Търсене

Начало История Един голям литературен салон – ето какво е бил Разград преди един век!
Един голям литературен салон – ето какво е бил Разград преди един век!
10 December 2018

Четейки „Екип 7“ /вестникът май е единственото у нас регионално издание със страница за литература!/ човек остава с впечатление, че днес Разград е забележителен, освен с футбола, най-вече с творчеството на своите многобройни и даровити писатели. Но тъй като нищо в културата не възниква на празно място, трябва да кажем, че Дулинко Дулев, Иван Дойнов, Пламен Панчев и останалите им литературни събратя и посестрими имат своите предходници.


Твърде интересно е да се надникне в една немного позната страница от историята на Разград, която ще покаже, че поезията присъства в културния живот на града със своите традиционни и модерни изяви за своето време. Нека да открехна накратко тази страница със следните факти, като правописът и пунктуацията на текстовете са запазени в оригинал.

 

През 1911 година кадетът във Военното училище, разградчанинът Иван Багрянов (1891-1945), бъдещ министър и министър-председател на България, пише кратка ода (жанр на лириката, посветен на някакво събитие или герой) по случaй встъпването в пълнолетие на Борис III. Ето одата:


10_12_2018_vek_6.jpgНека всички днес да пеем,

всичко българско да пей!

Княз Бориса да възпеем,

бляскаво звезда да грей!


В него Бог ни завещава

на Асеня мъдростта,

за победа в залог дава

на Крум Страшний смелостта.


Вардар, Дунава шумете,

о Балкани, Шар, Пирин.

Всички дружно поздравете

своя бъдещ властелин.


На 26.IV.1904 година група млади любители на музиката се събират с мисълта да основат певческо дружество. На 1.V.1904 г. се основава замисленото певческо дружество в състав: председател Ал. Д. Чакъров, подпредседател Марко Сапарев, секретар Страшимир Д. Стоянов, касиер Б. Шалварджиев, библиотекар-домакин Неделчо Николаев и управител на хора Коста Г. Бърнев (1886-1915). Членове основатели на дружеството са 30 човека. Основна цел на дружеството е повдигане на музикалното равнище на членовете му и гражданите със съставения мъжки четиригласен хор. През 1907 г. хорът става смесен като в първоначалния му състав влизат Богдан Торчанов, Мадла Явашева. Елена Явашева, Петър Райчев, Райна Килифарска, Александър Ханджиев, Хр. Сребров и др. Първоначално хорът е акомпаниран от военния оркестър на града. След закупуване на музикални инструменти за дружеството през 1909 г., то вече има собствен оркестър, допълван с военни музиканти и музиканти от ученическия оркестър от 1925 г. Това е основната причина през 1914 г. певческото дружество „Музикални струни“ да прерасне в музикално, а оркестърът му през 1928 г. да достигне 42 човека и с този състав да изпълнява симфонични концерти. Появява се химнът на музикалното дружество като емоционално наситена (патетическа) и метрически свободна лирическа форма.

10_12_2018_vek_7.jpg

Химн на разградското музикално дружество „Железни струни“


10_12_2018_vek_1.jpgЧрез родната песен духът се възражда

Надраснал високо скованата плът,

Сърцето разпалва великата жажда

На устрем и воля в безкрайния път.


Към нещо чаровно, красиво, незнайно

Същинска загадка за нашия мир

Към нещо велико, далечно, безкрайно,

Тъй как е безкрайна и звездната шир.

 

Щом трепнат железните струни чевръсти

Отронили тихо акордния звън

Душата раздиплят невидими пръсти

И леко я галят кат сладкия сън.


И вплели зората във химна тържествен

С божествени звуци призвали света

Живота ще минем със своята песен

Кат съща чаровна леляна мечта.

