Търсене

Начало История Няколко възможни хипотези за годишнината на Разградската гимназия
Няколко възможни хипотези за годишнината на Разградската гимназия
07 November 2018

Повод за настоящата статия е току що отминалия празник на народните будители. А повод за размисъл и дебати е въпросът от кога всъщност трябва да се отброяват годините за създаване на Разградската гимназия.

 

Първата възможна теза е, че годините за създаване на Разградската гимназия могат да се изброят от откриването на класното училище в Разград. Какво е класно (главно) училище тогава?

07_11_2018_gimnazia_1.jpg

Това е училището, в което завършилите четвърти чин на взаимното училище, а от Варненско-Преславския учителски събор (проведен в Шумен от 12 до 16 април) през 1873 г. четвърто отделение на основното (разбирай началното) училище, защото взаимните училище се преименуват на основни, т.е. начални, се приемат в първи (сега се брои пети) клас на класното училище.

Класното училище в Разград се разкрива през 1860 г. с първи учител Димитър Русков (неизв.-1864) от с. Градец, Сливенско. Що се отнася до мъжкото взаимно училище, то се разкрива през 1847 г. с помощта и учителстването на Никола Икономов - Жеравненеца (1820-1897). В началото при Н.Икономов има някаква симбиоза между килийното обучение и взаимоучителния метод, което се преодолява след 1850 г. Взаимното училище е с функции на начално училище и става „основно“ в своята история през септември 1873 г. Варненско-Преславският учителски събор за пръв път разпорежда учебната година да започва на 15 септември и да завършва на 15 юни. Класни училища по българските земи – в тях се въвеждат обучение по строго очертани и разнообразни учебни предмети, урокът става външна форма на обучение, класът се обособява като социална и относително единна възрастова единица, диалогът и разказването се появявата като методи на обучение, налице са обяснения и черна дъска за писане, записки, а след това и учебници като средства за обучение Налага и изпитване с оценяване по време на обучението. Всъщност, чрез класните училища се въвежда модерната за тогава класно-урочна система за организация на обучението по руски образец, като се избягва съсловният характер на тази система в Русия. Класните училища по правило са били разделени по пол, но не навсякъде. Девическото класно училище в Разград се отделя през 1866 г.

07_11_2018_gimnazia_2.jpg

По въпроса за откриването на класното училище в града вече няма много спорове. По дописките от това време от 1861 и 1862 г. във в. „България“, изследователят на просветното дело в Разград и учител по история Христо Стойков доказва, че смесеното класно училище в града е открито през ноември 1860 г. Именно тогава за главен учител е повикан Димитър Русков, който е баща на ген. Радко Димитриев (1859-1918). Учениците в училището в Разград през 1861 г. били 100. Тази цифра не трябва да безпокои и да създава излишни поводи за гордост, защото не се отнася изцяло за класното училище, както мислят някои изследователи. По начало, при създаването си, някои класни училища са били в една стая с взаимното. Така е и в Разград. Учениците се разделят в Разград отделно на взаимни и класни или от 1863, или от 1865/66 учебна година в различни учебни стаи. А. Явашов отбелязва и двете години, така че не можем да бъдем сигурни. Дотогава те са учили заедно и по степен на подготовка, и по пол. По правило при липса на разделена учебна площ чрез повече стаи, единствената учебна стая се разделя със завеса и в едната половина са учениците от „приуготвителния“ или от 1 клас и други класове. В другата половина са тези от чиновете на взаимното училище. В дописката до в. „България“ от 26. II. 1861 г, в която не се прави разлика между двата вида ученици (взаимни и класни) е споменат техния общ брой – 100. Предполагам, че учениците в класния отдел (едната половина на стаята) отначало са били малко. Това сочи и разградският учител Спиридон Петров в учебника си „Пълна математическа и физическа география за употребление в народните училища“ от 1865 г. Там са посочени за спомоществуватели всички ученици в класовете на разградското училище, които са на брой общо 35 (приуготвителен, първи и втори клас). През 1868 г. учениците в класното училище са 37. Споменатият Димитър Русков учителства само 8 месеца, т. е. близо една учебна година. Разболява се и е сменен от разградчанина Стефан поп Илиев (1840-1893), който тогава вече е завършил класно училище в Шумен. Всички пишат, че Стефан поп Илиев започва да учителства през 1862 г. Това не може да бъде вярно, защото учебната 1861/62 г. явно е започнала и се появява празнота в информацията кой е бил учител в класното/главното училище по това време. Правилно е мнението на Ангел Попов, че Стефан поп Илиев става класен учител през 1861/62 г. (вж. „За теб, мили роде“, С., 1985). Стефан поп Илиев учителства до 1864 г. и отива да учи в католическия колеж кв. Бебек в Цариград. По негова инициатива през 1862 г. се празнува за пръв път в Разград 11-ти май – ден на светите братя Кирил и Методий. Дотогава разградчани са имали твърде мъглива представа за тях и си мислели, че така се празнуват само Коледа и Великден. Мъжкото разградско класно училище развива три класа (по сегашни измерения от пети до седми) до учебната 1867/68. От учебната 1868/69 г. класовете вече стават четири – от първи до четвърти (по сегашни измерения от пети до осми).

