Търсене

Начало История Полковник Антон Дяков – великият разградски командир
Полковник Антон Дяков – великият разградски командир
08 October 2018

Полковник Антон Дяков е роден на 11 септември 1864 година в Карнобат. По майчина линия е пряк потомък на завършилия Киевската духовна семинария – Партений Белчев, учител на Иван Вазов.

Решенията на Берлинския конгрес от 1 юли 1878 г. откъсват изконни български земи от отечеството. Това поражда сериозно негодувание в страната.


08_10_2018_anton_diakov_2.jpgЗавършил гимназия, през 1883 г. Антон Дяков постъпва във военното на Н.В. училище. През 1885 г. избухва Сръбско-българската война. Антон Дяков е сред първите юнкери доброволци да защитават отечеството си срещу нашествениците на крал Милан. Воюва при Драгоман и Три уши. Редица източници сочат, че при тия действия на него е поверено командването на рота.

08_10_2018_anton_diakov_5.jpgСлед войната се завръща и продължава образованието си. Завършва го и на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик от пехотата. Започва военната кариера на един ратник за България, който със слово и меч, защитава честта на пагона и съдбините на отечеството си в четири войни. Антон Дяков бързо се изкачва по стълбата на военнокомандната йерархия. С чин поручик е удостоен на 18 май 1890 г., с чин капитан на 1 януари 1895 г., а с чин майор на 1 януари 1906 г. През 1898 г. е бил ротен командир в 24 пехотен Черноморски полк, базиран в Бургас. Служил е и в 11 пехотен Сливенски полк.

08_10_2018_anton_diakov_6.jpg08_10_2018_anton_diakov_4.jpgСлед завършване на щаб офицерски курс, на 1 януари 1906 година е повишен в чин майор и поема командването на Втора дружина от 19-ти пехотен Шуменски полк. Всеобщата мобилизация и обявяването на Балканската война на 5 октомври 1912 г. го заварва с чин подполковник. Действията се развиват с шеметна бързина. Едно нескончаемо „Ура на нож“ кънти по полята на Южна Тракия. Ударът е зашеметяващ. Бързо падат турските позиции при Ески полос, Петра, Караагач, Чонгора, Кестеник, Бунар хисар, Люле Бургас... Две от тези имена са изписани върху паметника на полковник Дяков в Топчии. За 19-ти пехотен Шуменски пол, Балканската война беше една същинска епопея от безпримерен героизъм и саможертва в името на нашите национални идеали.

На 1 октомври 1915 г. България официално влиза в Първата световна война с „Манифесть към българския народь“, подписан от цар Фердинанд, от председателя на кабинета и останалите министри. Щабът на 4-та пехотна Преславска дивизия с командващ генерал Пантелей Киселов е преместен в Разград, също така и щабът на 19-ти пехотен Шуменски полк.

08_10_2018_anton_diakov_7.jpgТук може би е мястото да направим едно много важно уточнение. Когато се говори и пише за „Шуменски полк“ и за „шуменци“, т.е. за войниците от този полк, трябва да се има предвид, че това всъщност си е разградският полк, т.е. полкът, който си е дислоциран в Разград и чиито войници са предимно от Разградско. Просто казано, наименованието в духа на някогашните традиции е „Шуменски“, но става дума точно за този полк, които е на територията на Разград. По традиция дори съвременното мотострелково поделение в Разград, което бе разформировано в началото на този век, до последно се знаеше като „19-ти пехотен полк“. С други думи, тъкмо на разградския полк е бил командир полковник Антон Дяков, за когото пишем днес.

Личният състав на полка се установява на зимуване южно над с.Топчии. Всичко това се прави във връзка с оперативния план на Главното командване за бъдещите бойни действия за освобождаването на Южна Добруджа, незаконно и вероломно окупирана през 1913 г., когато нашата войска се бие срещу бившите си съюзници от Първата балканска война на Южния фронт.