 

Свой марш има и Разградското колоездачно дружество. Това дружество е основано на 4.V.1903 г. по инициатива на колоездачите Драган Данаилов, А. Маркович, Ат. Георгиев, Ив Кънчев и др. За сведение Българският колоездачен съюз е създаден през 1902 г. Целта на дружеството е да поддържа и разпространява колоездачния спорт за телесното развитие, бързо съобщаване и закрепване на другарския и национален дух у членовете. На 21.V.1903 г. е приет уставът на дружеството и утвърдено ръководството: председател В. Боженски, войвода Др. Данаилов, подвойвода поручик В. Русев, секретар Ив. Кънчев, касиер Илия Стефанов. Тъй като председателят и касиерът се местят в други градове, то през септември за председател и войвода е избран Др. Данаилов, подвойвода поручик Русев, секретар-касиер Ив. Кънчев. На 26.04.1909 на пръстения колодрум в Разград се провежда първият шампионат на писта. Победител е Пано Панчев. През 1926 г. е ремонтиран колодрумът като му са поставени пейки, бараки и ограда. Наградата при състезания е връчване на знамето на дружината. Най-известният разградски колоездач Г. Абаджиев спечелва първата обиколка на България през 1924 г (заедно с Кр.Дюлгеров).

Ето го и марша. Прави впечатление неговият силен родолюбив заряд. Смея да се надявам, че и днешните спортисти са такива патриоти и милеят за България като предците си...

10_12_2018_vek_5.jpg

10_12_2018_vek_2.jpgМарш на Разградското колоездачно дружество


Напред другари всинца дружно

С хвърковати колелета

Да литнем с песни смело дружно

През баири през полета

За родний край, за мил народ,

Ний днес калим дух, сила!

Българийо ти рай земя,

Юнаци си хранила!

По стръмний път на дълг народен

Ний крачим с вяра, бодро, смело,

По колодруми и шосета

Градиме ний велико дело!

С чилик крака! Със мощна гръд!

Чрез спорт калим народа,

Че спорта е залог велик

За щастие и свобода!

Дели Ормана днес е тесен

за Разградски колоездачи!

Духът се мощно устремява

Към светли бъдащи задачи,

Към Добруджа! Към Тракия!

Към Македония родна!

Там дух лети, младежи смело!

Към свобода народна!

Напред другари всинца дружно

с хвърковати колелета

Да летим с песни, смело дружно,

През баири, през полета

За родний край! За мил народ!

Ний днес калим дух, сила

Българийо, ти рай земя!

Юнаци си кърмила!


Всеки специалист, а и любител на поезията, е чувал за изданията на модернизма в нашата литература, от които само две са в провинцията: „Мисъл“, „Наш живот“, „Наблюдател“, „Художник“, „Из нов път“, „Южни Цветове“, „Бисери“, „Листопад“, „Звено“, „Родно изкуство“, „Везни“, „Зеница“, „Лебед“ (;Лясковец), „Crescendo“ (Ямбол), „Хиперион“, „Пламък“, „Нарстуд“ (Берлин), „Изток“, „Стрелец“, „Новис“.

Кой обаче е чувал или чел скромните разградски издания „Светлоструй“ (1922 г.) и „Слънчогледи“ (1924 г.). В тях творците – ученици от Разградската гимназия, се проявяват като представители на символизма и декадентството в него. Те пресъздават в произведенията си специфично светоусещане, различно осмисляне на отношението човек – свят, което води след себе си промяна в художествения модел с индивидуални символи, които са строго специфични и са рожба на въображението на отделния автор.

Известен е тематичният обхват на символистичната поезия: светът затвор; мотивът за самотата; природни мотиви, мигове на „озарение“, интимни мотиви, любовен екстаз, бягство подир мечтата, „блаженство“ в смъртта и пр. Всичко това се среща в стихотворенията на тези юноши, ученици в Разградската гимназия: Любомир Георгиев, Никола Панчев, Г. Дончев, Кирил Попов, Илия Тодоров, Д. Балтаджиев, Ангел Георгиев, както и на външни автори – Елга Тихомирова, Д. Йорданов, Ст. Атанасов, Феликс. Смело работи редколегията на вестничето „Светлоструй“. Главният редактор Любомир Георгиев, тогава още ненавършил 17 години, е тотален критикар на някои експресионистки списания и особено „Лебед“ и „Везни“. Последното е наречено „шумно бурно“, „бездароманичано“ и „неуравновесено“. Особено гневен е на „гео-милевщината“.