07_11_2018_gimnazia_3.jpgУчители в мъжкото класно училище на Разград по учебни години са видни личности, някои от които с висока активност и ярко присъствие в българския обществен и литературен живот:

Стефан поп Илиев, Сава Катрафилов, Д.В.Хранов, А.С.Цанов,1 Н.Сукнаров, П.Вълнаров, Хриса Пеева и др.

Предметите в мъжкото класно училище са състав на учебните дисциплини след завършване на 4-ти чин, а после и след 4-то отделение на взаимното училище, както следва: Закон Божий (Катехизис); Българска граматика; Землеописание; Българска история; Всеобща история; Числителница; Алгебра; Краснописание; Турски език; Френски език.

От 1876 г. предметите са следните:

I клас (сега пети): Закон Божий, Вехт и Нов завет; Кратка българска история (цяла); Български език – първа част; Аритметика – четирите действия; Землеописание – общи познания; Краснописание; Пение; За момичета – ръкоделие.

II клас (сега шести): Катехизис (цял); Български език – част втора; Аритметика за тройното правило; Землеописание – втора част; Турски буквар – цял; Славянски прочит и молитва; Кратка всеобща история – цяла; Хигиена – цяла; Краснописание; Пеене, Домашно възпитание – за момичета; Ръкоделие – за момичета.

III клас (сега седми): Църковна история – цяла; Аритметика – до край; Землеописание – трета част; Български език – повторение; Турска граматика – до глаголи и превод; Славянска граматика и превод; Всеобща история – цяла; Търговия – цяла; Естествена история – цяла; Земеделие – цяло; Физика – цяла; Домашно възпитание – за момичета; Ръкоделие – за момичета.

IV клас (сега осми): Българска литература – цяла; Землеописание – трета част; Турска граматика – цяла; Славянска граматика и превод; Всеобща история – първа част; Естествена история – цяла; Физика – цяла; Кратка геометрия – цяла; Алгебра – цяла; Пеене; Френски език – извънредно.

Със сигурност може да се каже, че френски език (съобразно образованието си) са преподавали Димо Хранов, Димитър Николов Мънзов (виден книжовник и просветител), Андрей Стоев Цанов, Петър Сребров, Иван Халачев, Никола Хр. Сукнаров. Аргументите за това твърдение са следните. Димо Хранов например издава заедно с разградчанина Стефан поп Илиев „Словар француско-българско-турски за най-употребителните думи“, Русчюк, 1868. Андрей Стоев Цанов е завършил Американското богословско протестантско училище в Пловдив и колежа „Хамилтън“ в Ню Йорк, САЩ. Петър Г. Сребров е завършил Роберт колеж в Цариград. Превел е от френски език „Добродетелната девица Розамонда“ през 1873 г. Никола Хр. Сукнаров е завършил гимназия в Сремски Карловци, а от 1871 до 1875 година учи право в Белград. Иван Халачев става за периода 1880-1886 година председател на окръжния съд във Велико Търново, а през 1907-1908 година е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Вследствие на разкриването на разградското училище през 1860 г., то може да се приеме възможността (хипотезата) Разградска гимназия сега да е на 158 г. Ако не е това, то може да се пише, че тя е наследник на класното училище в Разград. Така правят в други градове. Даже и да се отхвърли тази възможност, то може да се празнува 160 г. класно образование в Разград през 2020 г.

