Търсене

Начало Интервю Никога в 46-годишната история на Математическата гимназия не е имало толкова много паралелки
Никога в 46-годишната история на Математическата гимназия не е имало толкова много паралелки
26 September 2018

Мануел ВАСИЛЕВ, директор на ППМГ „Акад. Н. Обрешков“ в Разград

 

Голямото събитие за Вас на първия учебен ден тази година беше посрещането му в новата, дълго чакана сграда. За да се премести гимназията на новото място, се организира мащабна дарителска кампания. Каква е равносметката, след като вече сте в новия си дом?


26_09_2018_manuel_vasilev.jpgКакто обичам да се шегувам, в предишната ни сграда имахме 40 метра коридори, тук са 400. Подобна дарителска акция обаче досега не сме правили. Близо 50 хиляди лева събрахме от дарения, което е нещо голямо и необичайно. Много дарители се включиха, сред които 20-годишно момче от Велико Търново, което изпрати десет лева. То няма никаква връзка с нас, никой не го познава. Бивши наши ученици също ни помогнаха. За съжаление, много от стоте дарители за миналата година сега не се отзоваха. На Запад дарителството е на друго ниво, а тук хората имат нагласата, че ще изхарчиш парите им не по предназначение. Новата ни сграда е строена през осемдесетте години на миналия век. Заварихме заковани врати, други бяха заключени с катинар. Със събраните средства купихме оборудване и освежихме класните стаи. Благодарение на сдружение „Лудогорие“ и „Лайънс клуб“ имаме чисто нови лаптопи. Снабдихме се и със скъпоструващо видеонаблюдение, което зорко ще следи за преписвачи и ще пази новото оборудване от посегателства.


26_09_2018_mg.jpgВие успяхте да преместите цялото училище само за една лятна ваканция. Какво обаче остава недовършено?

Има още много какво да се желае. Барчето за прекарване на свободното време в междучасията предстои да отвори до края на месеца. Причина за забавянето е желанието на собственика да го направи безупречно, а все пак заварихме едно неугледно място, което преди години се е използвало за бомбоубежище. Там ще бъде една хубава зона за учениците. Въпреки че кварталът около гимназията със сигурност ще се съживи сега, все пак най-близкият хранителен магазин остава далеч. Затова бързаме с довършителните приготовления. Друго, което е необходимо да претърпи ремонт, са плочниците пред входа на сградата. Все още липсва подход за инвалиди. Догодина ще направя и спортната зала. Искам покритието на площадката пред входа да е с гумирана настилка, да е изписано името на гимназията върху й, да направя осветление, за да могат учениците да играят спокойно навън. Също така има нужда от още една площадка. Има и други проблеми, за които обаче бюджетът на този етап не позволява да се решат.


Сега разполагате с много кабинети и преминавате само сутрешна смяна. До каква промяна ще доведе това за учениците?

От 25 години съм в това училище и сега е много необичайно. Преди от седем и двадесет сутринта до седем и двадесет вечерта продължаваха училищните часове и беше ужасно. В седем часа вечерта да учиш математика, език или биология – това е натоварващо. Сега вече осмият час свършва в три и половина следобед, децата по светло ще идват в осем сутринта, слънцето няма да е залязло и когато си тръгват. След часовете ще има време за допълнителна работа. Преди поради недостатъчния брой кабинети учениците посещаваха различните школи през уикенда.


Каква е равносметката Ви за приема тази година на фона на многото закрити училища в страната като цяло?

Въпреки тази статистика, в 46-годишната история на гимназията никога броят на паралелките не е бил над двадесет. Сега паралелките са двадесет и две, а догодина ще са с една повече. Приемът е пълен, стопроцентов – пет паралелки с по 26 ученици. От догодина ще имаме и седми клас. Очаквам те да покажат най-високите резултати на националното външно оценяване. Деветдесет процента от учениците са приети по първо желание, а местата се запълниха още на първо и второ класиране, трето не сме организирали. Тази година очаквах интересът към гимназията да намалее заради местоположението на новата ни сграда и като цяло заради преместването ни. Напротив, предположението ми не само не се оправда, но и желанието на учениците да учат тук се засили. Общият им брой тази година е 537. Мисля, че вече сме най-голямата гимназия с най-много паралелки. Смятам, че фактор за привлекателността ни е и преминаването на една смяна.

