Начало Интервю Оля НЕДКОВА: За мен е граждански дълг да помагам на хората
Оля НЕДКОВА: За мен е граждански дълг да помагам на хората
07 December 2018

Оля Недкова е родена на в гр. Никопол, живяла и учила в Свищов. Завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работи в Самуил /по разпределение/, Исперих, Свищов, а от 37 години живее и работи в Разград. Работила е като учител и експерт в РЕКИЦ „Читалища“.


07_12_2018_olq_1.jpgОля Недкова е приела присърце съдбата на всички хора с увреждания, среща се с тях, пише творби за тях. Всяка година тя организира честване на 3 декември - Международен ден на хората с увреждания. Самата тя е с проблем със слуха, придобит през годините, който не пречи на нейната активност, трудолюбие и ентусиазъм, които проявява с каквото и да се заеме.

Писател и поет с много награди, тя има творби и за деца. За героите на книжката си с гатанки „Загадайки, отгадайки“, тя прави кукли-ръкавички. Деца от Детско арт студио „Дъга“ правят илюстрация на книгата. Твори пачуърк. Според нея човек се учи през целия живот. През 2017 година тя завършва курс по метода за обучение и възпитание „Монтесори“ с два международни сертификата – за работа с деца до 6 години и за работа с деца със специални образователни потребности. Прави детски тихи книжки, включително и за деца със зрителни и слухови увреждания, със страници от филц с мъниста, различни текстури и аромати, апликации, които тренират фината моторика и сензорните възприятия на детето и му дават възможност да учи самостоятелно.


Госпожо Недкова, кога започнахте да пишете?

Още не ходех на училище, когато се научих да чета и пиша и в първи клас ми беше много скучно и безинтересно. Творческото писане се появи на много по-късен етап. Като ученичка съм писала, но не е било целенасочено и преосмислено. Като станах по-възрастна, започнах да пиша. Ето как се случи това: Една моя приятелка студентка – логопед, ме помоли да напиша гатанки-римушки, които да казва на децата. Дадох ѝ и ги забравих. След време по случайност ги намерих. Поканиха ме от вестник „Тишина“ да изпратя нещо. Забравила съм, че съм ги изпратила. Един ден получаваме в Съюза на глухите вестника и виждам едни гатанки и започвам да ги чета. Помислих си, че и аз мога да ги напиша. Когато стигнах до края, какво да видя? - моето име. Аз съм ги забравила. Написах ги на шега и ги изпратих, а те ги поместили. Също имах предложение да изпращам гатанки до Българска национална телевизия, където бяха замислили предаване за глухонеми деца. Но поради липса на средства предаването не се осъществи. След много време успях да издам книжката „Загадайки отгадайки“, с която се забавляваха деца в „Читалня под небето“ – инициатива на Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев. Направих кукли ръкавички за героите от всяка гатанка. Книжката бе илюстрирана от деца от арт студио „Дъга“.

07_12_2018_olq_2.jpg

В какъв жанр обичате да пишете?

Пиша поезия, хайку, проза и драматургия.


За деца или за възрастни обичате да пишете повече?

За деца, разбира се! При децата е доста трудно защото трябва дълбоко да познаваш детската психика. За деца се пише много по- сложно и затова може би не всички а се насочват към детската поезия. Минал етап от живота. Не! Децата също както и възрастните се нуждаят от хубаво творчество, но както е казал Максим Горки „За деца се пише като за възрастни само че малко по- трудно“...


Работите ли върху нова творба?

Не. Не работя, макар че имам започнати неща, но изрично съм си казала, че няма да пиша нещо сериозно, защото в книгата, която съм намислила, трябва предварително да чета много. Книгата е в римска тема, но е много сложно, там намесвам съвремието и римската епоха. Самият жанр също е много сложен и реших, че няма да го пиша.


Имате ли други хобита освен писането?

Ами правя кукли, мартеници, пачуърк също така и тихи книжки.


Вие правите пачуърк и имате книга „Пачуърк“. Какво означава това?

Пачуърк е техника, при която се съединяват парченца плат с различна форма и цвят. Самият смисъл на книгата е да покажа живота на хората с увреждания.


Какво Ви подтикна да отделяте такова внимание на хората с увреждания?

Аз и брат ми пораснахме в много добро семейство, никога не сме виждали майка и татко да се карат. И винаги са ни учили да бъдем толерантни към различните. За мен е граждански дълг да помагам на тези хора.


Имате много срещи с такива хора. Разкажете интересни случки!

В Добрич има неправителствена организация на хората с увреждания. Веднъж ме бяха поканили там и аз направих изложба на моя пачуърк, но всъщност се чудя как слепи хора ще гледат изложбата, но те виждаха с пипане, разказваха си. На една изложба един човек със зрителни проблеми ме изненада, като каза „Аз най-много харесах детската изложба, където имаше две еленчета до езерото!“

Сега ще Ви разкажа друга история за един от членуващите в тази организация.

Един ден господин Иван Тодоров ми казва: „Ти правиш пачуърк, а аз си направих самолет от плат! Във вестник „Септемврийче“ преди много години имаше схема за това как да си направим безмоторен самолет. Скрих се аз рязах, къртих, ших, обаче накрая не ми стигна плат, за да обшия целия корпус. Взех официалната рокля на майка ми и се замислих: „Майка ми не я носи“. – Взех я, разпорих я, залепих я и нарисувах петолъчка. След време майка ми си я търсеше и не я намери. След това я намери нарязана. Тя толкова се ядоса, тогава времената бяха бедни, нямаше пари за нова рокля и в яростта си ме наби“.

Когато отидох в Добрич в техния клуб и прочетох откъс от книгата „Пачуърк“, където писах и за него, само го погледнах и останах без думи. Слепите му очи - пълни със сълзи.


А Вие самата научихте ли нещо от тези хора?

Научих много неща. Защото ние не познаваме живота на хората с увреждания. Не знаем и как да се държим със тях. Най-простият пример е, когато виждате на улицата, човек с инвалидна количка, който не може да слезе от тротоара на пътното платно. Тук се получава доста неудобен момент. Чудиш се дали да хванеш количката или да се престориш, че не си го видял. Ти не знаеш как да реагираш. Отместваш поглед неволно, защото не знаеш как ще го срещнеш очи в очи. Тези моменти се получават и не може да ги избегнем. Аз примерно не знаех, че можеш много лесно до общуваш с човек, който не вижда. Примерно сте в заведение. Казваш му, че приборите са встрани. В чинията е сервирано ядене и му казваш: 12 часа - картофите, 3 часа - кюфтетата, 5 часа - два моркова, 6 часа - салатата и в 9 часа има салата от цвекло. Тоест вече знае къде какво се намира.


Какви са мечтите Ви?

Мечтата ми е да направя Център за деца по метода на Монтесори. Може би занималня, но просто не ми е по силите и нямам нужните средства.


Пожелавам Ви да сбъднете мечтата си!


 

Ава АЛЯОВЛУ, клуб „Слово“ към ЦПЛР -ЦУТНТ



Оля Недкова беше на гости по покана на Клуб „Слово“ към ЦПЛР – ЦУТНТ в Детска градина „Лудогорче“. Там тя разказа за произхода и същността на кукления театър. Децата искрено се забавляваха с нейните кукли, като заедно с нея сътвориха импровизиран куклен театър.