Търсене

Начало История За славната история на „Бенковски“ /Исперих/ в „Б“-групата
За славната история на „Бенковски“ /Исперих/ в „Б“-групата
19 October 2018

Какво е футболът? Магия или изкуство? Амбиция или самопожертвователност? Кое чувство ни привлича край зеления правоъгълник? Често се замисляме над тези въпроси и никога не намираме отговор. Няма да го открием и в бъдеще... И все пак, има нещо, което ни кара да отприщваме емоциите си, да осъмваме пред телевизионния екран, да преглъщаме горчилката от несполуките, да се радваме и да се чувстваме като победители. Това е голямата обич към футболната игра“.

19_10_2018_benkovski_2.jpg

Ето така Георги Дончев, създател и редактор на в. „Исперихска трибуна“ е искал да започне книгата си за футбола в Исперих. Спомнете си вестник „Исперихска трибуна“ и ще се сетите кой бе той. Повече от 20 години, всяка сутрин Георги отключваше малката стаичка /от страната на банката/ в киното и след няколко минути се чуваха отмерените звуци на печатната машина – списваше вестника, който сам бе създал. Така беше да 1990 година, до промените, които още предъвкваме като стара гозба. През 2015 година той си замина завинаги и жалко за човека, който влияеше на общественото мнение. Жалко и за книгата, която не можа да издаде. С уважение и почит разглеждам насъбраните материали и мога убедено да кажа, че Георги Дончев не е гледал на футбола като забавление. За него тази игра не е била просто спорт. Тя е била неговата страст, разбирането му за умение и красота, чест и достойнство, трагизъм и величие. Била е част от него, била е животът му. Това ми напомня за големия Бил Шенкли /шотландски треньор и мениджър/ , който казва че „...футболът не е игра на живот и смърт. Животът е игра! Футболът е живот!“. За да се заеме с този голям проект – книга за футбола в Исперих, нашият съгражданин вероятно е мислел така...

 19_10_2018_benkovski_7.jpg

Тодор Димитров-Киното, капитан и вратар

 19_10_2018_benkovski_8.jpg

Пламен Павлов-Пацо, обичан футболист от исперихчани

19_10_2018_benkovski_11.jpg
 

Димитър Стоянов, голмайсторът


 19_10_2018_benkovski_9.jpg

Исмет Мехмедов, футболист и треньор

 

19_10_2018_benkovski_12.jpg

Христо Станчев-Тумето, футболист и треньор

 

19_10_2018_benkovski_10.jpg
 

Д-р Ралчев, лекар на отбора

 

19_10_2018_benkovski_3.jpg

Гавраил Артинов-Гарабет, главен спонсор на отбора

Футбол в Исперих има още през 20-те години на миналия век, но вече съм запознавала уважаемия читател с тези далечни времена. Целта е да припомня на, че „Бенковски“ има един славен, легендарен, златен период в историята си – участие в Северната „Б“ РФГ от 1975 до 1982 г. и през 1995 г. За този период в Исперих все още се говори.

19_10_2018_benkovski_5.jpg

 19_10_2018_benkovski.jpg

През юни 1999 година „Бенковски“ стана причина за грандиозно събитие в Исперих. В града гостува националният футболен отбор за ветерани по случай 70-годишнината на футбола в Исперих. С бенефисен мач между националите и исперихските ветерани бе чествана и 50-годишнината на Димитър Стоянов /Митьо Сламата/, обявен за голмайстор и най-добър футболист на „Бенковски“ за всички времена. Сред гостите бяха футболни легенди като Петър Жеков, Иван Колев, Гацо Стоянов, Валентин Михов, Войн Войнов.

Тогавашният кмет на града Гюнай Хюсмен връчи купа на Димитър Стоянов, а Петър Жеков го награди /на снимката/ със специална златна статуетка.

Самият мач завърши при резултат 4:4. За домакините два гола вкара самият Димитър Стоянов.

Нещо твърде любопитно се случи през второто полувреме, когато вратарят на националите Георги Тиханов се контузи и бе заменен от журналиста Мехмед Ходжов, днес кмет на село Малко Йонково.


Според Г. Дончев най-голяма заслуга за влизането на отбора в групата имат треньорът Никола Йорданов и председателят на дружеството Исмет Мехмедов. Под тяхно ръководство започва изграждането на усещане за екипност на момчетата, които дотогава са се радвали на победи срещу незначителни отбори. Тренировъчни занимания с контролни срещи, високопланински лагери, безкрайни преходи, кросове, спринтове, гимнастика, акробатика, лекции, разбори и...неизбежната за времето си политическа просвета. Свършва времето на „сватбарските шутове“. Започва организирана, интелигентна подготовка.

Играчите променят нагласата си и резултатът е триумфален. През август 1975 г. „Бенковски влиза в Северната „Б“ РФГ. Исперихци скачат от радост. Градът ври и кипи. Доброволци боядисват пейките, довършва се окончателно сградата със съблекалните. Дренажи поемат водата на стадиона, изграждат се нови пейки на отсрещната страна. Исперихчани дават доброволно по левче всеки месец за футбола. Билетопродавачите по време на срещите стават важни персони, продавачи на слънчогледови семки плъпват между пейките. Имаше атмосфера, скъпи съграждани, спомнете си...

