Търсене

Начало История Кинотеатърът в Разград е замислен по подобие на най-модерните за времето зали в Париж и Венеция
Кинотеатърът в Разград е замислен по подобие на най-модерните за времето зали в Париж и Венеция
29 November 2018

През февруари 2017 година в „Екип 7“ излезе материал на Дулинко Дулев за един несъстоял се проект от варненски архитект на кинотеатъра в Разград, сега сграда на читалище „Развитие“. Тук предлагам статия, която продължава тази история с реалните изпълнители на състоялия се, но не напълно проект, който днес виждаме и му се радваме на площад „Възраждане“. Повод за статията са някои важни уточнения за проекта на сградата за кинотеатър в Разград от 1938 г. Надявам се, че това четиво ще представи любопитни подробности за историята на читалището в града, което през 2019 година ще чества своята 150-годишнина.

30_11_2018_sgrada_2.jpg

30_11_2018_sgrada-4.jpgНачалото на историята по темата е от 1915 година, когато в разградското читалище „Развитие“ се създава „Фонд постройка на читалищен салон“. Старото читалище, построено през 90-те години на XIX век, отдавна е отесняло. В него още оттогава с нова сила започват концерти, представления, вечеринки, балове, сказки, общообразователни курсове и пр. Нещата още повече се утежняват с предаването на киното като функция на читалището през 1924 г. Тогава салонът разполагал 16 реда столове с 297 места. Било е много тясно, задушно и претъпкано. Прожекциите започвали в 20 ч. След известно време започват и кинопрожекции за ученици, а часовете за филми се увеличават и прожекциите са от 14, 16 и 18 ч. Не стига всичко това, но през 1924 г. се открила школа по танци – шими (танц от 20-те. г. на ХХ в., при който се движат само плещите и ръцете) , фокстрот и уанстеп – с учител и грамофон.

Средствата за фонда се събирали чрез различните читалищни дейности и дарения. Така сумата до 1940 г. нараснала на тогавашните 2 772 000 лв.

30_11_2018_sgrada-2.jpgПрез 1938 г. се одобрява проектът на архитектите Коста Николов, Тодор Златев и Иван Манев. Проектът за „театър-кино“ включвал салон, казино и танцувална зала. Салонът предвиждал 500 седящи места, казиното трябвало да има 270 кв.м, а танцувалната зала 275 кв.м. За зрителната зала задължителните изисквания били добра акустика, от всички места да се вижда добре сцената, а самата тя да бъде удобна за играта на актьорите. Планът за постройката се развила под формата на буквата „Г“. като театърът се поставя с дългата си ос паралелно на 9 метра от тогавашната улица „Княз Симеон Търновски“, а казиното и танцувалната зала паралелно на линията към ул. „Цар Освободител“. Казиното не е било предназначено за хазартни игри, а за развлекателни мероприятия, банкетна зала и граждански функции.

30_11_2018_sgrada-5.jpgПървият етап на строеж е възложен на дружество „Гранит“. Той обхваща направата на грубите работи, изкопа, зидарията, желязо-бетонната конструкция, покриването. От осветената маркиза (козирка) по план се минава през три правоъгълни врати в правоъгълна форма. Вътре две странични стълбища водят до балкона. Насреща са кулоарите, гардеробът и пр. Партерът е разчетен на 250 места (фотьойли). Наклоненият към сцената под се предвижда да бъде паркетен. Предната част пред сцената е с шахта за оркестъра за максимум 40 оркестранти. За балкона са предвидени още 250 места. Зрителната зала е с 3050 куб.м въздух с по 6.10 куб.м въздух за всеки зрител. Над хола е фоайето на театъра. Под хола в сутерена се предвижда бар-пушалня. За размерите на сцената са разчетени 14 метра широчина, 10.40 метра дълбочина, 16 метра височина. Над кулоарите в етажа са показани тавански галерии, свързващи кинокабината със сцената. В тези тавански галерии се е искало поставяне на прожектори за осветяване на сцената. Трапецовидната форма на сцената пречи за образуването на ехо. Тази форма осигурява най-доброто разпространение и разпределение на звука. Същата форма (не големина) имат концертната зала „Плейл“ в Париж (от 1928 г.), киното във Венеция (от 1937 г.), кино „Паладиум“ в Копенхаген (от 1937 г.), кино „Трокадеро“ в Париж (от 1937 г.). Поради малкото средства в салона не се предвижда облицовка от дърво и сукно.

