shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 21.01.2019 г.
ekip7-small-2019-1-21.png

Търсене

Вход






Забравена парола
apis2.jpg
 
Начало
Няколко истини за славната Разградска гимназия и днешния й наследник
23 November 2018

В броя на вестник „Екип 7“ от 7 ноември 2018 г. поставих на вниманието на читателите няколко хипотези за установяване годината, от която да се отброява създаването на Разградската гимназия. Решаването на този проблем стана възможно с поглед назад с документна подкрепа за историята на училището.


Какво показват документите?

Става дума за Отчетите на Разградската мъжка гимназия от края на XIX в. Отчетът на гимназията от учебната 1896/97 г. категорично се смята за втората година от нейното създаване. Летоброенето на гимназията от всички издадени в този и следващи отчети започва от учебната 1895/1896 г.

Тогава министър на народното просвещение е Константин Величков.

23_11_2018_prosveta_1.jpg

Състоянието на гимназията през посочената 1895/96 учебна година е следното. Първи (по сегашному V) клас е с 4 паралелки с общо 163 ученици. Втори (по сегашному VI) клас е с три паралелки от общо 126 ученици. Трети (по сегашному VII) клас е с две паралелки от 74 ученици. Четвърти (по сегашному VIII) клас е с 2 паралелки от 105 ученици. Пети (по сегашному IX) клас е с 24 ученици. Шести (по сегашному X) клас е с 20 ученици. Седми (по сегашному XI) клас започва с 25 ученици, но четирима отпадат към края на учебната година. От учениците в VII клас само седем са от Разград и един от с. Батемберг (Благоево). С успешен зрелостен изпит завършват само 4 ученици. Tогава VII клас е бил завършекът на средното образование. Общо учениците от всички класове в началото са били 537.

23_11_2018_prosveta_5.jpg

Директор на гимназията за учебната 1895/96 г. е Иван М. Гюлмезов (неизв.-1938). Той е родом от Сливен, завършил е висше образование по химия в Прага, бил е приятел на академик Анание Явашов. На следващата учебна година се мести във Варна. Съпруга му е била Иванка Бърнева Михайлова (1863-1940) от Търговище. За нея това е втори брак. По-късно става професор по химия в Софийския университет.

23_11_2018_prosveta_4.jpgПрез 1895/96 година директор е Иван М. Гюлмезов (неизв.-1938). Завършил е висше образование в Прага, бил е приятел на академик Анание Явашов...

23_11_2018_prosveta_3.jpgПрез учебната 1896/07 г. директор е Димитър Габровски (1866-неизв.). Завършил е висше образование в Лайпциг по математика. Негов син е Петър Габровски (1898-1945), бъдещият министър и министър-председател на България, екзекутиран от т.нар. Народен съд през 1945 година.

23_11_2018_prosveta_2.jpgПрез учебната 1898/99 г. директор на Разградската мъжка реална гимназия става д-р Тодор Николов Шишков (1864-1918). Завършил с докторат Физико-математическия факултет в Гент, Белгия. Негова съпруга е Ирина Панайотова Шишкова, по баща Хитова. Тя е дъщеря на войводата Панайот Хитов.

Учебната година е започвала на 1 септември. Празникът на гимназията е бил на 11 май. За завършването на всеки клас се полагал полугодишен и годишен изпит. Давам пример с учебното съдържание по алгебра за VII (сега XI) клас: Пермутации, вариации и комбинации - със и без повторение; Нютонов бином за всякакви коефициенти; Свойства на биноминалните коефициенти; Употребление на бинома за извличане на корени; Степени от полином; Фигурни числа; Теория на вероятностите; Повторение по алгебра със задачи.

На годишния изпит за VI клас (днес десети клас) през 1897 г. по алгебра е дадена следната задача: Годините на един баща, взети 17 пъти, събрани с годините на сина му, взети 25 пъти са равни на 1820 години. Сумата от годините на бащата и сина е по-малка от 10 и по-голяма от 90. На колко години е всякой. Чакам отговора от някой сегашен десетокласник. Няма да споменавам материала по дескриптивна геометрия за VII клас, защото ще стане много сложно.

