Начало Искам думата Размисли на един читател за новия роман на Иван Джебаров
Размисли на един читател за новия роман на Иван Джебаров
12 December 2018

За мен Иван Джебаров не е случаен автор, затова с голям интерес разтворих страниците на последната му, единадесета по ред книга.

След „Лудата“, сега Джебаров отново обръща поглед към съдбата на една крехка млада жена, озовала се сред блатото на живота. Неслучайно авторът е озаглавил книгата си със символичното заглавие „Една година дъжд“, опирайки се на познатия прийом за пречистващата сила на водата.


26_11_2018_salon-2.jpgОще първите страници на книгата те грабват с умението на разказвача да прикове вниманието на читателя, да го заинтригува и да го държи в напрежение до края на повествованието. И още нещо, което безспорно е успех на автора, е метафоричният стил – интересен и рядко срещан в прозата. Разсъжденията на главната героиня в много случаи излизат, нека така да кажа, „от устата“ на нейните сетива и емоции.

„Омръзнало й от разтакаването, Умората почна да ме подвежда с думите на кмета Стамат...“.

„После зимата се показа и хълмовете я изтърколиха в селото...“.

И в тази книга Джебаров остава верен на своята журналистическа позиция. Острото му перо без страх бичува недъзите на обществото. Умело насочва читателя към първопричината на злото. И тук много сполучливо е изграден образът на разследващия журналист, който става жертва на своята гражданска позиция.

И не на последно място - символът Дъжд и пречистващата му сила, която е така нужна на героинята, оплела се в лъжи – за да оцелее тази крехка жена, почти дете, за да оцелеят тя и детето сираче, за което е дала обет пред починалата баба Неделя да отгледа.

Една книга, повдигаща много въпроси, които неизменно съпътстват живота ни. И като край на моите мисли, породили се спонтанно след прочита на тази прекрасна книга, че тя е оставена с отворен край, вероятно умишлено от автора, за да дойде моментът, когато той отново ще се върне към съдбата на тази жена, загубила верния път в живота, поради ред обстоятелства, но не и своето достойнство и вярата в доброто, което трябва да възтържествува...


Иваничка МАДЖАРОВА