Търсене

Начало Интервю Теменуга ИВАНОВА, правнучка на Никола Икономов и Станка Николица: Да знаем кои сме е дълг на всеки
Теменуга ИВАНОВА, правнучка на Никола Икономов и Станка Николица: Да знаем кои сме е дълг на всеки
31 October 2018

Знаем ли кои сме, откъде сме тръгнали, кои са нашите деди, какви следи са оставили? Всеки от нас трябва да познава онези будители, без които нашият народ не би се съхранил през вековете. Ето защо членове на Клубовете „Репортери“ и „Слово“ към ЦПЛР – ЦУТНТ с ръководител Веселина Йотова се срещнахме с Теменуга Иванова, правнучка на Станка и Никола Икономови – допринесли много за образованието и културата на града ни, внучка на Григор Попов – революционер, театрал и журналист, на чието име ние организираме ученически журналистически конкурс.


31_10_2018_temenuga-1.jpgТеменуга Иванова е на 74 години. Има две дъщери и трима внуци, които я подкрепят в популяризирането на своите именити предци. Тя ни покани в дома си в с. Ушинци. Няма да забравим срещата си с нея, нейното гостоприемство и сладкодумие, нейния ентусиазъм.


Как се възприемате като потомка на рода на такива бележити за Разград личности като Никола Икономов и Станка Николица Спасо-Еленина?

Това е много задължаващо за мен. Да покажа следите и примера на моите предци и тяхното значение за нас, разградчани, - това е мой дълг към рода ми, към баба ми и дядо ми и към бъдещите поколения. Да знаем кои сме, е дълг на всеки от нас.


Как започва всичко и не е ли било необичайно за онова време един учител да се влюби в своята ученичка?

За отношенията между двамата има малко сведения. Но да, това е необичайно. А и разликата във възрастта им е била 15 години. Никола Иконномов е роден през 1820, а тя - през 1835 г. А защо се е влюбил в нея? Тя е била любознателна, изключително амбициозна, трудолюбива и е била наистина интересна за личност като него. А тя? Как няма да се впечатли от един човек с голяма ерудиция, демократични възгледи – много по-различен от мъжете, които познава? С неговото пристигане в Разград се поставят основите на светското образование в града, дотогава децата са учели в килийни училища. Той е човекът, създал първото училище по взаимноучителната метода, първото девическо училище в Разград, а по късно - класното училище. След завършване на училище Станка Николица става първата учителка в девическото школо. Те, работейки заедно, се сближават, защото имат общи интереси. Постепенно между тях възникват топли чувства, които са довели до тяхната женитба. Не всички в града са приемали нормално това. Семейството на Станка, виждайки в лицето на Никола Икономов един сериозен и учен човек, се съгласява тя да стане негова съпруга. Но все пак бащата на Станка Николица казва: ,,Оттук нататък момиче в училище няма да пусна, щом учителите им се влюбват в тях“.

31_10_2018_grigor-popov.jpg

Разкажете ни за книжовната дейност на Никола Икономов...

Той превежда така наречената „Ермения“ – ръководство за работа на училищата по взаимоучителната метода. В тази негова преводна книжка се нарича първо Никола Икономов Делиормански, но получава писмо от брат си, в което пише: „Едноутробни ми брате, защо се отричаш от родното си място?“. И тогава започва да се подписва с името Никола Икономов Жеравненеца. Занимава се с преводаческа дейност. Написва книгата „Земледелие“, източници, за която са били някои френски автори. Пише и поезия.


С какво Станка Николица Спасо-Еленина е прогресивна за своето време?

Тя се бори за еманципацията на жените. Името, което избира, е доказателство за това - Николица по мъжа си, Спасо – по баща си, и Еленина - по майка си. Превежда и публикува като една книга две повести на сръбски автор - Доситей Обрадович: „Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца“. Авторът е един от първите в света защитници на женската еманципация. Книгата съдържа примери за изявени жени. По този начин, правейки я достояние на българките и всички жени по онова време, Станка иска да убеди, че те, жените, трябва да са не само домакини и майки, а и да се занимават и с наука и духовност.

В Разград са направили много за образованието в града. Когато тя и съпругът й са живели пет години в Русе /в съседство с Баба Тонка/, двамата преподават в девическото училище и имат голяма роля в мотивацията на момичетата да учат, успявайки да привлекат над 100 ученички. Въвеждат „Дневник за присъствие и отсъствие в Русчушкото момичешко училище“. В Русе Станка Николица е една от основателките на женското дружество „Ступанка“ /спазен е оригиналният правопис – б.а./. Наши родственици виждали баба Станка, вече 80 годишна, с книга в ръка. За нейната прогресивност говори и едно нейно изказване: „Видях много от живота си. Сега и ние ще имаме електричество. Аз помня кога си светихме с газеничета, с лоени свещи, с лампи със стъкла. А какво ли още има да видим! Хората са все едни и същи с каквато и светлина да ги осветляват… само да не се покварява тяхната душа“.