Любомир Георгиев (1905-1923) е даровит млад поет от Разград. Публикува в „Чайка“, „Светли зари“, „Златолист“, „Литературен преглед“. Умира от туберкулоза през 1923 г. само на седемнадесет години. Още през 1921 г. той издава стихосбирка с наслов „Спомни си“.

В предговора на книгата пише: „Сред хаоса и бъркотията на днешната ни младежка литература проблясват усамотени зари на възход. Един от източниците на този проблясък е Любомир Георгиев, комуто се падна честта да открие първата ученическа библиотека. Стихосбирката, която поднасяме като пръв номер от „Родна Лира“, е безупречна във всяко отношение, дори рядкост, ако мога кажа за епохата на преходността към декаденството. От всички стихове лъха непосредствена скръб по нещастна любов, къпеща се в тъжните зари, в чертога на Забвението. Стиховете напоени с мириз и светлина на лучиста поезия не всекиго ще опиянят, защото не са шаблонни като тия що днес се „фабрикуват от старо и младо“. Критика очакваме, но критика предизвикана не от лична симпатия, антипатия, а безпристрастна такава, защото само тогава може да се очаква светло бъдеще“.

Ето стихотворението „Градът“ от Любомир Георгиев:


Градът е пак тъй мрачен и жесток

отпуснал морно сенници студени,

и сякаш е потънал в сън дълбок

в злокобен смях на вечери смирени.

Градът на своя смъртен праг лежи,

Грехът и болката ми той не знае.

И нечия ли тук душа тежи

Кат мене, че неспирно тъй ридае?

Градът заспал под здрачните крила

кръста́ на непробуден сън донесъл,

В часа, когато твоето „ела“

злокобни смях на вечерта отнесе...


Ето и други стихове на млади разградски декаденти. Един от тях е Никола Панчев (1905-1945), съученик на Любомир Георгиев в Разградската гимназия, бъдещ редактор и издател, загинал трагично без съд и присъда през 1945 г. Стихотворението на Никола Панчев е „Луна“:


Луната с бисерно сияние

Чертае своя сребрен път.

Мистично приказки шептят

Чела склонили морни грани.

Мълчание цари безкрайно

Така е стихнало навред

И дални спомени безчет

В душата ми звънят потайно...


След толкова мъка и безнадеждност, нека да покажа и друг аспект на разградски автори. В старите разградски вестници понякога се виждат стихотворения, които са с други теми и стил. Някои от тях са шеговити и представляват кратки шаржове на актуални разградски герои /нещо като рубриката „Галерия „Разград“ на Д.Дулев, която излизаше в „Екип 7“ преди двайсетина години, или като епиграмите на същия автор във вестника днес/. Ето някои от тях.


Из репертоара на Миленков (скици на местни човеци) от 1931 г.:


10_12_2018_vek_3.jpgГеорги Касамака,

Що гордо се шири,

Все се състезава

В шахматни турнири

Кат сладкар познат е

Стока фина дава,

Но навън от Разград

За артист минава.

 

 

А бай Михал Джуров

Собственик на баня,

На Стоян Костурков

Отправя закана

Щял да се оплаче

Дори и на Царя,

Че в лозето щели

Да поставят гара.

 

Ще спомена тоже

Тука Петров Коста

По женски въпроси

Не е личност проста

 

А Филипов Къню –

Таз душа блага

По тези въпроси

Много му помага

Често става жертва

На бога Амура

Жените рисува

Само в натура.


10_12_2018_vek_4.jpgА Бърнев Илия,

Диригент познати,

Кат човек способен

Всеки шапка му клати

И до днес живее

С идеали чисти,

Обича ги много

Кат любов първа,

Таз обич напомня

Снаха и свекърва.


А Казанаклиев

Депутат от тука

Сред добри другари

Разсейва той скука

Пъргав и подвижен,

Пъргав и подвижен,

Сред всички ергени,

Кат депутат може

Веч да се ожени.


