Търсене

Начало История Войводата от Разград, загинал за българщината в Македония
Войводата от Разград, загинал за българщината в Македония
24 October 2018

След Освобождението на България през 1878 година заразителен патриотизъм поражда съчувствие към неосвободените още Македония и Одринска Тракия. С отминаващото време растяла болката на нашия народ към останалите под робство сънародници в етническите български територии. Патриоти от вътрешността неудържимо се включвали в самосъздадени съюзи и по места в хайдушки чети за освобождение на Македония.

24_10_2018_karbinci.jpg

В началния стадий, а по-късно и в организираната борба чрез създадените вече съюзи из цялата страна на ВМОРО, загиват много доброволци. Малка част от тях оцеляват и до края на живота си разказват за ожесточените и самоотвержени битки.

Измежду загиналите за свободата на Македония от Разградско е и Стоян Анастасов Бъчваров, чието потекло е от Разград и по-точно от село Арнаут, днес Пороище.

 24_10_2018_4eta.jpg

В началото на 1903 година десетки чети, в чийто състав влизат много доброволци от вътрешността на България, започват активни действия за освобождаването на Македония. Една от тях е и четата на разградчанина Стоян Бъчваров, има и други, които са по-големи /на снимката/ и също много добре въоръжени за времето си благодарение на събираните средства в България.

Тези действия приключват с избухването на Илинденско-Преображенското въстание на 20 юли /2 август/ 1903 г. в Битолски революционен окръг и на 6 август /17 август/ 1903 г. в Одринско. В българската история, това е въстанието за освобождение на Македония и Одринска Тракия, останали след Освобождението на България съгласно Берлинския договор /1878 г./ в пределите на Османската империя. По своя характер и цели, то е продължение на българската националнодемократична революция от време на Възраждането.

Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред опасността, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство.

За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в България.

 

Първите години след Освобождението младото семейство на Анастас и Мария Бъчварови от село Арнаут трудно намирало възможност да се изхранва. В града по се намирала работа, за да се оцелее. На 14 февруари 1879 година им се ражда първата мъжка рожба – Стоян. След пет години почива бащата Анастас. Отрано невръстното момче – един на майка, без баща, Стоян започва своето сирашко тегло. В неволи и бедност успява да завърши VIII клас на тогавашната гимназия. Липсата на средства го принудила да учи занаят при един дърводелец в чаршията на Разград. За шест години чираклък научил много неща и става майстор дърводелец. Получените знания не били достатъчни за младия буден и търсещ човек и той заминал за Русе. Заработил за своето усъвършенстване в занаята при тамошен немски майстор дърводелец.

Неравен, но паметен за нашите душмани бой!...


24_10_2018_spomeni-1.jpgРоденият в Скопие /1875-1924, София/ Владислав /Славчо/ Ковачев в семейството на щипския революционер Михаил Ковачев е офицер от Българската армия, секретар и войвода на ВМОК в Малешевско и Кратовско, участник в Илинденско-Преображенското въстание в Щипско. Ето какво пише той за сражението при щипското село Карбинци през март 1903 г., където загиват войводите Гено Димитров и Стоян Бъчваров - Бъчварчето.


„Карбинци! Злочесто македонско село, злочесто по тежката участ, що изпита, но велико по безстрашието и нечуваното до сега самопожертвуване, що показаха неговите защитници-борци.

24_10_2018_spomeni-2.jpgКарбинци! Ето още едно ново, светло име, което на вечни времена ще напомнюва как изкупва сега измъченият македонски роб своята свобода. Карбинци! Кого не очуди, кого не смая ти само с двата, последните твои два деня, прекарани в оная ужасна кървопролитна битка, славата на която с твоето име се разнесе по четирите краища на света!

Срещу една сган от 2500 души ти, само с 25 души, можа да устоиш, да водиш 25 часа един неравен, но паметен за нашите душмани двубой. Двадесет и пет часа твоите юнаци, верни на клетвата, що беха дали, не напустнаха своите постове, и, когато останаха без патрони, те решиха всред развалините да намерят своите гробове.

Карбинци! честито си, че даде место на гробове, макар безкръстни на оние, които беха дошли за тебе да умрат и умреха ведно с тебе! Не! Те не са умрели! Те живеят в нашите сърдца, в нашите души!“...

В Русе Стоян Бъчваров се запознава и се жени за заможно момиче, родом от Македония. Може би този брак и носталгията на наскоро изселените близки, която вижда, го карат да приеме присърце каузата за свободата на Македония.

Навсякъде в работата и сред приятели Стоян се отличавал като смел и буден, твърд и последователен човек. Вероятно заради потеклото си от родното село на своите родители - тогавашното Арнаут, бил храбър, но и хладнокръвен – от негови съратници са останали дори устни свидетелства, че е можел да се бие едновременно с няколко души.

През 1902 година в цялата страна се надига движение за подпомагане на освободителните борби за Македония. Стоян Бъчваров заминава в София, където се запознава с различни дейци на освободителното движение в Македония.

През октомври същата година бива изпратен в Македония в четата на капитан Стефан Димитриев. При едно тежко сражение в Горноджумайско /днес Благоевградска област/ Стоян едва успява да се спаси. Наложило се да се върне в София.