Втората възможност е летоброенето на Разградската гимназия да започне от учебната 1878/1879 г., когато България е вече свободна, но с Временно руско управление, което продължава до 19 май 1879 г. Тогава завеждащ Отдела на учебно-духовните дела е първият строител на българската образователна система Марин Дринов. Той подготвя, а на 29 08. 1878 г. е утвърден „Привременен устав за народните училища“. Самото функциониране на част от училищата се урежда с „Привременни правила за реалните училища“. Те са утвърдени през октомври 1878 г.

Какво става в Разград? По предложение на училищното настоятелство от общинския бюджет за учебната 1878/79 г. се отпускат заплати за двама начални учители: Павел Каракулаков и помощник Щерю Щерев. За класното училище, в което се предвиждат 3 класа, са назначени Георги Сгурев (1857-1941) – главен учител, Димитър Тодоров и Хриса Карапеева. Класното училището е смесено по пол на децата, т.е няма разделяне на девическо и мъжко. Георги Сгурев в началото на своята кариера е учител, но след това е виден български политик. Завършил е Болградската гимназия (гр. Болград, дн. Украйна). През 1883 г. завършва право в Императорския новорусийски университет. Установява се в България и учителства в Разград. По-късно става съдия в Русе и адвокат в София. От 1893 до 1897 г. е преподавател във Софийския университет, а от 1894 е и главен секретар на Министерството на правосъдието. В периода 1897-1899 г. е министър на правосъдието в правителството на д-р Константин Стоилов. Сгурев е народен представител в XII, XIII, XV ОНС и в V ВНС. Заместник-председател e на XV Народното събрание (1912-1913). От 1921 г. е председател на Управителния съвет на Адвокатския съюз.

Училището с предвидените три класа в Разград не се вмества в предложената структура на образователната система от М. Дринов, но тя и така не влиза в сила. През август 1879 г. с протокол на градския съвет се предлага, началникът на града да позволи отварянето на училищните редове – т. е начални отделения и класове над тях. Ето друга (втора) хипотеза за възникването на гимназията в Разград. През учебната 1879/1880 г. учителският персонал включвал Григор Тончев – главен учител, Павел Каракулаков, Васил Иванов и Мандика Тончева (съпруга на Григор Тончев). По-късно (1883-1887) в Свищов Григор Тончев е диригент на Първия светски музикален хор „Кирил и Методий“ (след Янко Мустаков) в страната. Той внася и първия клавир в България като подарък за годеницата си Мандика. Сега клавирът е в Самоковлиевата къща в Свищов. През учебна 1880/81 г. класното училище в Разград е смесено по пол, а структурата на класовете се променя - разкривa се IV клас (по сегашному VIII) на училището (стига се предосвобожденското равнище). Министър на народното просвещение по това време е Иван Гюзелев от 24 март 1880 до 10 декември 1880, от Либералната партия. На 2.09.1880 г. главен секретар на Министерството на народното просвещение става Константин Иречек. Иван Гюзелев изготвя, а в Държавен вестник е одобрено с Указ на княз Александър Батемберг от 25. 05. 1880 г. „Предложение за материaлното поддържане и учебно преустройство на училищата“. Това е първият сериозен нормативен акт в областта на образованието в Княжество България. Структурата на образователната система е със следните класически степени училища:

Начално училище с четири отделения;

Трикласно училище след началното;

Гимназия с два дяла: долен и горен, като долният е с три класа (с учебно съдържание като трикласните училища), а горният е с четири класа над долния дял.

По тази структура с положеното начало на IV клас в Разград и започва оформянето на гимназия. Дали тогава започва летоброенето на Разградската гимназия? Може да е трета хипотеза. През учебна 1881/82 – училището е смесено по пол със същата структура на отделения и класове.

