Търсене

Начало История Гордост за Разград - вече 140 години градът има църковен хор
Гордост за Разград - вече 140 години градът има църковен хор
19 December 2018

С тържествен концерт на 25 декември в храма „Свети Николай Чудогворец“ ще бъде отбелязана 140-годишнината от създаването на Разградския църковен хор и от началото на хоровото изкуство в града.

Официалното рождение на хора става на празничната литургия на 25 декември 1878 година, когато 24 ученици от местното общо училище, подбрани и ръководени от своя учител Павел Каракулаков, за пръв път огласят разградския храм „Свети Николай Чудотворец“ с църковни песнопения.


19_12_2018_hor_1.jpgЗа да се стигне до тоя момент, Каракулаков - преподавател по математика, но и високо ерудиран и образован общественик и страстен почитател на театъра и музиката, пръв в града въвежда т.нар. „цифрова нотна система“ в училището, започва да издерва ученици с добри певчески качества, да ги ограмотява и обучава на нотно пеене.

Павел Каракулаков /1861-1926/ е роден в Болград /Бесарабия/ в семейство на българи, потомци на преселници от с.Шипка, Казанлъшко. Завършва Болградската гимназия през 1878 г. и още същата година, едва 17-годишен, е назначен за учител в Разград, където става и главен учител от 1881 до заминаването му за Одеса и Мюнхен през 1885 г. Там той учи инженерни науки и след завръщането му в България работи като архитект в Пловдив.

Оставя името си и в историята на разградското читалище, което по негово предложение е преименувано в „Развитие“ – името, което носи и до днес. Там той е библиотекар и автор на десетки сказки с научна и образователна тематика.

Когато Павел Каракулаков заминава да продължи образованието си, в Разград пристига украинецът от Черногов Алексей Владимирович Шулговский /1863-1926/. Той е първият учител-специалист по нотно пеене при разградското окръжно училище, назначен през 1884 година.

 

19_12_2018_hor_6.jpg

Шулговски продължава делото на Каракулаков и по негово време църковният хор наброява 25–30 хористи /дисканти, алти, тенори и баси/ на възраст от 12 до 26-години, следователно той го превръща от училищен в градски. Хорът усвоява подбран репертоар от църковни и градски песни и стама изключително популярен сред местната общественост.

19_12_2018_hor_7.jpgУчителят Шулговский не само милее за хора и работи за културното издигане на града, но не остава равнодушен към проблемите на българите въобще. По време на Сръбско-българската война през 1885 година и той, заедно с колегата си учител Йордан Рашев и още 39 свои ученици и по-възрастни доброволци от Разград, се записва в състава на Сандровската варненска ученическа чета. Сражават се в околностите на Видин и Белоградчик и от фронта Шулговский се завръща с кръст за храброст.

След войната работата му на учител и ръководител на хора продължава. Той създава дисциплиниран и отлично звучащ ансамбъл с добре подбран репертоар, организира концерти не само в Разград, но и в Русе, Търново, Търговище и др.

Като добър цигулар, създава и първия в Разград след Освобождението любителски оркестър с 16 струнни и духови инструменталисти с различни професии. Инструментите са доставени от Чехия, като всеки оркестрант сам си го заплаща. Свирят маршове, полки, валсове, хора и ръченици. Пак той ръководи и духова музика, която свири по градските и войскови празници. С хора и оркестъра си по Коледа прави незабравими за ония времена коледни и великденски „серенади“ по домовете и пред домовете на по-видните наши съграждани…

19_12_2018_hor_5.jpg

В града е шест години, след което влиза в историята и на Търново, Стара Загора, Чепеларе и Асеновград. След което се заселва в София.

Следа в летописа на хора оставя и разградчанинът Николай Теодоров, възпитаник на Пражката консерватория. Като учител по пеене през 1895/96 година той формира добър състав на църковния хор, но и създава и граждански хор от учители и младежи, с което поставя началото на светските хорови традиции в Разград.

През 1896 година диригент на църковния хор става учителят Маским Стоянов, който има много големи заслуги за музикалните традиции на Разград. Ръководеният от него хор вече е от 40 хористи, част от които през 1904 година основават хор „Железни струни“.

19_12_2018_hor_2.jpgТози новосформиран мъжки четиригласен хор започва да пее и в църквата „Свети Николай Чудотворец“, като изпълнява функциите не само на светски, но и на църковен хор под диригентството на Коста Бърнев. Хорът участва в неделни и празнични литургии на църквата.

По време на Първата световна война с църковния хор започва да работи Стефан Вълчев, който участва като хорист още при Каракулаков. Той привлича хористи от „Железни струни“ и през 1919 година създава самостоятелен и постоянен църковен хор и го дирижира до 1936 година.