30_11_2018_sgrada-6.jpgЗа първия етап на строежа са били необходими 60 вагона пясък, 17 вагона цимент, 240000 бр. тухли, 61 тона желязо. За довършване на театъра се е смятало, че са необходими още 1300000 тогавашни лева без инсталации и мебелировка. За тях трябвало да се тегли заем. Отделно казиното и танцувалната зала щели да струват 2000000 лева. Така или иначе, с начало от 1941 година и прекъсване на строежа през годините, театърът е открит през 1951 г. Казиното и танцовата зала обаче не се построили. След като през 1960 г. е завършено строителството на кино „Развитие“, което приютява и библиотеката в лявата част на сградата, то разглежданият тук обект остава само за театър и някои други обществени функции.

Проектантите на театъра-кино са следните архитекти.

30_11_2018_sgrada-8.jpgАрх. Коста Николов (1891-1961) е роден във Видин. През 1908 г. завършва гимназията с отличие и постъпва във военното училище в София. Поради болест го напуска още през първата година и се завръща във Видин. Получава стипендия от местния благодетел П. Стоянов и заминава за Мюнхен, където от 1909 г. следва архитектура във Висшето техническо училище. Прекъсва следването си, за да участва в Балканската война. През 1914 г. се дипломира с отличен успех като ученик на проф. Теодор Фишер. Завръща се в България и постъпва като стажант-архитект в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Участва през цялата Първа световна война като взводен командир. След демобилизацията, през 1919 г., отново постъпва на работа в МОСПБ. От 1920 г. започва работа на свободна практика, създава архитектурно бюро. С упорит труд завоюва челно място в архитектурната колегия. Неговите проекти печелят призови места в конкурсите. Такива са първите награди за Главна дирекция на мини „Перник“, Окръжната палата в Плевен, Военния клуб в Лом, вторите награди за Агрономическия факултет, Окръжната палата в Шумен, Работническата болница в София и други. Арх. Коста Николов участва в проектирането и изграждането на редица култови сгради във Видин, на едни от най-сполучливите жилищни кооперации в София, някои обявени за паметници на културата. Той пише статии, устройва събрания и държи сказки за укрепването на кооперативното строителство. В статиите си разглежда града като сложен жив организъм, развитието на който изисква при създаване на градоустройствения план да се предвижда 80 - 100 години напред. През 1937 г. в статията си „Градоустройство на нашите селища“ пише: „Всеки град, всяко селище трябва да има свой индивидуален характер, определящ се от ландшафта, културните традиции и наследство, от бита и поминъка на населението...Новият град трябва да дари със здраве и сила своите обитатели и деца. Въпреки натрупването на огромни човешки маси трябва да обезпечи хигиена, въздух и слънце за всяко жилище, за всеки жител“.

30_11_2018_sgrada_3.jpg30_11_2018_sgrada_1.jpg

В биографията на арх. Коста Николов има и богата обществена дейност. През 1927 г. е активен учредител на Дружеството на българските архитекти, а от 1936 до 1943 г. и негов председател. През периода 1945 - 1947 г. е председател на секция „Архитектура“ при камарата на народната култура. Служебният му път продължава като началник на отдел „Архитектура“ в Министерството на комуналното стопанство, ръководител на ателие в „Главпроект“, през периода 1953-1957 г. ръководи колективи по изграждането на центъра на София и курортен комплекс „Дружба“ (дн. „Св. Константин и Елена“) край Варна. През периода 1957-1961 г. усилено работи по изданието на Българска академия на науките „Кратка история на българската архитектура“, глава „Жилищни и обществени сгради, 1878 - 1944 г.“. След остър сърдечен пристъп арх. Коста Николов умира на 14 ноември 1961 г. Данните за арх. Коста Николов са взети от Светлана Кръстева, публикувани във в. „Видин“, брой 78 от 10-13 ноември 2011 г.

30_11_2018_sgrada-9.jpgАрх. Тодор Хр. Златев (1885-1977) е роден в Берковица. Завършва архитектура в Мюнхенското техническо училище. През 1911-1922 г. е архитект в Отделението за поддържане на ж.п. линии, а от 1922 до 1945 г. е архитект на свободна практика. Проектира жилищни и обществени сгради, градоустройствени планове. От 1945 г. е професор в Архитектурния факултет при Висшето техническо училище в София. Основател на катедра „Битова архитектура и селскостопански сгради“ в Архитектурния факултет на ИСИ, по-късно е ръководител е на Катедрата по българска национална архитектура. Преподава до 1958 г. Златев е пионер в проучването, популяризирането и опазването на националното архитектурно наследство. Автор е на архитектурни публикации: „Българската къща в своя архитектоничен и културно-исторически развой“ (2 книги, 1930-1937), „Селскостопански сгради“ (1950), „Българска национална архитектура“ (4 книги, 1955-1962) и др. Един от редакторите на списание „Архитект“ (1927-1936) и главен редактор на „Известия на ДБА“ (1936-1937). Има голям педагогически принос в архитектурното образование у нас. Удостоен е с почетното звание „Народен архитект“ (1972).

