Начало История Спомени за празничния дух на някогашните разградчани
Спомени за празничния дух на някогашните разградчани
21 December 2018

Празниците Коледа и Нова година имат своето неизменно присъствие във водещи за времето си разградски медии. Публикации във вестник „Разградско слово“ и „Разградски новини“ пазят спомени за предновогодишния дух на разградчани и показват как те очакват с радост и нетърпение светлите празници.


В статия от 23 декември 1905 година „ Разградски новини“ пише: „Зимата настъпва със всичката си сила. От 10-тина дни земята е покрита със сняг и студът от ден на ден става все по-чувствителен.

„Ранният и тържествен камбанен звън и тая година ще се понесе плавно и ще извести на човечеството за рождение на Богочовека Христа“, разказва на първа страница в началото на 1937 година „Разградско слово“. В предпразничния брой на вестника от 6 януари 1933 година са публикувани статии със заглавия „Да следваме заветите на Исуса Христа“ и „Къде се е родилъ Христосъ!“. На първа страница от същата дата на 1939 година на разградския вестник четем информация на свещ. Я. Ст. Бъчваровъ за Витлеем. Той казва, че това е „име, което буди толкова много спомени, толкова радости, неземна мистика и умиление“. Свещеникът честити най-искрено на всички свои енориаши новата година и Рождество Христово.

21_12_2018_spom_5.jpgВ броя на вестник „Разградско слово“ от 16 януари 1937 година четем, че за коледните празници в Разград гостува театър Мара Тотева – един от най-големите театри в провинцията, субсидиран от държавата, в състава на който влизат 27 души артисти. „Театърът ще дава спектаклите си в салона на училището „Цар Борис“, пише изданието.

Част от чара и великолепието на празниците са и традиционните благопожелания, отправени от страниците на изданията. В предпразничните си броеве от 1926 до 1939 година редакцията на вестник „Разградско слово“ не пропуска да честити на своите абонати, читатели, сътрудници и приятели „светлото Рождество Христово и Новата година и им пожелава най-щастливо празнуване и щастие, успехи и всичко добро“. „Поздравявайки читателите на вестника със светлото Рождество Христово, пожелаваме то да бъде отпразнувано вътре в душите и сърцата. Да направим преценка на всички свои досегашни чувства, мисли и дела, като си обещаем, че от лошите ще се очистим, а на добрите ще дадем простор за осъществяването на християнските идеали в личния си и в обществения живот“, приветства своите читатели в навечерието на 1931 година редакционният екип на вестника. Същото издание в своя брой година по-късно отпечатва посланието за Рождество Христово на свещеник Ив.Т.Пинтев от село Осенец. В него се посочва, че „безспорно най-светлата дата, най-великото събитие в историческия живот на човечеството е Рождество Христово“.

21_12_2018_spom_4.jpgОт страниците на разградските вестници Новата година на многобройните си клиенти честитят Разградска популярна банка, сладкарница „Касамаков и Синове“, магазините на Коста Иванов, Кольо Маринов и Т.Пантилеев, месопродавницата на Иван Д. Върбанов, бирариите и ресторанти „Здраве“ и „Централ“, кожухарската фирма на Цоню Н. Камбуров, бръснарски салони и др.

Дни преди Нова година страниците на изданията в Разград започват да се пълнят и с реклами на търговци. „Не купувайте за празниците нищо, докато не посетите книжарницата на Марко Кънчевъ“, гласи съобщение в бр. 221 от 1928 година на вестник „Разградско слово“. „В магазин „Еделвайс“ по случай празниците пристигнаха хубави ризи, вратовръзки, европейски пижами, детски голфчета, кюлоти, чорапи, парфюмерия. Всичко на изгодни цени“, призовава рекламно каре на страници на изданието.


В началото на 20-ти век и в Разград започва да се налага модата на коледните балове и вечеринки


В началото на 20-ти век посрещането на Нова година с танци и веселия сред много хора извън дома става популярен начин на празнуване не само в столичния град, но и в по-малките градове като Разград. Инициативата за новогодишните забави идва както от читалищата и заведенията, така и от редица организации и дружества. В хрониките на местните вестници от средата на 20-те и до края на 30-те години са изброени някои организации, уредили вечеринки и балове за посрещането на празниците. През 1939 година клонът на туристите дава съобщение в местния вестник, с което кани всички да посрещнат „най-весело Коледа с елха, заедно с туристите, които уреждат двудневен излет с автомобили до хижа-летовище „Воденъ“.

21_12_2018_spom_3.jpgВ началото на 1939 година разградските занаятчии също „умоляват гражданството“ да посети традиционната вечеринка в салона на клуба, където ще бъде разиграна и богата томбола. По случай настъпването на Новата година по инициатива на читалищното настоятелство танцувална вечеринка се организира и в салона на читалище „Развитие“. „Входът за лице ще се плаща 50 ст. Кавалерите ще трябва да имат облекло черни дрехи и бели ръкавици“, пише в съобщението.

В средище за културни прояви, за разнообразяване на културния живот на военнослужещите и семействата им, но и на цялата разградска общественост през тези години се превръща Военният клуб в Разград, който е един от първите в страната. Местната преса публикува съобщения за състояли се в сградата на клуба събития - вечеринки, балове, танцувални вечери, сказки, благотворителни изяви, посрещане на новата година. Новогодишните балове и вечеринки често пъти се използват и за събиране на средства за благотворителни цели. За такъв случай съобщава вестник „Разградско слово“ в броя си от 1923 година. „Разградското офицерско съсловие сърдечно благодари на всички граждани, които подариха пари и предмети за новогодишната томбола, която напълно даде очаквания приход“, пише изданието.