През 1926 г. Разградският църковен хор, под диригентството на Стефан Вълчев, изнася концерт в църквата „Свети Седмочисленици“ в София, на която присъствал и болният Алексей Шулговский. Той през цялото време плакал, а след литургията подарил на Вълчев своя стар камертон, с който преподавал пеене на разградските ученици…

От 1936 година под диригентството на Евстати Димчев хор „Железни струни“ функционира и като църковен хор до 1939 година. Димчев е негов диригент и през 1945-48 година.

През 1945-1948 година хорът е под диригентството на родоначалника на симфоничното дело в Разград. След него хорът се ръководи последователно от Георги Вачев, Георги Генчев, Райчо Василев и Димо Халачев.

19_12_2018_hor_3.jpg

От 1955 до 1958 година диригент на хора е Борис Филков.

След него църковна музика в Разград има благодарение на хора, ръководен от свещеник Васил Димитров и презвитера Надя Димитрова.

Едва след политическите промени у нас, през 1992 година старата музикална традиция към храма е възобновена от дамски църковен хор с диригент Добромир Донев.

Не бива да пропускаме, разбира се, делото на днешния ръководител на хора Красен Иванов чрез когото от 24 години Разград има не само обслужващо църковните обреди звено, а отделна творческа формация със свой собствен специфичен репертоар и вече със собствени традиции и изяви на професионално равнище, нишо, че съставът е самодеен.

19_12_2018_hor_4.jpg

Красен Иванов е завършил хорово дирижиране при проф. Димитър Русков и оперно-симфонично диригентство при проф. Иван Бакалов в Българската държавна консерватория. Специализира после в Московската консерватория при проф. Генадий Рождественски. От 1979 г. е диригент на Разградския симфоничен оркестър, а от 1995 г. и на хор „Железни струни“, главен ръководител на Разградската филхармония, носител на званието „Почетен гражданин на Разград“. Хората в града ни го познават достатъчно добре, но предимно чрез дейността му в „Железни струни“ и Разградската филхармония. Работата му като диригент на църковния хор сякаш е по-малко известна в Разград, но пък е известна в страната.

19_12_2018_krasen_ivanov.jpgРазбира се, че ръководителят е най-същественото във всяка една организация, но той едва ли би постигнал нещо, особено в колектив, който работи с него на доброволен принцип, ако нямаше до себе си хора, в случая хористите – учители, служители, строители и какви ли не още хора, отделящи от личното си време, заради своето вътрешно душевно удовлетворение от пеенето.

Църковният хор с диригент маестро Красен Иванов ежегодно пътува из България, за да разнася славата на разградските музикални традиции и православна вяра. Пътуванията са на собствени разноски на хористите, които участват в неделната служба на мястото, където гостуват, но изпълняват по едно песнопение във всеки манастир, църква и параклис по пътя си.

Най-странният въпрос, който е задаван на хористите при тези пътувания е: „Значи вие сте църковен хор от Разград? Че то в Разград има ли църква?“. Но след първото песнопение което чуят, слушателите просълзени идват да благодарят и да поздравяват хористите. Друг чистосърдечен, но куриозен възглас чуха разградчани при едно от пътуванията – до църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в подножието на стария град на Созопол. Въпросът към хористите бе по-скоро признание, получено от една жена, работеща в църквата. Когато чу изпълнението на разградските певци, тя възкликна: „Вие вероятно живеете в чужбина! Не е възможно толкова добър хор да работи в България!“...

Но както всички ние добре знаем, в Разград всичко е възможно! Талантливите и сърцати хора, които все още живеят тук, имат нужда от повече самочувствие заради това, което имат и могат. Затова ежегодно църковният хор пътува из цяла България, за да разнася славата на Разград като мястото, където има църкви, християни, музикални традиции и жив възрожденски дух.


Дулинко ДУЛЕВ

Даниела КУМАНОВА

 

 

*Павел Каракулаков – основоположник на църковното хорово пеене в Разград

*Църковният хор през септември 1926 година. По това време хорът, под диригентството на Стефан Вълчев, изнася впечатляващ концерт в църквата „Свети Седмочисленици“ в София.

 

*Църковният хор с диригент Алексей Шулговски през 1887 година

 

*Формацията през 1929 година

 

*Концерт на хора за 130-годишнината му, 22 декември 2008 година

 

*В многобройните си участия у нас и по света през годините хористите на маестро Красен Иванов винаги са изпитвали двойна радост. От една страна, от това, че споделят изкуството си и прославят Разград, от друга страна, че успяват да почерпят от вярата и традициите на хората, които ги посрещат. Снимката е от обиколка на хора в храмове в Бургаско през 2014 година

 

*Тази година хорът посети прочутата Желязна църква „Свети Стефан“ в Истанбул и изпълни няколко песнопения, а посетителите се струпаха като публика на неочаквания импровизиран концерт. Както навсякъде, и тук имаше поздравления за разградчани и въпроси: „Откъде е този чудесен хор, кой го ръководи?“...

 

*Вече почти четвърт век диригент на хора е Красен Иванов, един голям музикант, под чието ръководство съставът, макар и да е от самодейци, има изпълнения на високо професионално равнище