В края на учебната 1884/85 г. разградското класното училище се разделя на мъжко и девическо, но все още e в сградата, намираща се в църковния двор. Рaзрешава се откриването на V (по сегашному IX клас). Започва самоволно да се нарича Окръжно петокласно училище, тъй като в закона няма такова наименование. Предвидено е това училище да се настани в сегашната сграда на гимназията от учебната 1885/86 г. и то само с момчета. Явно, че настаняването на класното училище в новата сграда, наречена отначало „Пансиона“ през 1885 г. се смята сега за начало на Разградската гимназия (133 г.), но фактите за класове и статут говорят друго. Едно е 133 г. сграда, друго е годишнина на гимназия. Така или иначе, това е официалното становище за четвъртата хипотеза.

От учебната 1885/1886 г. започва самостоятелно съществуване трикласното училище и IV и V клас на горния дял на мъжката гимназия в Разград, но уви, нa 27. 09 1885 г. започва Сръбско-българската война и учебните занятия, открити на 1 септември, са прекъснати. След края на военните действия между България и Сърбия започват преговори за примирие, които приключват на 9 декември (стар стил). Мирният договор е подписан в Букурещ на 19 февруари 1886 г. (стар стил). Все пак, от началото на новата 1886 г. занятията са възстановени, а учителският състав на долния дял, допълнен с два клас от горния, е Радко М. Радославов – директор, и учители – Стефан Дерибеев (от Добрич), Христо Сапов, Йордан Богданов. Д. Димов, Г. Дойчинов, В. Узунов, Ж. Сапунджиев, Йордан Рашев, А. Шулговски, Ан. Беров. Директорът Радко Маринов Радославов (1841-1894) е родом от Златарица, Търновско. Участник е в Априлското въстание. Бил е първият кмет на Горна Оряховица от юли 1877 до 1878 г. Умира в Търново. Явно става директор не само поради подготовката си, но и поради влиянието на брат си - либерала Минко Радославов, окръжен управител на Разградско окръжие (1885-1888). Радко М. Радославов учи в класните училища на Елена, Търново и Шумен. Продължил образованието си в колеж на о. Малта, в Париж и завършил Мъжки учителски институт в Прага. Владеел е гръцки, английски, френски, турски, чешки и руски език. Написва книгите: „Следствия от Кримейската война 1854 – 1856…“, „Описание на търновската тъмница“; „…Освобождението на Търново от ген. Гурко“. От посочената учебна 1885/86 учебна година е разрешено откриването на VI клас (по сегашному Х), но учебната година е непълна, а през учебната 1886/87 г. се затваря VI клас. Тогава образованието се регулира от Закона за обществените и частните училища от 1884 г. (Закон на Райчо Каролев). Този министър обаче не обръща достатъчно внимание на средното образование и то се регулира с Инструкции на МНП, но общо-взето е на самотек. Оттам и статутът на разградското класно училище е някъде между трикласно (главен курс по закона на Каролев) и начало на гимназия (горен курс) с IV и V клас.

Чак през учебната 1894/95 г. е отново разкрит VI клас, т. е. Х клас по сегашни мерки. Така „Окръжното петокласно училище“ става Непълна окръжна мъжка гимназия. Да, обаче не! По Закона за народното просвещение от 1891 г. е разписано следното за училищата над основното, т. е. началното: „Мъжки и девически средни училища (гимназии) със следните курсове на обучение: долен с тригодишен срок от 11 до 13 г. възраст на учениците; трикласни училища със същия курс на обучение; горен курс от 14 до 17 г. възраст, в който може да има реален и класически отдел“. Категорията „Непълна мъжка гимназия” отсъства и тя е отново въведена за местна употреба. През учебната 1895/96 г. най-после Рaзград има Окръжна мъжка пълна гимназия (по тогавашните мерки) с разкрит VII клас (ХI клас по сегашни мерки). Директор е Иван Гюлмезов (родом от Сливен, завършил висше образование в Прага, приятел на А. Явашов). На следващата година се мести във Варна. Като пълни гимназисти се дипломират 4 човека. Всъщност наименованието би трябвало да бъде „Разградска окръжна мъжка гимназия с долен и горен дял“. Дали от тази учебна 1895/96 не е началото на летоброенето за Разградската гимназия като пета хипотеза?

