Търсене

Начало История Как исперихчани воюваха с Ньойския мирен договор
Как исперихчани воюваха с Ньойския мирен договор
03 December 2018

Предполага се, читателят знае, че като се започне от есента на 1912 г. до ноември 1919 г. нашият народ е преживял злощастието да е във война.

Имам роднина, който оставил младата си бременна съпруга и заминал да воюва. Преживял трите войни и двугодишно пленничество и някак си оцелял. Завърнал се след девет години в тогавашния Кеманлар и преди да влезе в къщата си видял деца да ритат парцалена топка на поляната.


Усещал, че там е и неговото, но не знаел кое е. Паднал на колене и се разридал...

3_12_2018_dogovor_1.jpgЗа тези трагични времена всеки, който в зимните вечери до огнището е слушал разказите на дядо, може да си спомни нещо. Исперихчани помнят и неслучайно в центъра на града изградиха паметник на тези, които не се завърнаха. В музея се пазят и много снимки на нашите съграждани с военни униформи. Застанали чинно пред обектива, те искали да оставят нещо от себе си. Да оставят спомен за близките си в случай, че не се завърнат. Толкова жертви, мизерия и опустошение. И в края на ноември 1919 година се случва печално известният Ньойски договор в Париж, с който страната ни търпи унижение не само чрез клаузите, но и с отношение към българите.

„Миротворците“ от Париж забравят за прокламираните от тях принципи за справедлив мир, без анексии и репарации. С договора България губи 11 000 кв. км от територията си – Западните покрайнини, Западна Тракия, Южна Добруджа. Бежанци от тези райони товарят покъщнина и потоци от каруци плъпват към вътрешността. Обезсилена, държавата майка трябва да приеме децата си. България е лишена от армия, а да не говорим за репарациите – 2.5 милиарда златни франка за срок от 37 години. На съседите - добитък, храни, въглища и от всичко по много. Историците са единодушни в тезата, че така е трасиран пътят за Втората световна война.

Възрастни исперихчани помнят как бежанци от Добруджа - гладни и отчаяни, пълнели кръчмите на Кеманлар и пеели тъжни песни. Идвали от Силистренско и Дуловско и се настанявали в пограничните селища. Някои ставали аргати при селските чорбаджии, други скитали от село на село. Трети, в отчаянието си, образували въоръжени групи и минавали нелегално границата. В началото пренасяли изоставена покъщнина, но после започнали и кражбите и това станало бич за населението. Настава „Болно време“ - така във вестник „Кеманларски вести“ е от ноември 1921 г. е озаглавена статията на редактора Върбан Савов. „Войната и този позор - договора в Ньой из основи раздруса основите на обществото. Цари една безпътица. На местото на срутените кумири не се създадоха нови и масата заживя в безверие. Загуби се ясния смисъл на живото за мнозина. На повърхността на живота остана делничното, извехтялото...Грижата за „хляба насущний“ погълна цялото внимание на хората. Днес човека по иначе мисли и по иначе чувства“, пише Савов.

3_12_2018_dogovor_4.jpgВ Кеманларска околия периодично се организират митинги и демонстрации против омразния договор, на които оратори изливат натрупаното огорчение. Създаден е Комитет по организиране на протести, който отпечатвал преди всяко събитие позиви. Призовавал всички да оставят работата си, да затворят дюкяните и да заявят на площада, че изнемогват, че гинат, че не могат повече да плащат. На събора в Демир баба теке представители на различни политически течения се възползвали от струпването на хората и на преден план в речите бил договорът. Думата Ньой станала нарицателно за загуба, несправедливост и опустошение. Преминаването на Южна Добруджа в Румъния настроило жителите на Делиормана. През 1927 г. Иван Низамов от Кеманлар произнесъл реч на митинг, която редакторът на „Кеманларски вести“ добросъвестно поместил във вестника. „...Романското нахалство няма граници. След свършека на голямата Европейска война романците по чудо и милост Божия се наредиха и те на страната на победителите. В това си положение те и днес продължават да се държат с победените съседни държави с поведение далеч не отговарящо на материалните жертви и усилия, дадени от тях за победата на техните съюзници. Всеизвестно е, даже и на децата, че романците капитулираха позорно във военния театър и подписаха през 1917 г. в двореца Которчени унизителен мир, по силата на който Романия бе изведена от строя на воюващите държави като жалка и без стойност воюваща единица. Това не й попречи да ограби бившата си съюзница Русия чрез завладяването на цяла Бесарабия...На всички нас е познато позорното бягство на романците през обширните Добруджански полета...пред шепата български храбреци и кой друг, ако не русите, ги спасиха от този позор...“.

