Търсене

Начало Интервю Даниела ПЕТРОВА: Читалищата успяват да запазят позициите си във времето на глобализация
Даниела ПЕТРОВА: Читалищата успяват да запазят позициите си във времето на глобализация
11 November 2018

Огнища на култура и образование, читалищата не само не се предават пред предизвикателствата, пред които се изправят през дългогодишната си история, а успяват да запазят обществената си позиция и престиж във времето на информационен напредък и глобализация. В това е убедена Даниела Петрова, старши експерт в РЕКИЦ „Читалища в Разград.


12_11_2018_daniela_petova.jpgТя е на мнение, че не трябва да се отрича нито навлизането на новите форми на работа и новите технологии, нито с лека ръка да се закриват традиционните за българските читалища дейности. Напротив, читалищните ръководства трябва да създадат подходящи условия в едно читалище да съжителстват както традиционните, така и модерните форми на работа.


Г-жо Петрова, колко са функциониращите читалища на територията на област Разград? Кое е най-старото и най-новото читалище в областта?

Културният живот в област Разград е със свой специфичен облик, свързан с традициите и духовното наследство на региона. Наред с професионалните културни институти, сериозно място заемат народните читалища. Едва ли някой се съмнява в значимостта и уникалността на тези духовни средища, които по своеобразен начин подпомагат общото развитие на културата и пазят народната памет.

Читалищната мрежа в област Разград е равномерно развита. Регистрираните съгласно закона читалища са 107 на брой. В малките населени места те са основен, а на места и единствен културен и образователен център. В съвременните условия на живот читалищата са призвани да съхраняват културата и традициите в населените места и работят за развитие на талантите и любителското изкуство и със своята дейност се утвърждават като съвременни културно-информационни центрове.

Първото читалище в областта е основано през 1869 г., когато група будители от Разград - възрожденци начело с Димо Хранов, слагат началото на Народно читалище „Развитие 1869“. През 2014 г. беше основано най-новото читалище в региона - читалище „Делиорман 2014 г.“, което вече е заело достойно място в обществения живот на Разград.


Кои са основните проблеми на читалищата в региона и какво трябва да се промени? Как се справят с финансирането?

Недостигът на финансови средства е много сериозен проблем. Читалищната дейност е делегирана от държавата дейност. Средствата, които им осигурява държавната субсидия, са недостатъчни да покрият нуждите, но все пак остават основен източник на финансиране. Читалищата набират средства от членски внос, наеми, такси, но приходите от тези източници са незначителни. Изключително важна е ролята на местната власт за съхраняване и развитие на читалищата. Сериозна подкрепа читалищата срещат от общините на територията на област Разград, които ги подпомагат за извършване на текущи ремонтни дейности, за културни събития на читалищата, юбилейни чествания, финансират пътувания на читалищни колективи и др. В бюджета на Община Разград за 2018 г. бяха заделени 5 000 лв. за укрепване и развитие на читалищата в община Разград, които бяха разпределени на проектен принцип. 16 са одобрените читалища, с които предстои да бъдат сключени договори.

Много наболял е проблемът с остарялата материална база. Преобладаваща част от сградите са големи и за съвременните условия - нефункционални. Строени в средата на 20 век, сградите се нуждаят от сериозни инвестиции за осъвременяване и ремонт на материално- техническата база, което не е по силите на читалищните ръководства.

Със средства от ЕС са модернизирани няколко читалища в региона. По проект през 2015 година е реновирано НЧ „Съзнание 1891” в Исперих. Стойността на инвестицията по Програмата за развитие на селските райони чрез МИГ Исперих е 79 318 лв. Дейностите се надграждат през 2018 г. с нов проект на община Исперих за над 380 000 лв. за ремонт и оборудване на читалището. НЧ „Н.Й.Вапцаров - 1964“ в с.Малко Йонково, НЧ „Елин Пелин 1930“, с.Подайва, и НЧ „Пробуда 1929“, с.Свещари, са с ремонтирани покривни конструкции, подови настилки, обновени фасади, подменени осветителни системи на залите със средства по проект „Подобряване на съществуващите центрове за предоставяне на културни услуги“ по Програма за развитие на селските райони. Стойността на извършените ремонтни дейности е 270 000 лв. В посочените читалища е осигурена достъпна архитектурна среда за хора с увреждания. В община Лозница с модерни функционални сгради, с въведени мерки за енергийна ефективност, разполагат НЧ „Развитие 1906“ с. Сейдол, НЧ „Димо Арсов 1926“ с. Ловско и НЧ „Сила 1928“ с. Синя вода, които са реновирани през 2015 г. по проект „Реконструкция и ремонт на читалища на територията на община Лозница“ на стойност 810 692.18 лв. по Програмата за развитие на селските райони.

С ремонтиран сграден фонд са НЧ „Христо Ботев - 1925” с. Самуил, НЧ „Иван Вазов - 1918” с. Владимировци и НЧ „Паметник – 1872г“ с. Хърсово по проект „Подобряване на съществуващи центрове за предоставяне на културни услуги за населението на територията на община Самуил” по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013. През 2017 г., с министерско постановление е отпуснато целево финансиране за основен ремонт и подмяна на покрив на читалището в с. Бисерци – 70 000 лв., за ремонт на читалището в с. Юпер – 200 000 лв., за ремонт на читалището в с. Тертер – 30 000 лв. За да бъдат привлекателни и конкурентоспособни, читалищата се нуждаят от модернизиране и автоматизация, а не на последно място и попълване на библиотечния фонд с традиционни и съвременни носители на информация. Необходимо е и институционално укрепване, привличане на инициативни и компетентни хора в органите на управление, които трябва да положат активни усилия за привличане на различни слоеве от населението в най-различни направления от дейността на читалището. За съжаление, огромно негативно влияние върху дейността на читалището имат демографските проблеми, икономическата криза, обезлюдяването на населените места и др. Част от проблемите се решават с помощта на институции, с които читалищата си партнират и работят, между които и Регионалния експертно -консултантски и информационенцентър Читалища“ в Разград, който вече 13 години подпомага националната политика към читалищата, като осъществява дейности за читалищата от Разградска област. Сериозна подкрепа по организация и управление на библиотечната дейност читалищата получават от РБ „Проф. Боян Пенев“.