19_10_2018_benkovski_4.jpg

Георги Дончев, редактор на исперихския вестник, съхранил архива на отбора

 

От 1975 г. До 1982 г. и през 1995 г., когато добиват правото отново да се състезават в групата на майсторите, футболистите на „Бенковски“ преминават границата на 300 мача, а на 30.09.1995 г. постигат стотната си победа. За едно малко градче 8 участия в „Б“ група не са малко. През април 1977 г. и през октомври 1980 г. в предаването „Спорт и музика“ по Българското радио са включени и мачове с „Бенковски“. Отборът става популярен.

Има и малки драми, разбира се. През април 1977 г. „железничарите“ от „Локомотив“ /Горна Оряховица/ им вкарват гол на 40-та секунда от началото, но се „вземат в ръце“ и успяват да изравнят. През същата тази година исперихчанинът Димитър Стоянов става голмайстор на „Б“ РФГ с 18 гола, а през 1980 г. Е голмайстор с 28 попадения. Включен е в сборен отбор на „Б“ група за международен мач със същата група в Румъния.

Най-големи трудности за отбора на Исперих създават „железничарите“ на Горна Оряховица. Исперихчани постигат първата си победа едва на 10-та среща през 1980г

През 1975 година, когато исперихчани влизат в групата, разградчани тъкмо са отпаднали. Между двата отбора срещите протичат винаги много оспорвано. Близостта на двата града дава възможност на масово стичане на зрители. На терена хвърчали „искри“. Имало емоции, закани и адмирации. Тази картина съществувала от 1955 г. и винаги срещите били „мачът на истината“. Малцина знаят за постоянната кореспонденция между бай Кольо М. от Исперих и бай Васил С. от Разград. Когато исперихчани загубили срещата със „Спартак“ /Варна/ със 7:1, разградчанинът писал на приятеля си: „Да са ти сладки седемте варненски калкана“. Отговорът не закъснял. На 22 ноември 1980 година „Лудогорец“ загубил от „Янтра“ /Габрово/ също със 7:1. Бай Кольо писал в писмото си: „Да са ти сладки седемте котешки опашки от Габрово. Сготви си ги задушени“.

19_10_2018_benkovski_6.jpg

Първата официална среща между отборите на Исперих и Разград в „Б” група се състояла на 11 декември 1976 г. Студ, сняг, а стадионът пълен докрай. Преди мача се състояла церемония по прекратяване на футболната кариера на Тодор Цонев, Исмет Мехмедов и Георги Илиев. Местни шефове поднасят подаръци. Исперихци бият с 2:0. Спасов и Стоянов голмайстори. Дано си спомнят по-възрастните тези звездни моменти. Следват победи и загуби, но на 05 април 1980 г. исперихските футболисти подаряват на феновете си върховно изживяване. При наводнен терен постигат удивителна победа с 5:1. Какъв възторг, върховни емоции!

19_10_2018_benkovski_1.jpgСледват равенства и през май 1981 година срещата в рамките на „Б“ група е изключително драматична поради заплаха от отпадане и на двата отбора. В крайна сметка побеждава „Лудогорец“.

След 7-годишно участие започва една драма. Преминаване във „В“ група, а след това и в окръжната група. Стават странни неща. Дали е имало „алъш-вериш“, никой не е доказал. Започват да губят от отбори аутсайдери. На 6 юни 1982 г. вечерта стотици исперихчани -любители на футбола, се завръщат с наведени глави от добруджанския стадион след загуба от 0:2. Сбогом! Отборът поема към „В“ група.

През 1995 г. отново светли лъчи огряват отбора и той е в „Б“ група, но за кратко.

Георги Дончев, който е описал тези драматични събития е съкрушен. Така завършва славната история на исперихския футбол. Днес на стадиона се разхождат пенсионери, провеждат се борби и спорадично се събират момчета да ритат. Жалко и тъжно...

Не мога да не спомена имена на футболисти, за които исперихчани си спомнят: Бончо Илиев /Боби/, Иван Раданов /Грубия/, Исмет Мехмедов, Неджиб Хамидов /Нешко/, Васил Стефанов /Кедито/, Тодор Денев /Магарето/, Лазар Манев /Файчето/, Борис Тотев /Пелето/, Юмер Османов /Рибата/, Тодор Димитров /Киното/, Христо Станчев /Тумбето/, Валентин Цветков /Шайбата/, Пламен Павлов /Пацо/ и мн. др. Да ми простят всички, които не споменавам. Голяма заслуга за футбола в Исперих има Гавраил Артинов /Гарабет/ - основен спонсор на отбора, също и д-р Ралчев - лекар на отбора.

Много интересни неща е писал Георги Дончев, този невероятен исперихски интелигент, но не е възможно всичко да се каже сега и вероятно в друга статия ще продължим.

Моля, феновете и бившите футболисти на „Бенковск“ /Исперих/ да ми простят, ако има неточности...


Милена НИКОЛОВА

бивш фен на „Бенковски“ и настоящ на „Лудогорец“

 

 

*15 май 1974 г., отборът преди влизането в „Б“ група

 

*Тук футболистите вече са натрупали самочувствие

*Отборът през 1987 г.