Тук, в Разград, командирът на 19-ти пехотен Шуменски полк, полковник Николов, на 26 юли 1915 г. възлага на подполковник Антон Дяков да опише „... действията на полка в освободителната с Турция война и в оная с неверните съюзници...“. Подполковник Антон Дяков с чест изпълнява поставената му задача и през очите на непосредствен участник правдиво, обективно описва храбростта, несломимия настъпателен дух и волята за саможертва на нашия войник в името на България. Изданието е отпечатано в „Разград. Печатница Ив.Цанев.1915“.

08_10_2018_anton_diakov_1.jpgНа 15 септември 1915 година подполковник Антон Дяков е произведен в чин полковник и назначен за командир на 19-ти пехотен Шуменски полк в състава на Четвърта пехотна Преславска дивизия с командващ генерал Пантелей Киселов.

Личният състав на полка е формиран предимно от нашия край – Разград, Побит камък, Осенец, Гецово, Топчии, Опака, Садина, Каменово, Пороище...

Съгласно оперативния план за превземане на Тутраканската крепост, на 5 септември 1916 г. полкът на полковник Дяков трябва да атакува най-силно укрепените фортове от цялата отбранителна фортова система - № 5 и 6. Полосата от двуредни телени мрежи е предшествана от добре закамуфлирани вълчи ями, силен хоризонтален и вертикален огневи профил, съобщителни траншеи... Като цяло системата е пригодена за продължителна позиционна отбрана. В състава на полка воюва бойната легенда на Разград – капитан Христо Бърдаров. Само за няколко часа цялата отбранителна система, изграждана в продължение на около три години, е в краката на българската войска. Превземането на фортовете беше същински триумф от храброст и жертвоготовност. Впоследствие форт № 5 е превърнат в днешния Военномемориален комплекс.

Продължава военната кампания за освобождението на Южна Добруджа. Тежки боеве се завързват около Добрич, Деведжи... Българската армия трябва да воюва срещу румънски и руски войски и сръбска дивизия. 19-ти пехотен Шуменски полк трябва да атакува по направление Добрич – Куртбунар - Кубадин. Тежки боеве се завързват южно от село Азаплар. Там полковник Дяков намира своя фатален край. Парче от взривил се във въздуха снаряд го удря в гърдите, следствие на което един от ордените му е деформиран. Още помня думите на дядо ми Гани Цанков: „В разгара на боя почнаха да викат: „Убиха полковник Дяков!“. Във военнополевия дневник на 19-ти пехотен Шуменски полк от 13 септември 1916 г. на страница 14 е написано дословно:

08_10_2018_anton_diakov_3.jpgВ 4 часа след пладне, командира на полка лично се яви между веригите на четвърта дружина и повече войниците в атака, но биде ударен смъртно, тъкмо в момента, когато музиката и сигналистите свиреха атака, която не успе. /Ц.В.А. ф. 758, оп.4, д.44/. Командването на полка поема майор Сърмаджиев /Ц.В.А. ф.758. стр.8.Велико Търново/. Полковник Антон Дяков е отнесен в палатковия лазарет, където три дни се бори със смъртта. Почива на 16 септември 1916 г. Погребан е с всички военни почести, дължими към един национален герой във военното гробище край Добрич. Според достоверни източници, полковник Антон Дяков е кавалер на 18 воински отличия, като първите две са още като юнкер-доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. Какъв по-добър атестат за един живот, изпълнен с героизъм и себеотрицание в името на Отечеството?.

Ето и някои от отзивите. /„Винаги на първа линия“, „Нова добруджанска трибуна“, 15 септември 1954 г. Добрич/; /„Бащата на полка убит!“, Сп. „Отечество“ от 3 юни 1917 г.;. /„Самоотвержен рицар бил полковник Дяков“, „Гледища“, бр. 212 от 7 ноември 1994 г./.

Години по-късно командващият 4-та пехотна Преславска дивизия генерал Пантелей Киселов пише: „... когато след време историците описват епичните борби за освобождението на Добруджа, те ще поставят името на полковник Дяков сред първите герои“.

Това е полковник Антон Дяков! Щурмовак от първия ешелон за атакуващите вериги, смел рицар на воинската чест, войник докрай на собственото си отечество, храбър офицер от доблестното българско воинство.

