Търсене

Начало История Когато „Лудогорец“ беше с други имена...
Когато „Лудогорец“ беше с други имена...
20 August 2018

През ноември 1945 г. в класна стая на гимназията в Разград се основава дружество за гимнастика, туризъм и спорт. Предложение за името на дружеството - „Лудогорец“ прави Добромир Жечев (тогава негов председател на обществени начала). В ръководството влизат разградските граждани от това време Михаил Михайлов, Стефан Малчев - Идеала, учителката по физическо възпитание Надежда Димитрова, Кръстю Михайлов и Бонка Ковачева.

20_08_2018_stadiona4.jpg

Това дружество обединява освен футболните отбори на Разград по това време и гимнастическото дружество „Юнак“ (основано през 1902 г. с името „Делиормански юнак“), туристическото дружество „Буйна гора“ (основано 1902 г.) и Ловно–рибарското дружество „Сокол“ (основано 1893 г.).

20_08_2018_dinamo_2.jpg

20_08_2018_lev.jpgВ дружеството има секция „Футбол“. Именно от 1945 г. тя включва в себе си разградските отбори „Ботев“ (създаден през 1918 г., през 1920 г. официално регистриран, съществувал 1920-1924 самостоятелно; 1927-1945 самостоятелно), „Бели Лом“ (от 1920 до 1924 самостоятелно, от 1924 до 1926 „Бели Лом“ е обединен с „Ботев“ под името „Ориент“, а от 1931 до 1945 отново съществувал самостоятелно), „Бенковски“, „Вихър“ и „В. Левски“. Председател на футболната секция става спортният и туристически деец д-р Т. Александров, подпредседател е известният разградски футболист и колоездач Стефан Малчев – Идеала, а секретар – Ленко Георгиев, който след години става зам.-министър на Министерство на строителството и архитектурата. Членове на футболната секция са Божан Бърнев, инж. Симеон Попов, Стоян Тодоров Кайкънов, Дийрян Шийрян и др.

През първите години след Втората световна война „Лудогорец“ се включва като футболен клуб от 1947 г. в републиканското първенство в състава на Североизточна зона – Дунавската футболна група заедно с отборите на „Локомотив“, „Динамо“ и „Русенец“ от Русе, „Септември“ от Силистра, „Светкавица“ от Търговище, „Тутраканец“ от Тутракан.

20_08_2018_hasko.jpgПрез януари 1948 г. се създава Върховен комитет за физическа култура и спорт (ВКФС) при Министерския съвет. По негова инициатива през 1949 г. в страната се извършва реорганизация на физкултурното и спортно движение. Създават се Доброволни спортни организации (ДСО) на производствено-професионален и ведомствен принцип, в които се включват и физкултурните дружества. Тези ДСО не трябва да се бъркат с ОСО (Организация за съдействие на отбраната, по късно ДОСО). На 27 август 1949 година Комунистическата партия в България взема решение за драстична реформа на спортните организации в страната по съветски образец. В резултат на това се закриват всички спортни клубове и на тяхно място се създават седем масивни Доброволчески спортни организации (ДСО), базирани на различните сектори в икономиката. Всяка ДСО е трябвало да има „клонове“ във всеки град и да обединява всички видове спорт и всички спортисти да са нейни членове. Създадени са следните ДСО:

20_08_2018_botev.jpg

- ДСО „Академик“ - от университетски преподаватели и студенти, както и на тези, които работят в областта на науката;

- ДСО „Динамо“ - работници и служители в областта на комуникациите и в леката промишленост (текстилна, шивашка, обувки и кожени промишленост, хранително-вкусовата промишленост);

- ДСО „Енергия“ - работници и служители от системата на транспорта, тежката индустрия, минно дело. През октомври 1949 тази ДСО е преименувана на ДСО „Торпедо“, а от нея се отделят ДСО „Миньор“ и ДСО „Септември“ (на кооперациите);

- ДСО „Спартак“ - на тези, които работят в системата на Министерството на вътрешните работи система (т.е. на полицията, или „Народна милиция“), също така на граничната охрана, тъй като те са част от това министерство (а не на армията);

- ДСО „Строител“ - на тези, които работят в строителния сектор, здравеопазването, селското стопанство, горското стопанство, както и тези в системата на „Строителни войски“ - под името „Ударник“;

- ДСО „Червено знаме“ - на работещите в администрация, търговия, банково дело, застраховане, тези в областта на културата и в сектора на образованието (с изключение на висшето образование, които принадлежат към ДСО „Академик“);

- Спортните клубове от тези, обслужващи БА - „Българска народна армия“.