През учебната 1901/1902 Окръжната мъжка гимназия вече се казва „Йосиф I“. Името е дадено на 7.04.1902 г. по случай заслугите на Негово блаженство екзарха към българското просветно дело.

Нека да кажем няколко думи за Фонд №3 „Екзарх Йосиф I“ при Мъжка гимназия „Екзарх Йосиф I“ в Разград. В завещанието си от 6 май 1915 г. ДАРИТЕЛЯТ оставя 5 хил. лв. на Мъжката гимназия в Разград за образуване на фонд на негово име. Желанието му е ежегодните лихви да се изразходват за закупуване на книги за бедни ученици. На 21 юни 1924 г. универсалният наследник превежда на училището сумата от 7110 лв. Дарението е прието и фондът е образуван с протокол на учителския съвет от 5 юли 1924 г. Към 31 дек. 1931 г. капиталът му възлиза на 8686 лв. Липсват други данни за фонда и неговата дейност. За изпълнители на даренията са посочени Доростоло-Червенският митрополит Василий, Търновският митрополит Йосиф и племенникът на екзарха Мирон Г. Миронов. Сумата е сравнително малка в сравнение с другите фондове на Екзарх Йосиф I.

През учебната 1909/10 г. - с разпореждане на Министерството на просвещението и по силата на Закона за народната просвета на Н. Мушанов от 1908 г. се отделят първите три класа с трима учители и така се появява Разградската мъжка прогимназия. Останалите класове стават гимназиални. През учебната 1913/14 г. се разкрива VIII гимназиален клас. Разградската гимназия отново става пълна. През същата 1914 г. тя става държавна – т. е. бюджетът й се поема от държавата. Гимназиите имат за цел да разширят и закръглят добитото в прогимназията общо образование. Курсът на гимназиите е петгодишен – 4. 5, 6. 7 и 8 клас. Откриването и закриването на гимназиите става по законодателен ред. Те са мъжки, девически и смесени. Могат да се издържат от държавата, окръзите или общините. През 1909 държавни са мъжките гимназии в София (4 на брой), Пловдив, Търново, Ст. Загора, Бургас, Сливен, Варна, Русе, Шумен, Плевен, Враца, Видин; девическите гимназии в София (3 на брой), Плевен Сливен Бургас, Варна, Русе, Търново, Враца, Пловдив, Видин; смесените гимназии в Кюстендил, Хасково, Разград, Пазарджик, Станимака, Карлово, Трън, Радомир, Оряховица, Габрово, Копривщица, Г. Джумая. В гимназиите се изучават следните предмети: религия с история на българската църква, български език и литература, психология, логика и етика, руски език, латински език, старогръцки език за класическия отдел, един от новите езици - френски, немски, английски или италиански, българска и обща история, отечествена и обща география, гражданско учение с политическа икономия, математика, дескриптивна геометрия с чертане, физика, химия с газова отбрана, естествена история, хигиена, рисуване, пеене и музика, телесно възпитание, ръкоделие/ръчна работа, домакинство с майчинство и възпитание (само за девойки), стенография и машинопис (незадължително). За всеки предмет се изработва учебна програма, одобрена от МНП. Във всяка гимназия се изучават само по два от новите езици. Гимназията има два отдела: реален и класически. В класическия отдел се се изучават латински и старогръцки езици, а в последните три класа на реалния отдел се учи латински език. Класически отдели се разкриват с постановление на МС. Досегашните полукласически отдели да се закриват постепенно. Освобождаване може да има само по телесно възпитание и ръкоделие поради физически недостатъци. В 4-ти клас на гимназиите (след прогимназията) се постъпва с приемен изпит по български език, и аритметика. До изпит се допускат ученици с успех най-малко добър 3.50. Явяването на приемен изпит се позволява само за един път. Ученици с успех най-малко мн. добър 4.50 се освобождават от приемния изпит, а от устен изпит по единия или по двата предмета ония ученици, които на писмените изпити по тия предмети са показали успех най-малко мн. добър 5. Учениците в непълните и пълните гимназии, в педагогическите училища и в учителските институти плащат такса 500 лв. за фонда на училището. Освобождават се от тази такса инвалиди, деца на инвалиди, поборници, опълченци и пр. Това положение продължава до промените в Закона за Н. Мушанов през 1921 и 1925 г. Този закон всъщност е променян до 1948 г. над 130 пъти.