30_11_2018_sgrada-7.jpg

Иван Владимиров Манев (24.03.1906-?). Инженер и архитект. Роден е в Разград, но прекарва голяма част от живота си в Русе. Завършва университета в Гент, Белгия. Остава вдовец, с дъщеря Мария-Мадлен и син Владимир. Иван Манев стажува в инженерно бюро по проектиране в Белгия през 1930-1932; основава собствени частни бюра в Разград и Русе за проектиране и ръководство строежа на сгради от 1932-1948; основател на Териториално-проектантска организация, Жилищно изграждане и САБ в Русе през 1948. Проектира 25 училища, 10 читалища и общински домове. Участва в проектирането и строежа на библиотеката във Велико Търново. Във филма „Потомци на Фичето“ на РТЦ - Русе са показани следните факти. Един от експонатите в Музея на Уста Колю Фичето в Дряново e родословното дърво, пуснало клони върху ствола на гениалния възрожденски архитект, строител, резбар и каменоделец. Хелиографското копие е подарено от русенеца архитект Иван Манев, пра-правнук на Никола Фичев, наследник на Ганка Колева Фичева, по мъж Кюпрюлиева, една от трите дъщери на Фичето. Заедно с друг потомък на Първомайстора, д-р Иван Божков от Варна, те допълват и доуточняват сведенията, събрани още през 1938 г. от адмирал Сава Николов Иванов, внук на Фичето. До 1978 г., когато е завършено във вида, познат ни днес, са се сменили седем поколения, наброяващи 416 души. Сега расте девето поколение. Наследниците, в чиито жили тече кръвта на възрожденския майстор, са разпръснати в цялата страна и по цял свят. Днес представители на рода живеят в Канада, ЮАР, Германия, Гърция, Франция и остров Мартиника. Единствено в Дряново, където е роден Колю Фичето, не живее пряк потомък. Документалният филм „Потомци на Фичето“ проследява клона, живеещ в Русе – щрихи от живота и творческото дело на арх. Иван Манев, на неговия син инж. Владимир Манев, на дъщеря му Мари-Мадлен Ненова, по баща Манева, на техните деца и внуци. Филмът ни запознава със сестрата на арх. Манев - Мария, която е живяла в Берлин и, въпреки преклонната си възраст, продължавала да учи българските деца на музика и на роден език до 2011 г. Русенката инж.Мария-Мадлен Манева фигурира под номер 263-и в родословното дърво на уста Колю Фичето. Тя е дългогодишен паркостроител в Проектантска организация, където 40 години под нейно ръководство са били оформени и озеленявани новите русенски квартали. Именно в дома на инж. Манева се пази родословието на дряновския майстор, където под номер 151 фигурира нейния баща арх. Иван Манев, роден в Разград, проектирал и в родния си град


Проф. дпн Пламен РАДЕВ



*Старата сграда на читалище „Развитие“ се оказала тясна особено пък като започнали прожекциите на филми. Най-гледаният в Разград, въртян многократно от 1925 г., е бил двусерийният немски, приключенски и ням черно-бял филм „Индийска гробница“, който е типичен за сантиментално-романтичните вкусове на тогавашната публика. Действията в картината се извършват в загадъчна и мистична Индия. Принцеса Савитри е влюбена в британския офицер MaкАлън, приятел на съпруга й. След като принц (махараджата) Айян хваща жена си в измяна, сърцето му се разбива, и той решава да отмъсти и на двамата. Съставя сложен план, в който е замесен известният архитект Роуланд от Англия с любимата си. Принцът решава да зазида Савитри жива в гробница, а МакАлан да бъде застрелян по време на лов. С помощта на своя поданик Йоги Рамигани и неговите магически способности, принцът довежда английския архитект в Бенгалия, за да построи красива гробница за невярната жена. Архитектът, след като научил защо е необходима тази гробница, отказва и се опитва да избяга. Възлюбената на архитекта бяга с него. Приключенията и изпитанията за тях са само началото... Разбира се, освен филмите имало и още много културни прояви, тъй че необходимостта от нов и голям киносалон била належаща...

*Церемония с войскови части на 29 август 1943 година по повод кончината на цар Борис Трети. Вижда се, че грубият строеж е привършен, но заради войната и последвалите трудни години театърът е открит чак през 1951 година.

*Общ план на кинотеатъра

*Партер и балкон

*Арх. Коста Николов

*Сградата при строежа и днес

*Арх. Тодор Златев

 

*Рисунка на бъдещия вид на кинотеатъра от арх. Иван Манев през 1940 г. Казиното и танцувалната зала са проектирани вдясно от основната сграда, но не са построени. Виждат се строгите немски нюанси в стилистиката на колектива архитекти, както и визията на Иван Манев за блокове в Разград вдясно. Вляво е къщата на адвоката Г. Казанаклиев, която сега е Дом на учителя.