20_08_2018_ludogorets_logo_en-1.jpg

Тъй като в името „Лудогорец“ няма комунистически идеен заряд, а само патриотично-местен, то Дружеството за гимнастика, туризъм и спорт „Лудогорец“ се преименува на ДСО „Червено знаме“ през 1949 г., а в същата година футболният отбор приема името „Червено знаме“ - Разград.

20_08_2018_ludogor.jpg20_08_2018_ludogor1.jpg20_08_2018_vlado.jpgВ началото на 1957 годината е взето решение да се премахне системата на ДСО. През април и май 1957 г. ДСО постепенно се ликвидира - създадени са нови клубове въз основа на няколко ДСО, или на териториален принцип в рамките на всеки град. Някои от традиционните клубове са възстановени, а други, създадени въз основа на ДСО, но станали популярни, продължават да съществуват. Също така, голяма част от клубовете запазват връзките си с индустрията или държавата (клубовете „Спартак“ - с милицията, клубовете „Локомотив“ - с транспорта и т.н.). Ето как този процес протича за клубовете в „А“ РФГ. В София ЦДНА, „Локомотив“ и „Спартак“ запазват имената си, ДСО „Динамо“ е преименуван отново на „Левски“ и ДСО „Ударник“ - отново на „Славия“. В Пловдив СКНА е преименуван на „Ботев“ (все още запазил тогава връзките си с армията), а „Спартак“ запазва името си. Във Варна СКНА е преименуван на „Ботев“ (също се запазват връзките му с армията, докато „Спартак“ запазва своето име, „Миньор“ (Димитрово, сега Перник) и „Спартак“ (Плевен) запазват имената си...

20_08_2018_imena-3.jpg20_08_2018_logo.jpgНа 18.01.1958 г. се създава БСФС със статут на главен обществено-държавен орган за управление на физическата култура и спорта в страната. На териториален принцип се изграждат Дружества за физкултура и спорт /ДФС/. Футболът влиза в състава на тази структура. Така се създава Дружеството за физкултура и спорт „Лудогорец през 1957 г., с първи председател отново Добромир Жечев. С това се възстановява и името на футболния отбор, който пак става „Лудогорец“. Дружеството има своя живот до началото на есента през 1993 г. След това такава структура вече няма.

През сезон 1961/62 г. „Лудогорец“ за пръв път влиза в „Б“ група, но не успява да стигне до промоция в елитната дивизия.

След участие в тази група ФК „Лудогорец“ съществува до 1997 г. Тогава настъпва нова сага. През 1983 г. в Разград се основа ФК „Антибиотик“. Той играеше на стадион „Балканфарма“. Клубът бе към Завода за антибиотици в града. Основният екип на отбора „Антибиотик“ бе сини фланелки, сини гащета и сини чорапи. Резервният беше жълти фланелки, зелени гащета и зелени чорапи. От 1997 г. ФК „Антибиотик“ се обединява с „Лудогорец“ и тимът носи името „Антибиотик-Лудогорец“. Обединеният тим играеше със син екип.

20_08_2018_stad.jpg

През сезон 1998/1999 „Антибиотик-Лудогорец“ завършва шести в „Б“ група. На следващия сезон изпада от групата. На 27 юли 2000 се създава клуб „Разград 2000“, но той развива само детско-юношески футбол. На 18 юни 2001 г. е създаден нов клуб „Лудогорие“, който е мъжка формация. Инициатори за създаването му са Александър Александров и Владимир Димитров. През лятото на 2002 г. този клуб се присъединява към „Разград 2000“ и последният започва съществуването си като мъжки отбор от най-ниското ниво на родния футбол, като в началото играе домакинските си мачове на стадион „Балканфарма“ чак до сезон 2009/2010 г. „Разград 2000“ няколко поредни години печели безпроблемно в групата си, но отказва участие в квалификациите за попълване на „В“ група. От 2003 г. се състезава под името ФК „Лудогорец-2003“ в Североизточната „В“ група. По средата на сезон 2005/2006 г. отборът е разформирован, така че името „Лудогорец-2003“ е от 2003 до 2005.

