Търсене

Начало История Масовата приватизация – излъгани надежди и... малък лъч светлина
Масовата приватизация – излъгани надежди и... малък лъч светлина
16 December 2018

През далечната вече 1996 година ни обещаха да станем съсобственици на предприятия и да печелим от дивидентите. Близо три милиона българи се хванаха на тази лъжа, като си купиха по 25 000 инвестиционни бона за 500 тогавашни лева. На хората щедро им бе обещано да получат малък дял от раздържавяващите се предприятия, да купуват и продават техни акции и да участват в управлението им.


17_12_2018_monev.jpg17_12_2018_privatizaciq.jpgТова така и не се случи, а реалността се оказа много по-различна - чрез т.нар. инвестиционни фондове собствеността се оказа в ръцете на малка група избрани хора. Някой преди време сполучливо ги нарече „назначени капиталисти“...

Много бяха и жителите на Разградска област, които допуснаха тази грешка, като купиха главно акции на предприятия от областта. Впоследствие някои от предприятията спряха да работят и бяха разграбени от разни тарикати.

17_12_2018_privatizaciq_1.jpgИма обаче и предприятия, които работят и до ден-днешен, произвеждат продукция, продават я, включително и в чужбина, шефовете им вземат тлъсти заплати, возят ги скъпи служебни коли...В края на годината обаче отчитат, че работят на загуба и съответно не плащат дивиденти, а дребните акционери нямат никаква законова възможност да променят това положение. Тези предприятия обаче не плащат и данък печалба, а държавата не си мърда и пръста чрез НАП да извърши ревизия и да провери дали наистина се работи на загуба и как така години наред предприятието работи на загуба, като такова чудо няма никъде в света. В Разград знам, че има поне две големи такива предприятия.

Аз искам да споделя горчивия си опит с онези, които от време на време все пак изплащат дивиденти.

През 1997 година купих осем акции от „Хан Аспарух“ ЕАД в Исперих и зачаках дивиденти. Година, две, три, четири, пет...предприятието си работеше, дивиденти няма. Колелото на живота ме завъртя и напълно забравих за боновата си книжка. Преди няколко дни обаче приятел в социална мрежа спомена, че е взел дивиденти от това предприятие и то немалка сума. Обадих се по телефона в софийския клон, казах си името и оттам ми отговориха, че съм вписан в книгата на акционерите и ще получа дивидент. Оказа се, че дивиденти са изплащани за 2005, 2006, 2007, 2008, 2011, 2012, 2013 и 2017 година, но ще ми платят само за 2017-та, тъй като е изтекла давността за другите. И тук почва интересното - покани за общото събрание не се изпращат до всеки акционер, а информация за изплащането на дивиденти се публикува само в Търговския регистър. Да, вярно, че той е публичен, но колко от дребните акционери четат Търговския регистър? Още по-интересно стана, когато поисках да ми отговорят писмено „за осемте години, през които са изплащани дивиденти, на колко акционери не са изплатени дивиденти и какъв е общият размер на неизплатените дивиденти?“. Отговориха, че мога да отида на място и да се запозная с книгите на дружеството. Отговор на конкретните си въпроси обаче така и не получих. Много близко е до ума защо не получих отговори на тези два прости въпроса, а и цифрите може би не са за казване.

17_12_2018_privatizaciq_2.jpgУважаеми акционери и съакционери, търсете са навреме дивидентите, адреса и телефона на дружеството го има в интернет. Не е необходимо да имате бонова книжка или депозитарно удостоверение - искате информация дали сте вписани в акционерната книга, давате си банковата сметка и получавате парите. Добре е да имате предвид, че дивиденти могат да получат и наследници на починали акционери.

И накрая изводът е, че в кацата на приватизацията много хора слагаха пари, ама са малко тези, които сега облизват меда.


Румен МОНЕВ, адвокат

 

Снимки: Интернет и „Екип 7“


*Бонова книжка за спомен. Да, в повечето случаи днес тези книжки имат само сувенирна стойност, но все още има дружества, които изплащат дивиденти. Хората трябва да проверяват дали им се полага нещо, защото като пропуснат определените срокове, губят парите си...

*Приватизационният фонд „АКБ Корпорация“, който се контролираше от Николай Банев проведе изключително мощна рекламна кампания през 1996 година, когато се акумулираха инвестиционни бонове. Това му даде възможност да привлече 114 000 акционери и да формира атрактивен портфейл с включени предприятия от химията, машиностроенето и туризма. Днес надали някой от тези хиляди малки притежатели на акции е доволен, защото дивиденти няма, финансовите резултати са плачевни, много от предприятията са разсипани и ограбени... Срещу самия Банев тече разследване за това, предстои да видим резултатите...

*Каква я мислехме, каква стана? Властта активно агитираше хората да се включат в изграждането на „народния капитализъм“ и те се включиха, но сгрешиха...