Кантарджиев Ангел

Тука аптекаря,

Като мераклия,

Той е фирма стара,

И често разхожда

Той с автомобили

Младички и нежни

Все махленки мили.


През 1930 г. се печата „Разградска прослава“, хумористичната история на Разград в стихове и карикатури от Николай Ил. Икономов – внук на Никола Икономов. Ето някои негови стихчета в оригинал за Разград:


В града се издига

Чешмата с момата,

Де всякой си мие

Калта от краката.


Часовникът стари

В пазаря изправен

Паметник замислен

И тъй изоставен.

А Сърцето му бие

Равномерно, бавно,

Спомени той буди

Тъжни и славни.

 

Това са на Разград

Двата монумента,

На които вече е

Разпукан е цимента.


Знайте как са криви

Нашите сокаци,

И миризма имат

На зèлени каци.


На вечеринка на разградчани във Военния клуб на София, Никола Икономов ги поздравява със следните стихове, съкратено предадени:


Нашият край роден

Е в Дели-Ормана

Той от град окръжен

Почти село стана.

Все сме от махлите

„Варуш”, „Кара-Коста“

Други сте живели

Доле покрай моста.

При „Карабоклука“

Ил от Баш-бунара

Други сте играли

Край църквата стара.

Трети сме пък нейде

Татък от „Гьолджука“

Макар „столичани“

Да зовем се тука.

Всички сме родени

И живели тамо

В махалите разни

Гдето хай-лайф няма

Цветист смесен с турски

Прост език говорим

„Лафса, в съпта (не ) съ рапти,

Фодифме да фодим“.

Носи млього здраве

На чича си Еня

Днес хатлите чистя

Много ме е еня.

Армеята точих

Преди две недели

Зореузору къзъм

Да правим кадели.

„Насълсън Иване“

„Купи ли си пляа“

„Алмадъм бе комшу“

И тъй продължава …

Но пак всичко нам е

Хубаво и мило

За сърце което

Там се е родило.


Разбира се, трябва да приложим и кратък речник за младите хора днес в Разград: „Карабоклук“ – сегашната ул. „Раковска“; „Гьолджук“ – циганската нахала, която беше над Ларгото; „лафса“ – израз, означаващ „добре, че …“; „съпта“ – събота; „рапта“ – работа; „млього“ – много: „фодихме“ – ходихме; „хатли (атели, атель)“ – юргани, юрган; „много ме еня“ – не ми пука; „армея“ – зелева чорба; „зореузору“ – насила; „къзъм“ – от турски галено обръщение към дете; „каделя (къделя)“ - извлачена вълна, която се прикачва на хурката; „насълсън (насъл сян)“ – от турски „как си“; „пляа“ – плява; „алмадъм“ – от турски „ще взема“.

Иначе, като изключим непознатите думички, много от нещата в тези шеговити стихотворения са непроменени и валидни и до днес. Такава е например констатацията „Нашият край роден е в Делиормана и от град окръжен почти село стана“. Или пък за кривите сокаци и миризмата на зелеви каци... Не ви ли звучи някак познато, а?


Проф. Пламен РАДЕВ


*Още като юнкер във Военното училище Иван Багрянов пише ода за престолонаследника Борис. След години престолонаследникът става цар, а бившият поет министър и премиер. Иди после вярвай на ония литературни теоретици, които твърдят, че нямало връзка между литературата и живота! На снимката са авторът на одата и неговият герой години по-късно по време на лов...

*Едно от малкото провинциални издания у нас навремето е издавано от разградски гимназисти.

*Авторът Любомир Георгиев е даровит млад поет символист, които издава стихосбирка едва 16-годишен. Две години по-късно умира от туберкулоза...

*В някои години в Разградската гимназия се е случвало да има по няколко литературни групи, представители и последователи на различни течения. Този вестник е издание на една от групите.

*Рисунки на Н.Ил.Икономов към книжката „Разградска прослава“. Някои от шаржовете имат по-голяма историческа и художествена стойност от самите стихчета...