Търсене

Начало История Разградската джамия - един от най-големите шедьоври на османската архитектура по нашите земи
Разградската джамия - един от най-големите шедьоври на османската архитектура по нашите земи
29 August 2018

В началото на годината Желязната църква в Истанбул отново отвори врати след дългогодишна реставрация, в която турската държава вложи 4 млн. евро. Във връзка с това се заговори за реставрацията на джамия на наша територия. България обяви желанието си джамията „Ибрахим Паша“ в град Разград да бъде възвърната в автентичния си вид.

Тя е третата по големина на Балканския полуостров и се смята за първата акустична джамия след „Св.София“.


29_08_2018_zakie_emin.jpgЗекие Емин е родена през 1995 година в Разград Учила е в ОУ „Васил Левски“, а през 2014 година завършва ГПЧЕ „Екзарх Йосих“ с английски и немски език. Сега е студентка по архитектура в УАСГ в София. Проявява особен интерес към опазването и популяризирането на архитектурното наследство. С материал за сградата на Езиковата гимназия неотдавна започнахме публикацията на поредица нейни статии за архитектурни забележителности на Разград и района. Днес Ви предлагаме статия на младата авторка за архитектурните забележителности и мястото в градската среда на джамията „Ибрахим паша“.

29_08_2018_djamiq_1.jpg

Обявена е за недвижима културна ценност с категория национално значение и е включена в каталога на ЮНЕСКО.

Състоянието на Разградската джамия е коментиран проблем в медийното и общественото пространство от дълги години и спешната нужда от реставрирането и е факт. Джамията стои затворена над 30 години, като доскоро по нея не бяха извършвани никакви поправителни или реставрационни дейности. През този период влиянието на метеорологичните условия и вандалските прояви са оставили трайни следи по фасадата и интериора ѝ.

29_08_2018_djamiq_2.jpgСред основните проблеми за липсата на работа по подобен вид сгради, е както голямата финансова инвестиция, така и фактът, че те се причисляват към „неудобното“ културно наследство у нас. Друг проблем е, че мюфтийствата искат тези сгради да функционират като храмове, а обществото и държавата – като туристически обекти.


История

Строежът на джамията е започнат около 1530-1535 г. по време на Златния век на Османската империя под управлението на Сюлейман Велики. Сградата е поръчана от Макбул Ибрахим паша – главен везир на султана, и носи неговото име. Предполага се, че е проектирана от великия османски архитект Мимар Синан, поради факта, че по това време е и върховият момент в неговата кариера. Строежът е завършен през 1616 г. по времето на султан Ахмед I. Тогава около джамията се е намирала чаршията на Хръзград с всички нужни постройки, които вече са разрушени. И днес там се разполага центърът на града.

29_08_2018_djamiq_4.jpg

Легенда

Джамията се смята за един от най-красивите образци на класическата османска архитектура и покрай построяването ѝ са се зародили много легенди, най-известната от които е легендата за Майстор Манол. В нея се разказва, че Сюлейман Велики е искал да погуби майстора, за да не може да построи никъде по света по-хубава джамия от тази. Майсторът разбрал за намеренията на султана и искал да избяга. Докато работел по купола на джамията, той си направил дървени криле, с които искал да отлети, за да не го погубят палачите. Тази история възражда легендата за Дедал и Икар в малкия Разград. Говори се, че в чест на майстор Манол пред джамията е издигнат негов паметник, които днес заедно с нея образува красив ансамбъл в композицията на градския център.

29_08_2018_djamiq_5.jpg

Архитектура

Храмът е централнокуполен, като долната му част е куб, който във височина преминава в осмостен, а после в цилиндър. Хоризонталните сили от купола се поемат от четири контрафорсни ъглови кули и от пиластрите по цилиндричния тамбур. На фасадата има четири реда островърхи прозорци, разположени шахматно. Върху горния двадесетоъгълник има още дванадесет прозореца, които отговарят на белите часове на деня и съответно дванадесет пиластъра, които отговарят на тъмните часове. Общо храмът има 57 прозореца и 50 ниши за птици – свещени животни в исляма. Кубето е с диаметър 18 метра. Оловното покритие на купола е с обиколка 48 метра, а дъгата има дължина 16 метра. Минарето е от дялан камък с пластични орнаменти под викалото.

29_08_2018_djamiq_3.jpgВ интериора на сградата има богати оригинални стенописи, а подът е бил застлан с керамични плочки. Вътре са разположени михрабът, който представлява ниша в стената, показваща посоката на град Мека, и вдясно от него се намира минбарът – висока катедра, откъдето имамът чете проповеди, - който е почти унищожен. За най-голямото достойнство на джамията се смята акустичното кубе, поддържано от пандантиви. Друга особеност на интериора в джамията „Ибрахим паша“ са двете библиотечни ниши, поставени една срещу друга в подбалконното пространство, които не се срещат в други джамии по нашите земи.


Съдбата на джамията днес

Пътят на сградата към желаната цел за пълноценно реставриране и завръщане в обществения и културния живот, както на град Разград, така и на България, е изпълнен с много препятствия. През годините различни хора и организации са предявявали желание за задвижване на процеса по този въпрос, но техните намерения винаги са оставали без отговор от страна на институциите и държавата.

В момента фасадата се руши на много места, създавайки опасност от падащи предмети, а доскоро на покрива бяха изникнали храсти.

Преди година бяха нанесени и необратими вандалски щети във вътрешността й – в нея са нахлули хора, които са залели автентичния под с 5-сантиметрова бетонова замазка. Забелязани са и умишлени увреждания на стенописите. В началото на тази година държавата успя да отпусне 20 000 лева за аварийно-спасителни работи по покрива на сградата, за да се предотвратят течове, които могат да причинят трайни напуквания.

Днес джамията се нуждае от много по-големи инвестиции и цялостна реставрация. Стъпките в тази посока са вече предприети след съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство и стартиране на процедурите за обявяване на обществена поръчка от страна на областния управител Гюнай Хюсмен, който активно работи над тази кауза. Обществото се надява след толкова години на пренебрегване сградата да получи заслуженото внимание и да успее да се превърне както в архитектурен символ на града, така и в туристически обект от национално значение.


Зекие ЕМИН



От векове тази сграда е сред характерните забележителности на градския пейзаж

Паметникът и джамията. Снимка: Антон Атанасов

Пандантивите и прозорците в интериора. Снимки: Facebook

Разрушенията по фасадата. Снимки: Facebook

Стенописите по купола. Снимка: Facebook