В началото 1903 година създадената десет години по-рано Вътрешна македоно-одринска революционна организация се активизира и започва подготовка за вкарване на чети от вътрешността на България и предизвикване на всенародно въстание. Целта на дейците на ВМОРО е автономия на Македония с предимство на българския елемент /все пак по това време хората в региона са се самоопределяли като етнически българи/ по подобие на Източна Румелия след 1878 година и по-нататъшно присъединяване към България.

Самият Гоце Делчев по това време казва: „...трѣбва да се боримъ за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазимъ въ тѣхната цѣлость, като единъ етапъ за бѫдещето имъ присъединяване къмъ общото българско отечество“.

Във вътрешността на България се сформират доброволчески чети в съответствие с уставните цели на ВМОРО: „Да вербува съмишленици, които да заминат в Македония и там, на място, както някога Васил Левски и другарите му, да подготвят почва за революционното движение съобразно с местните условия...“.

Записват се много будни българи – учители, офицери, чиновници, занаятчии, хора с положение и със семейства, но готови на саможертва за свободата на братята си в останалата под робство българска земя.

Стоян Бъчваров е сред доброволците, нещо повече, тъй като вече е показал качествата си, Организацията го определя за войвода на чета, която трябвало да воюва в един от районите на Щипския революционен окръг. На 2 февруари 1903 година съставената на място чета от 26 доброволци преминава границата при село Червена ябълка. Поставената цел била четата да води партизанска борба с турските потери и войска, да подпомага пренасянето на оръжие и боеприпаси и организира за борба местното население.

На 8 февруари четата пристига в село Балаван, Щипско. От местния окръжен комитет избират Стоян Бъчваров за началник на района и отговарящ за боевата подготовка. Под негово ръководство се засилват разузнаването в проверката по революционните организации. Раздава се оръжие и се обучава населението за бой. С негово участие са заловени 13 известни в този район тирани, между които и прочутият с издевателствата си над местното население Ешар ефенди. В такова бойно време виновниците, разбира се, бивали осъждани и разстрелвани като народни врагове. Показаните качества от Стоян Бъчваров като пълководец и организатор му създава бързо уважение и авторитет сред населението. От уста на уста се понесла славата му. Наричали го Бъчварчето. Организираните задачи и участието му в борбата е било с един стремеж – успешна борба с врага.

В началото на март 1903 година пристига нареждане четата на Стоян Бъчваров да се придвижи през селата Кошево - Карбинци за Балаван, където да участва на околийски конгрес. На 11 март пристигат в с.Карбинци. Четниците се настаняват в двете махали. В района на Карбинци идват и още две малки чети – на войводите Гено Димитров и Христо Съчанов.

При разквартируването четниците били забелязани от кехаята на бейския чифлик в селото и било докладвано на турската власт. Рано сутринта на 12 март четата осъмва обградена от пет табора кавалерия. Към тях продължавало да пристигат подкрепления и се започва неравен бой.

Преди началото на боя войводата Бъчваров с кратка реч приканил четниците си всички да умрат „юнашки“ и „по-скъпо“ да продадат кожите си. Сам открива боя. С първия куршум убива идващия към тях командващ войската паша във файтона. С втория удря каймакамина на град Щип. Неочакваната ситуация изплашва настъпващите табори. Започнали да отстъпват назад. През това време четниците набързо се барикадирали по къщите.

Тънките от плет стени, измазани с кал, пропускали леко куршумите. Подкрепена, турската войска започнала стрелба с оръдия. В завързалия се ожесточен бой войводата хладнокръвно насърчавал своите четници. Към 11 часа куршум пронизва лявата му челюст. Съвзема се бързо и без превръзка продължава борбата.

В една от атаките излиза напред да възпламени неизправна ръчна бомба, където бива смъртоносно ранен.

От това сражение от 26-те четници, с хитрост и тежко ранен, успява да се спаси само Стоян Николов Ковачев от поповските села.

Трагична е съдбата на село Карбинци, където живеят 184 души, от които 144 българи християни и 40 цигани, т.е. 80 на сто от жителите са българи. След сражението войската и башибозукът от съседните села Козяк, Аргюлица, Цървулево и други измъчват и убиват осем местни селяни, много жени са изнасилени, 10 къщи са изгорени, много са ограбени. След продължили десетилетия наред по-късно гонения и репресии определящите се за българи са измъчвани, убивани, прогонени или асимилирани и българщината в района е заличена, по-точно унищожена. Според едно от последните преброявания в Република Македония, днес българското някога село Карбинци, за което даде живота си Стоян Бъчваров от Разград, има 673 жители, от които 672 се определят вече като македонци и един сърбин...

Село Карбинци освен това е център на малка община с 4000 жители. 80 на сто от тях се определят вече като македонци...Процентът, както виждаме, е същият като в началото на миналия век, само дето българите са станали македонци...

С гордост от делото на своя съселянин и като член на Македонското дружество в София, пороищенецът Анастас Василев Изворов е успял да се срещне със съвременници и участници в освободителните борби, да проучи фактите и да напише повестта „Четата на Стоян А.Бъчваров, нейното сражение и трагичното загиване в с.Карбинци, Щипски, Македония“.

Творбата е в прослава на загиналите 25 доброволци и за подвига на 24-годишния войвода Стоян Анастасов Бъчваров от Разград.

115 години вече от неговата гибел само една книжка разказва за него. Нищо друго освен забвение в нашето време. Такава е понякога тъжната съдба на българските герои!...


Иван ГЯУРДЖИКОВ


Районът на село Карбинци днес