През учебната 1922/ 23 г. - по силата на Закона за народната просвета на министъра Ст. Омарчевски (1885-1941), Разградската гимназия се разделя на Мъжко реално училище с I, II, III кл. и Разградска държавна смесена гимназия с IV, V, VI, VII и VIII кл. Последните два класа са смесени с девойки и юноши, а предните IV-VI са разделени по пол.

През учебната 1923/24 г. има нов трус. Разградската окръжна мъжка гимназия се разделя на Разградска държавна смесена гимназия „Йосиф I“ и Народно мъжко реално училище с общ директор.

Съгласно Закона за народната просвета на Ал. Цанков от 1924 г. през учебната 1924/25 г. следва ново преобразуване със сливане на горните две училища, за да се създаде Разградска държавна смесена гимназия „Йосиф I“ до края на учебната 1934 г.

През 1934 г. пълните гимназии са намалени от 60 на 30, закрити са непълните гимназии и на тяхно място са открито 54 реални училища. Смятало се е, че те ще решат проблема за междинното звено между общото и професионално образование. Така през учебната 1934/35 г. - Разградската мъжка гимназия е обърната в Реална гимназия с два класа – IV и V. Желаещите да учат над тези класове могат да продължават обучението си за класовете VI, VII I VIII в Русенската мъжка гимназия, стига да имат средства. Добре, че това е само за една учебна година.

През учебната 1935/36 г. нещата се стабилизират. Разградската мъжка гимназия е възстановена с всичките си класове oт I до VIII (по сегашному V-XII кл.).

От 1 септември 1950 г. в Разград е извършено преструктуриране на училищата Създават се т. нар. единни училища с три курса на обучение – начален /от първи до четвърти клас/, среден /прогимназиален/ - от пети до седми клас, и горен /гимназиален/ - от осми до единадесети клас. В Разград са създадени две единни училища, в които се обучават деца от първия до последния клас на средното училище – Първо и Второ. Градът е разделен на два учебни района – южен и северен, като граница между тях е р. Бели Лом.

През учебната 1958-1959 г. реорганизацията на училищата се оказва неособено подходяща и се отменя. От началото на 1958-1959 учебна година единните училища се преустройват в две политехнически гимназии – Първа политехническа мъжка гимназия „Н. Й. Вапцаров“ и Втора политехническа девическа гимназия „Лиляна Димитрова”, които заемат сградата на Първо единно училище и започват посменно обучение в нея.

Мъжката гимназия в Разград от 1948 до 1961 г. носи името „Н. Й. Вапцаров“. През учебната 1961/62 се обединява с Девическата гимназия „Лиляна Димитрова“. Отново носи името „Н. Й. Вапцаров“ до 1991 г. Статутът по години е: СПУ (Средно политехническо училище), ПГ (Политехническа гимназия), ЕСПУ (Единно средно политехническо училище), СОУ (Средно общообразователно училище).

Гимназията с преподаване на чужди езици (ГПЧЕ) е открита през 1991 г. Започва да носи името „Екзарх Йосиф“. Във връзка със Закона за предучилищното и училищното образование“ от 2015 г. названието е променено на Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици – ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“.


Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ

 

*Учители и ученици от випуск 1918 на Разградската гимназия

 

*Снимка на учители от Разградското петокласно училище през учебната 1888/1889 г. От ляво надясно седнали на пода: Димитър Т. Страшимиров (от Варна, по-късно директор на Народния театър и поддиректор на Народната библиотека) и Алексей Шулговски; седнали на столове: Йордан Генчев, Илия Т. Илиев, Никола Кърджиев, Паскал Рачев; прави: Вацлав Трунечек и двама неуточнени.