Търсене

Начало Искам думата За потопа, белоглавите лешояди, мухите хамелеонки и самотния тих човек...
За потопа, белоглавите лешояди, мухите хамелеонки и самотния тих човек...
15 October 2018

Преди няколко години, след пороен дъжд, водната стихия разкъса стената на язовира над селото ни и помете пред себе си движимите и недвижимите имоти на хората.

Никой не беше изненадан от разрушаването на стената. Отдавна се знаеше, че сляпото куче подрива основите й. Изненадата дойде от последствията.


dimitar_aleksiev.jpgТе не бяха предварително усетени от никого, дори и от селските кучета, които по него време масово бяха ослепели, оглушели и онемели. Затлачени под дебел слой от тиня, примесена с органични и душевни отпадъци, се оказаха не само жилищните сгради със стопанските дворове, но и клубовете на местните обществени организации, кметството, потребителната кооперация, читалището, училището, здравния пункт и кръчмата. Селото остана без политическа, държавна, икономическа и духовна база.

Изходите на пътищата ни се оказаха блокирани от свлачища. На долния край, там където гората беше забавила скоростта на водната стихия, се натрупа леш от издавени животни и усмърдя околното пространство. От цялата околия се събраха да пируват ята белоглави лешояди. Като изчезващ вид, през последните години белоглавите лешояди бяха поставен под закрилата на държавата и неправителствените природозащитни организации и броят им застраши нормалното функциониране на екосистемата.

Над труповете на издавените животни бръмчаха рояци разноцветни мухи хамелеонки. Народът ни ги нарича още мухи лайнарки, защото освен с леш те се хранят и с органичните отпадъци от жизнената човешка дейност. Този подвид на обикновената домашна муха е силно приспособим към околната среда. Винаги оцелява и винаги е на припек, но никога не остава на сухо. Събира се там, където мирише на гнило. От незапомнени времена мухата хамелеонка е неразделен спътник на човешките общества. В бита, в стопанския и в духовния ни живот. Характерно за нея е, че променя цвета си спрямо местонахождението на Слънцето в зависимост от силата на слънчевата радиация.

След Потопа, както нарекоха съселяните ми наводнението, летоброенето беше разделено на две - до Потопа и след Потопа. Новото летоброене раздели хората на допотопни и следпотопни. Теорията за произхода на видовете беше допълнена с псевдонаучни теории, според които допотопните динозаври по нашите земи са се били раждали, живели и работили с дървени глави.

Докато чакаше да се разсеят буреносните облаци и да се оттече мътната вода, общественият съвет към кметството реши да преустрои салона на бившата селска бръснарница в дом с многофункционално предназначение - за клуб на обществените организации, кметство, читалище, училище, здравен пункт и...кръчма. Бръснарницата вече не беше необходима. След Потопа никой никого не бръснеше за нищо. Сложиха в бившата бръснарница няколко маси с по четири стола на всяка маса. Вместо тапети облепиха олющените опушени стени със стари календари с образите на всички български владетели - от Аспарух до Борис III. Салонът придоби вид на училищен кабинет по история. На следващия ден след поставянето на портретите по образите на владетелите се появиха малки кафяви точки. Мухите хамелеонки бяха започнали да оплюват българската история...

От руините на съборената кръчма изровиха фирмената табела с надпис „Кръчма“, пребоядисаха я с акварелна боя, което ще рече водна боя за рисуване, и селският художник изографиса къща с надпис: „Нашият общ дом“. Под него местният зевзек добави с блажна боя „Духовното здраве и помирението правят силата“. След първия дъжд акварелната боя се изми и под нея се показа стария надпис „Кръчма“ със зевзешкото допълнение „Духовното здраве и помирението правят силата“. Според обясненията на зографина, духовното здраве отдавна се било загубило по клиничните пътеки, но за него трябвало да се напомня на всички фирмени табели, окачени по високите порти.

На откриването на дома кмета произнесе прочувствено слово, което завърши с думите: „Аз построих този дом. В него съм вградил цялата си любов към Отечеството и народа“. Тържеството завърши с вариации на тема „Върви, народе възродени“ и „Ода на радостта“, изпълнени от селския гайдар.

Кръчмата се напълни с дървари от околните гори и с конекрадци - джамбази от целия Балкан. Интонационната среда на селото се обогати с песните: „Радка пиратка“, „Камъните падат“, „Тез червени домати“, „Пирамиди, фараони“ и други подобни от чалга фолклора. След полунощ, когато приключат разпивките и разпявките, се чува поне по едно „Мамка ти..., джендър нещастен“, гръм на пищов и звън на църковна камбана. Чалгата масово навлезе във всяко кътче на дома за многофункционално предназначение, наречен „Нашият общ дом“.

Ежедневно в кръчмата, като народно представителство, се събират недоносените изтърсаци на динозаврите, които уж се били раждали с дървени глави. И всеки Божи ден, от сутрин до късна нощ издухват големи и шарени сапунени балони.

Всяка вечер на пейката пред кръчмата тихо сяда сам непознат Човек, за да почине след трудовия си делник. Беше дошъл незнайно откъде, не го познаваха, не знаеха името му. Всички го наричат самотния тих Човек. Никой не го търси за нищо. Дори и Диоген, който поради настъпващата световна енергийна криза беше изгасил газовия си фенер.

 

Димитър АЛЕКСИЕВ