Един исперихчанин написал и стихове за един такъв митинг:


...Години минуват, години летят.

Но там се те възпират, възпират се и чакат.

На миналото в мрака, мрака от Париж...


3_12_2018_dogovor_3.jpgВероятно не е известно на уважаемия читател, че през 1928 година голямо земетресение разтърсва България. Близо 250 000 българи остават без покрив. В Кеманлар се провежда грандиозен митинг в помощ на пострадалите и призив да се отложи плащането на репарациите с 20 години, спиране на всякакви арбитражни дела в ущърб на България и преустановяване дейността на комисиите за проверка изпълнението на условията по договора.

Следващата 1929 година неизвестен дописник помества протестна резолюция от събрание и отново призовава исперихчани към демонстрации:

Десет години народът чака щото нашия победител да се възмути, да каже: Вие, българите, доказахте, че честно искате да плащате, платихте до сега каквото трябваше, но ние виждаме, че сте изтощени. Вие постепенно умирате и затова ние ви оставяме на мира, не щем по нататък да плащате, развивайте се свободно, нека тоя трудолюбив народ да крепне и живее.

Не! Победителят е жесток, той е ненаситен, той иска все повече и повече. Народът е оголял, обеднял, болести върлуват, и самоубийствата растат, смъртността се увеличава, държавата е пред гибел. Събранието реши:

1.Протестира пред хуманна Европа за проявената жестокост спрямо българския народ по въпроса за репарациите.

2.Издига глас на протест пред представителите на съседните държави, които желаят нашето загиване.

През 1933 г. един добруджанец, на когото явно е прекипяло от политиците, забравили за несправедливия договор, пише във вестника:

3_12_2018_dogovor_2.jpgЖивеем на добруджанската граница. Непосредствени наблюдатели сме на това, което става отвъд границата. В София стават тържества за посрещане на румънския външен министър – банкети, речи, добро приятелство. А делиорманци виждат как се копаят окопи отвъд границата, руманска войска се движи в пограничната зона. А тук у нас всичко е спокойно. Постове на десетки километри по един. Населението потънало в грижи. Никой не мисли да напада „гузния“ съсед. Заселените тук бежанци изнемогват, там не се позволява да продадат имотите си, нито се позволява да минат и обработват земите си...а там горе приказват за приятелство...

През ноември 1934 г. Ст.А. Станев от Исперих написал следното:

Петнадесет черни мъчителни години. Петнадесет години, а като че петнадесет века... Ньойския договор бе подписан под тътнежа на гранатите, куршумите и къртечния кикот... Договор не познат в историята на човечеството по своята жестокост, безчовечност и от отмъщение. Ньой! – ти скверно име в нашата велика и тъжна история ще бъде записано с кървави букви. Твоето име с анатема ще се произнася от всички българи...

Ньойският договор погребва всички национални идеи на българите. Нашите баби и дядовци протестирали и единственото положително било, че с идването на бежанците от Добруджа драстично се увеличило населението в околията и конкретно в Кеманлар. Нови хора с нови идеи. Сменил се обликът на селището. Заприличало на град. Но периодичните платежи по репарациите отнемали всичко придобито. Ясно било, че към съдбата на българите имало безразличие. За тогава, както и за сега, за днешния ден, е много подходяща една мисъл на Пол Форман: „Идеята, че някой живот е по-малко значим от друг, е коренът на всичко, което не е наред в света“. С това оставям моите съграждани в миналото да скандират: „Долу Ньойския договор! Долу репарациите!“...


Милена НИКОЛОВА


На това му се казва активна гражданска и журналистическа позиция


Войници на бивак при моста на с. Голям Поровец


Войници и офицери от град Исперих


Първите пленници при Тутракан след една от най-славните български военни победи. Уви, на дипломатическия фронт нещата са трагични и България търпи огромна загуба...