Работят ли читалищата от област Разград по привличане на средства по европейски проекти?

Читалищата от област Разград кандидатстват предимно по програми „Мобилност” и „Автентичен фолклор“ на Национален фонд „Култура“, програми на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ), грантовете на „Лидл“ и „Виваком“ и др. Подготвят се малки проекти, предимно със социален ефект, екологични инициативи и др. Редовно е участието в програма „Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност“ на Министерство на културата за финансова подкрепа на библиотеките за обновяване на фондовете им. Десет са одобрените за финансиране читалищни библиотеки по програмата през тази година. Освен потенциални бенефициенти, читалищата са и търсени и желани партньори на различни институции при кандидатстването и реализирането на проекти. През 2018 г. РЕКИЦ „Читалища“ бе партньор на Община Разград в реализирането на проект „Българското председателство на Съвета на ЕС, Годината на културното наследство и приносът на Разград за европейското многообразие“, финансиран от НСОРБ. Целева група бяха 25-те читалища от общината. В шест от читалищата от област Разград - НЧ „Напредък“ Разград, в Топчии, Гецово, Осенец, Бисерци и Конево се осъществяват дейности по програма на ЮНЕСКО „Живи човешки съкровища“, целяща опазването на нематериалното културно наследство на региона. НЧ „Напредък 1901“ в Разград реализира проект по Програма за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, като основната цел на проекта бе да осигури подкрепа на родители на малки деца на възраст до 4 години, както и на бъдещи родители чрез създаване на т.нар. „работилници за родители“ - методология на УНИЦЕФ. НЧ „Делиорман 2014 г“. участва в изпълнението на проект „Мълчанието не е злато“ на Фондация „Джендър алтернативи“ за превенция и преодоляване на насилието над жени и деца.


Живеем във век на глобализация. Как се вписва в него българското читалище?

Огнища на култура и образование, читалищата не само не се предават пред предизвикателствата, пред които се изправят през дългогодишната си история, а успяват да запазят обществената си позиция и престиж във времето на информационен напредък и глобализация. Имайки предвид тяхната уникалност и авторитет в обществото, читалищата имат потенциал и са важен фактор за обществена промяна.

Забелязва се един процес на постепенно изместване на дейността на читалищата от културно - просветна насоченост към реализиране на социални проекти и програми.

Не трябва да се отрича нито навлизането на новите форми на работа и новите технологии, нито с лека ръка да се закриват традиционните за българските читалища дейности. Напротив, читалищните ръководства трябва да създадат подходящи условия в едно читалище да съжителстват както традиционните, така и модерните форми на работа, новото. Само така може да бъде избегнат застоят и затихването на читалищната дейност, а и Закона за народните читалища им дава възможности да бъдат актуални чрез нови сфери на работа и възможност за изпълнение на социални и образователни функции в населеното място. Читалищата не само не са изчерпали своята жизненост и функционалност, но и продължават да бъдат основни културно- просветни средища в малките населени места.


С какво читалищата привличат младите днес?

Всички читалища работят за разширяване на съдържателния и социален обхват на читалищната дейност и за привличане на по-широк кръг от населението. Една от характерните черти на българското читалище е неговата общодостъпност. То се посещава от хора на различна възраст. Особено внимание в последните години се обръща на младите хора и привличането им към читалищните дейности.

Новият облик на българските читалища се свързва със съчетаването на тяхната традиционност на дейността им с модерността при използването на новите технологии и неограничения достъп до информация. Една успешна практика в това отношение е въвеждането на нови технологии. Ето един пример - в 30 читалища от област Разград са създадени информационни центрове по програма ”Глобални библиотеки - България”. Изградените центрове превърнаха тези читалища в естествени комуникационни канали, осигуриха достъп до интернет и дадоха възможност за развиване на умения за ползване на информационни технологии. Организират се курсове, насочени към усвояване на нови компютърни и информационни умения, работа в мрежа, безопасен интернет и др. за подрастващи. Всичко това повиши интереса на местната общност, повиши търсенето и привлече младите хора в читалищата. Читалищата са важен фактор и в изпълнение на Националната стратегия за учене през целия живот 2014-2020. Усилията на читалищните ръководства са насочени към развитие на читалищния потенциал в областта на неформалното и самостоятелно учене. Към читалищата функционират библиотеки, клубове, кръжоци и самодейни състави, организират се концерти, представления и музикално-поетични вечери, реализират се дейности, свързани с чествания на национални и световни инициативи и празници. Голяма част от ателиетата за приложно изкуство дават знания и формират умения за усвояване на дейности, свързани с народни традиции – изработване на предмети от бита, традиционни накити, техники при изработване на предмети, свързани с традиционни празници - ателиета за мартеници, сурвакници, писани яйца, везбарство, тъкачество, работа с природни материали и др.

Към голяма част от читалищата успешно работят състави и ансамбли предимно за автентичен фолклор, носители на много награди от регионални, национални и международни събори и фестивали. В много от читалищата от областта съществува приемственост, където наред със състави, в които участниците са възрастни, функционират и детски състави за фолклор, гаранция за продължаване на традициите на местното население и тяхното съхранение и предаване на поколенията.


Садет КЪРОВА