Държавните изпити за завършилите VII клас са били по български език, френски език, алгебра и дескриптивна геометрия. Руски език се е учил само в VI клас.

През следващата учебна 1896/07 г. директор става Димитър Габровски (1866-неизв.). Стои като такъв до края на учебната 1898 учебна година. Той е роден във Велико Търново. Завършил е висше образование в Лайпциг по математика. Съпругата му Елена Димитрова Стоянчова е също от Велико Търново. В Разград се раждат едно от децата им Петър Габровски (1898-1945). Кой е Петър Габровски? Може би вече се досещате? Това е бъдещият министър и министър-председател на България, екзекутиран от т.нар. Народен съд през 1945 година.

За учебната 1896/97 г. от учениците най-много са били децата на земеделците (181 ученици), след това идват децата на търговците (96), децата на занаятчиите (86), децата на чиновниците и офицерите (34), на представители на свободните професии (адвокати и лекари) - 14, на учители и свещеници (11), непоказани (53), сираци (76). Тогава учениците по народност са били: 540 българчета, 2 ученици от турски произход, евреи 10, арменци 1. Наказани са с мъмрене – 80 ученици, със затвор 1 път – 61 ученици /„затвор“ е помещение в училището, в което за кратко се оставят непослушните ученици, наказанието е наследено от възрожденското школо – б.ред./, със затвор повече пъти - 39 ученици, изключен е 1 ученик. От учителите 9 са били с висше образование, непълно висше - 2, със средно образование - 11. Завършилите висше образование са учили в София, Одеса, Прага, Женева, Лион. Чужд поданик (на Австрия) е бил само учителят по рисуване Вацлав Трунечек. Училищната библиотека е разполагала със 765 книги. От държавата гимназията е получила субсидия от 37899 тогавашни лeва и 23901 лева от общината.

През следващата учебна 1896/07 г. директор става Димитър Габровски (1866-неизв.). Стои като такъв до края на учебната 1898 учебна година. Той е роден във Велико Търново. Завършил е висше образование в Лайпциг по математика. Съпругата му Елена Димитрова Стоянчова е също от Велико Търново. В Разград се ражда едно от децата им Петър Габровски (1898-1945). Кой е Петър Габровски? Може би вече се досещате? Това е бъдещият министър и министър-председател на България, екзекутиран от т.нар. Народен съд през 1945 година.

За учебната 1896/97 г. от учениците най-много са били децата на земеделците (181 ученици), след това идват децата на търговците (96), децата на занаятчиите (86), децата на чиновниците и офицерите (34), на представители на свободните професии (адвокати и лекари) - 14, на учители и свещеници (11), непоказани (53), сираци (76). Тогава учениците по народност са били: 540 българчета, 2 ученици от турски произход, евреи 10, арменци 1. Наказани са с мъмрене – 80 ученици, със затвор 1 път – 61 ученици, със затвор повече пъти 39 ученици, изключен е 1 ученик. От учителите 9 са били с висше образование, непълно висше 2, със средно образование 11. Завършилите висше образование са учили в София, Одеса, Прага, Женева, Лион. Чужд поданик (на Австрия) е бил само учителят по рисуване Вацлав Трунечек. Училищната библиотека е разполагала със 765 книги. От държавата гимназията е получила субсидия от 37899 тогавашни лева и 23901 лева от общината.

През учебната 1898/99 г. директор на Разградската мъжка реална гимназия става д-р Тодор Николов Шишков (1864-1918). Роден е в Сливен. Учи в класното училище в Сливен и в Пловдивската гимназия като стипендиант на правителството на Източна Румелия. На 11 октомври 1883 г. е назначен за учител в Мъжката гимназия в Сливен, където остава 6 години. През 1889 г. той получава държавна стипендия и продължава образованието си във Физико-математическия факултет в Гент, Белгия. През 1894 г. завършва факултета с докторат и се завръща в България. Учителства последователно в Пловдив, Сливен, Русе, Разград, Видин и Варна. Работи като началник на отделение в МНП. Съпруга на Тодор Шишков е Ирина Панайотова Шишкова (1978-1958) по баща Хитова. Тя е дъщеря на войводата Панайот Хитов.

