Търсене

Начало Интервю Мехмед АЗИЗ: Животът и природата са велики режисьори, а фотографът е „ловец“ на мигове
Мехмед АЗИЗ: Животът и природата са велики режисьори, а фотографът е „ловец“ на мигове
05 November 2018

Той е един от изявените фотожурналисти не само в Лудогорието, но и в страната. Роден е през 1959 година в исперихското село Йонково, Разградска област. С фотография се занимава от 43 години - от 1975 година. Работил е като уредник и фотограф във вестник "Исперихска трибуна" през 80-те години на миналия век. Има публикации във всички централни и местни медии. Повече от три десетилетия е фотограф в Историчeски музей – Исперих.


05_11_2018_aziz-2.jpgСнима археология, негова е първата снимка на вътрешността на Царската тракийска гробница край село Свещари, Разградска област, която е и световен паметник на културата. От 19 години работи и като фоторепортер на БТА - Пресфото за Разградска област и отразява всички значими събития в Лудогорието.

Автор на 20 самостоятелни фотоизложби, има участия в национални и международни конкурси и фотоизложби, втора награда в България за репортажна фотография през 1984 от фотоконкурс на вестник "Поглед", втора награда за журналистическа фотография на Бг пресфото - 2004 година, редица други награди и отличия. Автор на фотоси в областта на рекламната фотография, фотоси в Голямата енциклопедия на България, фотоси в луксозното издание за Свещарската гробница, фотоси в много дипляни, картички, книги. Има фотоси в престижното издание "Нешънъл Джиографик", чуждестранния печат, чуждестранни списания по археология. Фоторепортерът на БТА за Разградска област Мехмед Азиз бе отличен в 16-то издание на конкурса „Бг Прес Фото” за журналистическа фотография. Международното жури от куратори, редактори и фотожурналисти му присъди трето място в категория „Единични фотографии“. Носител на отличието "Почетен знак на Исперих" за особени заслуги за популяризирането на града и региона.

В обектива на Мехмед Азиз попадат всякакви събития - политически и спортни фоторепортажи, моменти от всекидневния живот, обществени събития, портрети, пейзажи, природа и др. Професионалистът е автор и традиционалист в изпълнението на един много специфичен ритуал - всяка година, на датата на публикацията на първата му снимка, осветява фотолента, като я пренася в „жертва“ на своя курбан и благодари на съдбата за уловените мигове, отправя пожелания за лично здраве, за здрава техника и си пожелава още много много възможности за невероятни фотонаходки и срещи с интересни личности.

05_11_2018_aziz-4.jpg

Как започна твоето увлечение по фотографията, превърнала се в твоя съдба и белязала професионалния ти път?

Бях на 13-14 години, когато спонтанно установих, че фотографията ме привлича много. Разглеждах с любопитство фотографии, вероятно тогава ме е пленила магията да се запечатват образи...Тогава, през далечните 1973-74 година, фотоапаратите и фотографските пособия бяха рядкост и едва през 1975 година успях да направя първата ми снимка със "Смена 8М", на черно-бял филм, все още пазя първите негативи и снимки. Започнах да се интересувам и от фотографска литература, първите ми книги по фотография са от 1975 година. През 1979 година във вестник "Транспортен глас" е публикувана първата ми журналистическа снимка. След казармата завърших и фотография в София през 1983 година.


Какво попада най-често в обектива на Мехмед Азиз?

Най-често снимам хората - поради естеството на работата фотографирам хора - всякакви, от обикновения човек от някое село до премиери и президенти...Освен хора и лица фотографирам и всичкоq което ме впечатлява - може да е замръзнало листо, красиви облаци, животни, природни явления и т.н. С една дума - обкръжаващият ни свят...

05_11_2018_aziz-3.jpg

В уловените от теб мигове има?...

Има реалност, миг от живота, настроения във всички нюанси. Животът и природата са велики режисьори, достатъчно е фотографиращият да "вижда" кадъра и да улови мига!


В черно-бялата фотография има някаква магия. На какво се дължи тя и снимаш ли все още в черно-бяло?

Според мен магията на черно-бялата фотография се дължи на специфичния начин на обработката на снимката - в тъмната стаичка, фотолабораторията...Несравнимо изживяване е да виждаш как се появява заснетото като потопиш фотохартията в проявителя за снимки...на светлината на аладиновия фотографски фенер - магия! Разбира се, сегашните технологии на снимане и обработка са съвсем различни и всяка една снимка с няколко клика във фотошоп може да се преобразува в черно-бяла...Снимал съм в черно-бяло повече от две десетилетия и голяма част от фотоархива ми е в негативи, съхранявам ги в класьори, често се налага да ги дигитализирам, за да ги използвам в настоящия момент. Рядко ми се налага да правя черно-бяла фотография, освен в малкото случаи за специфични цели за портрети или документална фотография.


Как изглежда Лудогорието през твоя фотообектив - преди десет и повече години и сега?

Лудогорието е същото - красиво! Красиво през всички сезони на годината. Обожавам да снимам Лудогорието винаги, през всички сезони, през деня и през нощта, в слънчеви и дъждовни дни, в мъгла, в мразовити дни, винаги намирам нова гледна точка, ново осветление, нов ракурс, нови детайли.


Част си от много събития - културни, социални, политически…къде най-често искаш да бъдеш и защо?

Особено се радвам и се вълнувам когато имам възможност да снимам позитивните неща в живота – събития, хора, с голямо удоволствие снимам спортни състезания - конни надбягвания, мотокрос, автомобилни ралита, концерти, природа... голямо удовлетворение е да успея да уловя мига в тях. Често, за да успея да запечатам мига, фотографирам стотици кадъра, за да имам една стойностна снимка.


Когато не снимаш, с какво се занимаваш?

Разходки сред природата, срещи с хора, чета много книги - в книжен и цифров формат, слушам любима музика, софтуерно персонализиране на смартфони...такива неща...пътувам много в страната и чужбина..


Когато снимаш хора, лицата им за какво ти говорят?

Много е трудно за части от секундата да покажеш дадено лице на човек - в един миг то може да е усмихнато, в друг миг да е тъжно...По принцип, за да се получи добър портрет на дадено лице, авторът на кадъра трябва добре да познава фотографираното лице, за да може да се получи максимално правдив и въздействащ кадър. В зависимост от ситуацията лицата на хората може да изразяват всички нюанси на настроението или характера на човека - весели, тъжни, усмихнати или сълзи в очите


За какво мечтаеш и какво още не си заснел?

Не съм снимал подводна фотография, мечтая да снимам, летейки с парапланер.


Ако трябва да представиш със снимка отчуждението между хората, което все повече се задълбочава днес, как ще изглежда тя!

Достатъчно е да снимам група хора в парка, метро, или някъде другаде - в крак със съвременните технологии, всеки е хванал един телефон и е забил поглед в него.


Какво Лудогорие искаш да снимаш?

Мирно и процъфтяващо Лудогорие - с хората му и природата във всичките сезони на годината!


д-р Надие Карагьозова-Нади