Търсене

Начало Интервю Деница ДИЛОВА: Избягвам скуката като...пиша
Деница ДИЛОВА: Избягвам скуката като...пиша
14 September 2018

Разградчанката Деница Дилова е една от най-популярните български писателки през последните години. Работила е в неправителствения сектор, в сферата на връзките с обществеността и като журналистка.

Омъжена е и има две дъщери.


14_09_2018_denica_dilova.jpgС два свои разказа през 2006 г. печели гласовете на публиката и поощрителната награда от конкурса „Очи за себе си“, през 2008 г. печели първи места в литературните конкурси на Public Republic и Литературата Днес. През 2010 г. става носител на Първа награда от Осмия конкурс за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2010).

Автор на много разкази и три романа: „Тънкости на приготвянето“ /2012 г./, „Дневният живот на нощните пеперуди“ /2015 г./, „Безумецът от Таро“ /2018 г./.


Как се роди идеята за написването на новия Ви роман „Безумецът от Таро“?

Идеята ми се оформяше, докато четях романи през последните седем години. Най-интересните моменти и сюжети в тях засягаха абсурда в любовта. Казах си дали и аз не мога да вкарам една абсурдна любов в моя книга. Един абсурден мъж и една жена, която по всяка логика би избягала далеч от такъв. Да вървят един към друг. През годините образите им се избистряха, измислях им имена и понаписвах някоя сцена. През това време издадох другия роман, този си чакаше ред.

14_09_2018_konkurs.jpg

Свързан ли е „Безумецътт от Таро“ с Вашия житейски път, или е плод изцяло на фантазията? И кое е по-лесно: да се пише по преживени моменти, или напротив?

 

Почти няма нищо от моя живот вътре. Предизвикателство е да измисляш животи и смятам да продължа да го правя. Има една част от детството ми, в която влизам на чужди сватби. Това е случка от моя живот, която намери място в романа.

Най-лесно пиша случки, които са ми разказали други хора. Хем си по-свободен, хем можеш да си ги досъчиняваш. Най-много ценя кой какво ми споделя, но преди да го включа в своя книга, първо искам разрешение, разбира се.


Какво послание отправяте към читателите със своите думи?

С любовен сюжет посланията нямат край, освен това те никога не са категорични. Всеки приема което иска и доколкото му позволява неговата съвест. Любовта е свобода и избор. И се заплаща. Това е основното послание.


Сайт за литературна критика определя „Безумецът от Таро“ като „притча за изневярата като спасение“. Този смисъл ли вложихте в творбата и с предателството ли желаете тя да се асоциира?

Не бих искала да се анализира толкова дълбоко изневярата, като част от романа. Самата героиня изобщо не я драматизира и обяснява. На фона на всичко, което бушува в нея, изневярата в моя текст стои като дребна подробност. Но предателството към любимия смятам, че е основен момент. Защото когато предаваш, без да обичаш, няма нищо необичайно, следваш сърцето си и е логично. Но когато предаваш от страх любовта, ей това си е достойно за роман.


По какъв начин гледате на темата за предателството в любовта? Може ли тя от грях да се превърне в неизбежна постъпка?

Вярвам, че има съдба и понякога не може да се избяга от нея. И че дори никога да не си предавал досега, у всеки дреме един предател и ако условията позволяват, той излиза наяве и човек може много да е изненадан от себе си. Смятам, че любовта е голямо изпитание и след нея никой не е същият.


Асоциирате ли се с персонажите от романите си?

Гледам да не се асоциирам, защото ще станат скучни. Има доста от мен в Нина Бранкович от „Дневният живот на нощните пеперуди“, но повече като светоглед, отколкото като поведение. Аз съм скромна, дори срамежлива и водя един смислен и спокоен, дори монотонен живот.


Героините и в двата Ви романа са отегчени от монотонното си ежедневие. Вие по какъв начин избягвате от скуката в малкия град?

Като пиша книги. И като чета. Хубаво е човек да си намери средата, в интернет си общувам с писатели, поети, преводачи, журналисти. Все едно излизаме компании на питие. Затова ми е все едно къде живея. Дори Разград ми е малко шумен и пренаселен. В селска къща с интернет ще се чувствам още по-добре. Хората и автомобилите ме напрягат.


Какво да очакват читателите от Вас в бъдеще?

Нямам категорични планове, работя върху юношески роман, който наскоро зарязах, за да почна работа по сборник с разкази. Но много скоро може да зарежа сборника и да продължа с романа. Ще видим какво ще стане...


Десислава СТЕФАНОВА


* 2014 година – писателят Захари Карабашлиев обявява Деница Дилова за победител в първия анонимен конкурс за Нов български роман на издателство „Сиела“. Тогава тя представи роман с работното заглавие „Непорочна практика“. След подбор до финала достигнаха 10 романа. Авторите се състезаваха за голямата награда от 3000 лева и издаване на роман от престижното издателство.