Кое е стихотворението, с което я считаме за първата българска поетеса?

Това е четиристишието, написано в края на обръщението към българките в превода на книгата на Доситей Обрадович:


Малка книжка за жените,

дето им показва бодро

да се пазят от злините,

и да се отнасят мъдро.


Много по-късно е намерено още едно стихотворение –„Предусещане/Войводу“, което показва, че наистина тя може да бъде отнесена към сериозните поетеси.


Това стихотворение поражда особен интерес. На кого е посветено? Вярно ли е, че е посветено на мъж, към когото тя е имала чувства?

Интересът е напълно оправдан. Както казах преди малко, то е с по-големи художествени достойнства:

 

 

Падна есенес звезда,

но сърцето ми те чака.

Ох, прогни ли в железа,

ил те майчица оплака?

Смертом смерте ми каза

китка момина сълза…


Не се знае кой е Войводата, но се говори, че е идвал в къщата им. Баща ми – Ангел Попов, направи задълбочени изследвания за рода ни. Според него става въпрос за Никола Войводов, известен из Разградско и Русенско с прякора Войводата. А за чувствата ѝ към него...не е невъзможно. Напълно човешки са, а и важното е, че са породили такива красиви стихове. В книгата на Петя Цолова „Падна есенес звезда“ много образно са описани техните срещи. Разбира се, има голяма доза художествена измислица в нея.


Познато е схващането на някои критици, че не Станка Николица, а Елена Мутева е първата българска поетеса. Какво мислите Вие по този въпрос?

На Станка Николица са първите публикувани стихотворения.


Какво ще кажете за другите деца на Никола и Станка Икономови?

Две от техните дъщери – Ружа и Юрдана, са починали по-рано. Друга - Стефания на 12-13 години, изпратена в Одеса, е първата жена в Разград, завършила висше образование. Става първата класна учителка във варненско девическо училище, омъжва се за Кръстьо Мирски - общественик, публицист и художник, който става кмет на Варна, по чиято инициатива се създава женско дружество в града с председателка съпругата му Стефания. Друга от дъщерите на Икономови е първата детска учителка в Разград. Всички са намерили своето достойно място. Най-малкият син /деветото дете/ – моят дядо Григор Попов е четник при Гоце Делчев, приятел на Яворов, театрал и журналист.


Преди четири години вестник „Екип 7“ отпразнува рекорд за най-дълго издавания частен вестник в Разград, който дотогава принадлежеше на Григор Попов, Вашия дядо, и на неговия „Разградско слово“. На какво се дължи дълголетието на вестника, издаван от дядо Ви?

С каквото и да се заеме, за дядо ми, журналистиката си остава най-голямата му мечта. Затова издава вестник „Разградско слово“. Той описва в своите спомени, че се е прибрал с триста лева, а за издаването на първия брой на вестника е била необходима по-голяма сума. Кметът на града проявява разбиране, отпуска необходимата сума и така започва издаването на вестника, което продължава 22 години, 2 месеца и 20 дни. Дядо участва в Съюза на провинциалните журналисти. За вестника си той дава мило и драго. Живее в големи лишения, за да може да го издава. През 1942 година Разград се чества 30-годишната журналистическа и обществена дейност на Григор Попов. Това е единственото подобно честване в града ни.


Гробът на Никола Икономов е в параклиса на нашата църква – „Св. Николай Чудотворец“ /знаем, че той е бил свещеник в един период от живота си/. Защо се заехте с инициативата за възстановяване паметната плоча и гроба на Станка Николица, двете ѝ рано починали деца и сина ѝ Григор Попов?

Заех се, защото гробът им бе в много окаяно състояние и се нуждаеше от възстановяване. Един народ си личи колко държи на своя род по гробищата. Много хора се включиха в инициативата, включително и вие, които продавахте свои творби с техниката декупаж, за да помогнете с парички. Благодаря на всички!


Има ли градът ни в нашето съвремие личности като Никола Икономов, Станка Николица, Григор Попов? Има ли нужда Разград от тях сега?

Сигурна съм, че има такива хора. Както техните съвременници не са ги оценявали съвсем по достойнство, така и ние сега не ги виждаме и оценяваме. А дали градът ни се нуждае от тях? Да, разбира се, защото винаги има нужда от просвещение и култура, от будители. Не само градът ни, целият ни народ...



Клуб „Репорери“, ЦПЛР-ЦУТНТ


Б.ред. Интервюто е отличено с Втора награда в в раздел „Журналистика“, категория „Колективно участие“ на Единадесети национален конкурс за литературно творчество и журналистика „Стоян Михайловски“ – Русе, 2018, включен в Националния календар на Министерството на културата.

 




Григор Попов, син на Станка Николица и Никола Икономов и дядо на Теменуга Иванова, е четник при Гоце Делчев, приятел на Яворов, театрал, журналист...Снимката, която е от семейния архив и се публикува за пръв път, е от конгрес на издателите на провинциалните вестници, 7 октомври 1928 година, Сливен.