Господи, какви хора е имало навремето в градеца ни!

През учебната 1900/1901 г. гимназията има няколко директори. В началото на 1 септември 1900 г. директор е русенецът Васил Ковачев (1866-1926). Завършил е естествена история в Новорусийския университет в Одеса Той стои като такъв само един ден и се прибира като учител в Русе. След него директор е Иван Брадинов (1861- неизв.). Родом е от Калофер. Учил е в Робърт колеж и Московския университет. Стои като директор от 2 септември до 20 октомври 1900 г. След Брадинов за директор на гимназията идва математикът Юрдан Х. Петров. Преподавал е геометрия. Родом е от Котел. Той остава най-дълго като директор за времето от 13 години.

От 1902 година започват писмата на директора на гимназията до Русенската постоянна окръжна комисия с настойчиви молби за построяване на „гимнастически салон“. Слава Богу, най после тази молба се сбъдна след 116 години. Ей на това му се вика разградски явашлък, нали?

Любопитен е средният успех за тази учебна година за всички класове. Най-висок е по гимнастика – 3.68. По геометрия средният успех е 2.89, по аритметика (до 3 клас) е 2.79, по български език – 2.93. Вижда се строгостта на изискванията и липсата на всякакви компромиси и прошка. Класацията на нежеланото поведение е: немирство (наказани 70 ученици), лъжа (наказани 5 ученици), кражба (наказани 4 ученици), буйство (наказани 54 ученици), упорство (наказани 21 ученици).

А сега нещо важно и за името на гимназията. На заседание от 21 април (стар стил), или 4 май (нов стил), учителският съвет при гимназията, като взема предвид заслугите на Негово Блаженство Екзарх Йосиф I и 25 години от службата му като екзарх, решава единодушно и с възторг гимназията да се казва „Екзарх Йосиф I“. Името се одобрява от тогавашния министър на просвещението от Прогресивнолибералната партия Христо Тодоров (родом от Шумен). Той подписва заповед № 3331 от 7 май 1902 (стар стил), или 20 май 1902 г. (нов стил), с което името на гимназията се узаконява. Учителският съвет избързва и праща телеграма с известие за името на гимназията до Негово Блаженство Екзарх Йосиф I Всебългарски още на 23 април 1902 г. (стар стил). Екзархът благодари в телеграма от 30 април 1902 г. (стар стил). В нея той нарича Разградската гимназия „богохранима“ към Църква и народ. Подписана е „Ваш во Христа молитствовател Екзарх Български Йосиф“.

Какво предстои според мен?

Първо, годините на гимназията би трябвало да се отброяват от учебната 1895/1896 г., за което е (може би) необходимо официално решение на педагогическия съвет. Това е историческата истина и тя не подлежи на съмнение.

Второ, би могло да се възстанови името на ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф I“ /сега е само „Екзарх Йосиф/. Напълно съм наясно с юридическите и административни пречки, които ще застанат по пътя на възобновяване на името с тази римска цифра, но те са преодолими, а историческата правда е по-важна от всичко – Amīcus Plato, amīcus Socrates, sed veritas magais amīca (Мил ми е Платон, мил ми е Сократ, но истината ми е по-мила.). Освен това има и някаква символика – по времето на тогавашния директор математик е дадено името „Екзарх Йосиф I“, по времето на сегашния директор математик, то е възможно да бъде подновено.


 

Проф. дпн Пламен РАДЕВ



* Учителите в гимназията през 1904 година. Тези хора за пръв път официално правят искане за построяване на гимнастически салон през 1902 година. На съвременната реплика на снимката е част от днешния педагогически състав, който ще дочака реализацията на замисленото преди 116 години строителство...