Търсене

Начало Искам думата Кой и защо позволява детските клатушки в центъра на Разград да пеят на турски?
Кой и защо позволява детските клатушки в центъра на Разград да пеят на турски?
01 October 2018

Ясно е, че живеем в район със смесено население, че на всеки втори човек майчиният му език е турски и използва предимно него в ежедневието и комуникацията си. Към тази особеност по нашите ширини всички проявяваме толерантност.


mila_kiuliumova.jpgНапоследък обаче толерантността, не на гражданите, а на градската управа, започва да прелива в безхаберие.

Отминалият наскоро есен панаир в Градския парк на Разград премина под знака на турската музика и кючеците. Такива звучаха от почти всички атракционни, разположени по стълбите към Пантеона, след Ронда. И така, щем, не щем, децата ни, които не знаят турски, слушаха основно чалга, зурни, маанета и песни, произведени в братска Турция, докато се возят на виенските колела и блъскащите колички. Дойде ми в повече.

В неделя, 23 септември, обаче, когато една от детските клатушки на Ларгото запя на турски срещу 1 лев в монетника, толерантността ми се изчерпа окончателно.

Питам аз, кой и защо е допуснал атракционите в центъра на Разград, на които дъщерите и синовете ни се возят ежедневно, да пеят на турски? В какво си позволявате да възпитавате децата ни, докато събирате наеми от общински площи, господа управници?

Да, толерантността означава търпимост и зачитане на различията, а етническата толерантност приканва към зачитане на правата на всички етноси и уважение към тяхната история и култура. Спрете обаче да ни навирате тази култура, да я насаждате на децата ни и да ни принуждавате да я припознаваме като наша.

И не ми казвайте, че няма как да откажете монтирането на клатушки, пеещи на турски, защото останалите пеят на английски. Английският отдавна се е наложил като международен език.

Разбира се, най-добре би било да поставяте условие на наемателите атракционите им да са задължително озвучени с български детски песнички.

Приложете това правило отново, когато следващото лято отново започнете да раздавате парка на панаирджиите. Ако някой не е съгласен с регламента, друг ще вземе неговото място.

Не забравяйте ,че толерантността трябва да е взаимна, за да я има, затова бъдете толерантни, но и изисквайте толерантност. Има чудесни примери как се случва това в други европейски страни, при това с развит туризъм. Така е в съседна Гърция. Така е и в люлката на цивилизацията – Рим. Там всички табели на улици, пред и във музеите са изписани на италиански. Ако зададеш въпрос на английски, местните хора ти вдигат рамене. Дори менютата в ресторантите нямат превод от италиански. Навсякъде звучи италианска музика и те поздравяват с „Бонджорно!“. Ако искаш!

 

Мила КЮЛЮМОВА