В математическите гимназии витае и по-различен дух. Децата са спокойни, амбициозни. Тук учат най-целенасочените ученици, които влизат с ясното съзнание, че искат да се развиват в областта на медицината или в технологичната сфера. Жалко е, че според новия учебен план само в математическите гимназии се учи информатика. Това означава, че след време няма да имаме IT специалисти или ще са принудени да търсят образование извън България. Забелязвам и следната тенденция – тъй като приемът в университетите се осъществява още в единадесети клас, то завършващите нямат мотивация да покажат добри резултати на зрелостните изпити. От предишния образователен министър поисках математиката да стане задължителна матура, защото по този начин не всеки ще има висше образование, а ние се нуждаем и от професионалисти със средно образование.


Какво бъдеще очаква образованието в Разград според Вас, след като тази година броят на първокласниците беше едва 412?

През 2002 година, когато бях началник на Регионалното управление на образованието, учениците в СУ „Христо Ботев“ бяха 900, сега са 290. В първи клас встъпваха 2000 деца на фона на днешните под 500 ученици. Общият брой на възпитаниците за областта беше над 20 000, а сега са двойно по-малко. Притеснително е, има училища от първи до седми клас, в които учат само 19 деца. Разбира се, това ще окаже влияние и на нас. След няколко години няма да можем да сформираме по четири паралелки. Друг проблем е, че масово във всички селски училища се практикува слято обучение. Няма как третокласник и първокласник да учат на един чин, по-добре да се закриват училища.


Належащ проблем в момента в цялата страна е липсата на млади учители. Няма желаещи да получат квалификация и като преподаватели в областта на природните науки, което ще окаже негативно въздействие върху природоматематическите гимназии. Как предвиждате да се справите с проблема и какво мотивира вливането на млади кадри в образователната система?

Усеща се недостигът на учители, хората в пенсионна възраст имат някакъв предел, до който могат да упражняват професията. А тя има своята цена - много изхабява. С предишния образователен министър сме говорили, че трябва да се предприемат мерки, за да се привлекат младите хора към учителската професия. При нас има млади учители. Най-новото ни попълнение – г-ца Огнянова, преди осем години е завършила нашата гимназия. А училището ни не е лъжица за всеки учител. Въпреки намаляващия интерес от страна на младите към професията, не допускам в гимназията да преподава някой, който няма достатъчна подготовка. Не може да изискваме от учениците високи резултати, ако учителите не могат да ги покрият. Заплатите в образователния сектор са едни от най-високите в Разград. Друго, което мотивира начинаещите специалисти, е добрата база, удовлетворяващите условия на работа, както и преподаването на ученици, които желаят да постигат високи резултати. Вярвам, че за нашата гимназия ще се намерят учители, защото съществува приемственост и бившите ни възпитаници се връщат, за да преподават.


От тази година броят на иновативните училища в Разград се увеличи с още едно и вече са пет. Математическата гимназия не е сред тях. Смятате ли да кандидатствате по програмата?

Какво означава иновативно училище? Да работиш с един клас по малко по-особен начин? Не сме кандидатствали, защото смятам, че цялото училище е иновативно, а не отделна паралелка. Така както е измислено в момента, не виждам смисъл освен да го сложиш като характеристика в портфолиото на училището. От догодина вече се въвеждат електронните дневници, а до две години няма да има и хартиени ученически книжки. Ако след време изцяло заменят хартиените учебници с електронно четими такива, самата техника ще предизвика иновативност.


Десислава СТЕФАНОВА