Останалите живи негови войници от Топчии решават със собствен труд и средства и с дарения да увековечат образа на своя любим командир и му издигат величествен паметник.

5 ноември 1928 г. за Топчии е ден тържествен, ден велик. Предстои откриването на паметника на полковник Дяков. Тук ще дадем думата на „Разградско слово“. Ето какво пише пратеникът Топалов:

Днес в Топчии е събран хиляден народ от Разград и околните села. Сутринта, след отслужване тържествена литургия от Н.В. Преосвещенство Г.Г.Михаил, подпомогнат от шест свещеника, извърши се панихида за падналите герои и молебен пред паметника. Последният е обвит в чер креп. Около оградата му са наредени десетки бабички, млади жени в черни кърпи – майките и вдовиците на убитите.

Тук са и съпругата и синовете на полковник Дяков, дошли от София, Шумен и Белград. Тук са още 19-та пехотна дружина, 8-ми кавалерийски ескадрон, опълченците, запасните офицери и подофицери, юнаците от Разград и други със знамената си. Всичко около паметника беше море от народ. Н.В.Царя се представляваше от Управителя на Двореца Евксиноград - г.Мумджиев. Тук са представителите на официалните власти: Окръжният управител г.Ковачев, представител на г-н Министъра на Народното просвещение г-н Петър Петров, учител в София, родом от Топчии, началника на гарнизона в Разград полковник Йосифов и много други.

До късно вечерта военна музика свири и кръшни хора се люляха от млади моми и момци, у които остава незаличим споменът за почитане паметта на загиналите за Родината герои.

С.Топалов

През тридесетте години на миналия век млади войници от Разградския гарнизон са полагали клетва за вярност пред паметника на полк. Дяков.

Полковник Дяков има трима синове – Дяко, Васил и Борис. Първите двама са завършили Военно училище и участват като артилерийски офицери в Първата световна война. Най-малкият – Борис, е завършил право в Софийския университет и е работил на дипломатическа служба в Мадрид, Анкара, Белград. Починал е във Виена.

Внукът на полковник Дяков – Антон Дяков, е име в световното оперно изкуство, покорил е много сцени по света, пресъздавайки велики образи от световната оперна класика. На 15 юли 1995 г. великият оперен бас посети Топчии, положи венец пред паметника и се поклони пред паметта на своя дядо герой. На тържеството в читалището, където се състоя срещата на Антон Дяков с местната общественост, присъства и неговият голям приятел от Разград, д-р Иван Кирчев.

На 11 март 2006 година оперният бас Антон Дяков бе награден от правителството на Република България с орден „Св.св.Кирил и Методий“ - I степен, с огърлица в посолството ни в Берн, Швейцария. Пресъздал е велики образи от световната оперна класика: Борис Годунов /Мусоргски/, Крал Филип II в операта „Дон Карлос“ от Масне, Крал Хайнрих в операта „Лоенгрин“ от Вагнер, Княз Гремин в операта „Евгений Онегин“ от Чайковски, Командора в операта „Дон Жуан“ от Моцарт...

Родът на полковник Антон Дяков е оставил следа, незаличима следа в нашата национална военна, гражданска и културна история, в дипломацията.

Село Азаплар, Добричко, където храбрият воин се среща със смъртта, днес се нарича Полковник Дяково.


о.з. Ганчо ЙОРДАНОВ



* Полковник Антон Дяков

* Паметникът в наши дни

* Описанието на полк. Дяков на действията на разграския полк „в освободителната с Турция война и в оная с неверните съюзници...“. Изданието е отпечатано в „Разград. Печатница Ив.Цанев.1915“.

* Паметникът в Топчии в деня на откриването му

* Полева столова в Топчии, вдясно е полк. Дяков

* Внукът на героя – световноизвестният бас Антон Дяков – снимката е от 2007 година с автограф на автора на тази статия

* Полк. Дяков със семейството си: съпруга Руска и трима синове – Дяко, Борис и Васил