20_08_2018_uefa.jpg

След това отборът е възстановен и отново се казва „Разград 2000“. Класира се за Североизточната „В“ група за сезона 2006/2007 г. Играе с жълто-зелен екип.

Още през първата си година в третия ешелон отборът е близо до класиране в професионалния футбол в „Б“ група, но завършва на второ място в третия ешелон. Устремът през сезон 2009/2010 за първото място е спрян от неизвестния отбор на град Две могили, Русенско.

Все пак щастието идва неочаквано. През сезона 2010/2011 „Лудогорец“ започва да играе в Източната „Б“ група на мястото на фалиралия „Дунав“ /Русе/. В неделя, 25 юли 2010 г., в конферентната зала на тогавашната механа „Чифликъ“ в Разград се провежда извънредно общо събрание на ФК „Разград 2000“. На него присъстващите с пълно единодушие приемат да бъде сменено името „Разград 2000“ на „Лудогорец 1945“, както и емблемата, като досегашната се сменя с нова. Цветовете на клуба стават бяло-зелени вместо досегашните жълто-зелени. През сезон 2011/12 отборът вече е в „А“ група и се бори за шампионската титла. Преди сезона са привлечени 14 нови футболисти, осем от които са чужденци. Целта на собственика на клуба Кирил Домусчиев е: „Да развиваме футбола в цяла Североизточна България, ние сме футболен клуб на цялото Лудогорие, а не само на Разград“. Това обаче е друга история, тя продължава да се гради и днес...

Когато говорим за футбола в Разград и за „Лудогорец“, няма как да не споменем няколко думи и за стадиона.

Преди построяването на стадиона футболните мачове се играят основно между пистите на пръстения колодрум в парка /за историята на това емблематично за града спортно съоръжение, което, както „Екип 7“ неотдавна писа, днес е в лошо състояние, ще посветим отделен материал по-нататък/. Има и други игрища, но те са на втори план.

Футболният стадион – на мястото, където е и днес, започва да се строи след 1934 г. Начинанието започва още през октомври 1933 г. след заседание на тогавашния Общински съвет, а задължението идва според чл. 21 от Закона за физическото възпитание на българската младеж, който е приет през март 1931 г. Текстът на споменатия член гласи: „Всяка община е длъжна да отдели от мерата си или да отчужди от частни имоти необходимите места за игрища, салони, туристически домове, хижи и за плавални в размер от 10 до 15 декара за население до 20 000 жители, за такива с повече от 20 000 жители по 3 кв.м на жител“.

През октомври 1933 година разградските общинари на свое заседание сметнали, че най-подходящото място за стадион е на мястото на старите турски гробища, а през февруари 1934 година със свое решение официално преотстъпили мястото за построяване на „спортен стадиум“, който да се ползва от всички спортни организации.

Строителството на терена е привършено през 1947 г. През средата на 50-те години на миналия век стадионът окончателно е завършен като многофункционално спортно съоръжение. По незнайни и необясними причини стадионът носеше името „Дянко Стефанов“ /няма никакви данни комунистическият функционер Дянко Стефанов да е имал нещо общо с разградския футбол и с футбола изобщо/. След сесия на Общинския съвет в Разград през май 2011 г. получи името „Лудогорец Арена“. През последните години, както знаем, върви пълна реконструкция на градския стадион, след като той бе даден на строителна концесия от Общината на клуба. Братя Домусчиеви се ангажираха да вложат /и го правят с ускорени темпове/ близо 20 000 000 лева в модернизацията на стадиона, с което „Лудогорец арена“ вече отговаря на всички критерии на УЕФА за мачове от европейските футболни турнири. В момента толкова модерен футболен стадион в България няма...А на нас, разградчани, не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че ще продължаваме и занапред да гледаме хубав футбол в града си...


Проф. Пламен РАДЕВ