стратегии, а не управляващите да се стремят да запазят статуквото, защото липсва политическа воля за оптимизация на училищната мрежа.

Демографските процеси се задълбочават, след две десетилетия децата ще бъдат в пъти по-малко, и не е рентабилно държавата да продължи да издържа училища, които имат капацитет за 1000 деца, а в тях на практика в тях учат 50. Ако държавата беше частна фирма, щеше ли да инвестира средства за издръжка и заплати на работниците в неефективен завод, или ще го преобразува, за да оптимизира работата и да реализира печалба. Образованието е обществено благо и целта му е да създава умни, мислещи и пробивни млади хора, които ще са строителите на новото време. Живеем в динамични времена, процесите се разгръщат бързо и трябва да проявяваме гъвкавост и приспособимост, защото оцеляват най-адаптивните към промените.


Антония КИРИЛОВА