От брой 23 на вестник „Разградски новини“, издаден на 14 януари 1905 година научаваме, че „Новата година, както и последващите празници, преминаха много весело в града и околията, без никакви произшествия. Срещу 1 януари вечерта имаше на две места събрана публика за посрещане на новата година – едното в читалищния салон, а другото във военното събрание, където да 12 часа се играха народни хора и танцове, а след обявяване новата година имаше лотария с благотворителна цел“.

В съобщение на местния вестник в началото на 1928 година е отбелязано, че „Разградското музикално дружество „Железни струни“ благодари на гражданите за добрия прием, оказан на хора му при коледуването през настоящата година. По същия случай ученическото музикално дружество „Михайловъ Стоянъ“ изказва благодарност на гражданите“. Мили спомени за предновогодишния и празничен дух на разградчани се открояват и в старите семейни албуми, честитки и запазени коледни и новогодишни подаръци. Те ни напомнят за поредица отминали Нови години, за благопожеланията за здраве, щастие и успехи и надежда за по-добър живот.


Празниците са повод за дарения и благотворителност


21_12_2018_spom_2.jpgПразниците са време, в което можем да отворим сърцата си за онези, които нямат нашия късмет, за хората, които се радват на малко. И понеже Коледа е посветена на добротата и споделената топлота и обич, съвсем естествено е хората да са по-склонни да помагат на другите и да проявяват състрадание. Един от начините да се изрази този дух на празника е чрез дарения и благотворителност. Поглед назад в десетилетията показва, че и преди години, както и сега, разградчани се отдавали на такива каузи - да помагат на нуждаещите се, разказва Дарина Колева от Държавния архив в Разград.

Запазените документи, както и вестниците „Разградско слово“ и „Разградски новини“ очертават сравнително пълна картина на обстановката около Коледа в тогавашния провинциален град и околийски център Разград с население около 15 000 души. Според информация по тях през периода от 30-те и 40-те години на XX век за празниците в Разград се подпомагат около 50-55 нуждаещи се деца. Дават се и някои лични дарения според тогавашните възможности. Във вестник „Разградско слово“ от 17 януари 1931 година се съобщава за благодетелни граждани, които поемат ангажимента да дават закуска на две бедни деца до края на учебната година. Други купуват обувки на бедни ученици.

Според архивни документи, през януари 1935 година кметът и известен художник Драган Данаилов събира ръководителите на всички учреждения, институции, представители на културни, благотворителни и спортни организации. Съставен е комитет за организиране на помощна акция. Градът е разделен на 16 участъка, от които представители на комитета събират помощи. В обръщение към гражданите се казва „Нека направим всичко възможно, щото бедните жители да бъдат нахранени и облечени по празниците“. Публикувана е доста прецизна отчетност за събраните средства - от служителите на общината, от военнослужещи в 19-та пехотна дружина и 8-ми конен полк, от служители на Популярна банка, Българска земеделска и кооперативна банка, БНБ, от учители, пощенски служители, от архиерейското наместничество и мюсюлманската вероизпроведална община и от редица други институции. Събраните средства са в размер на 91 476 лева. На следващата година новият вече кмет Захари Попов също провежда подобна акция, като прави същия отчет, в който са посочени имената на най-големите дарители.

21_12_2018_spom_6.jpgЗа интересна изява четем отново на страниците на местния вестник. През декември 1936 година се дава чай-концерт във Военния клуб, организиран от Община Разград, благотворително дружество „Майчина грижа“ и ученички от гимназията. Както вестникът отбелязва „концертът е извънредно сполучлив“, а приходите са твърде утешителни за инициаторите на помощната акция“.

Статия на известния разградски лекар и общественик д-р Георги Панов със заглавие „Благотворителността трябва да се измени“ гледа от един друг ъгъл на помощните инициативи. „Благотворителността е смислена във висша степен, ако се изрази в грижата и готовността да се намери работа на нуждаещите се“, казва той. Тези редове според Дарина Колева са с доста актуално звучене и днес.

21_12_2018_spom_1.jpgНай-голяма радост на празниците, разбира се, носи коледната елха. В запазените документи четем за коледно тържество на 7 януари 1940 година, Коледа по стар стил, организирано по инициатива на музикално дружество „Железни струни“ в Музикалния дом на града. На тържеството присъстват над 50 деца със своите родители. Елхата е „красиво подредена и украсена“. На тържеството говори свещеник Янко Бъчваров за значението на коледната елха. Следва тържествената част от соло изпълнения, дуети, хорове и множество декламации. Накрая всички деца получават подарък от музикалното дружество. По думите на Колева всички тези щрихи показват основната цел на благотворителните инициативи - да се даде морална и материална подкрепа на нуждаещите се и радост за най-малките.

 

 

Садет КЪРОВА



*Преди празниците търговците, занаятчиите, банките и съдържателите на заведения се надпреварвали да пускат поздравления и реклами към клиентите си, приканяйки ги да видят и купят предлаганите стоки и услуги. „...по случай празниците пристигнаха хубави ризи, вратовръзки, европейски пижами, кюлоти, чорапи, парфюмерия“ - така в един от вестниците през 1928 година местен търговец хвали стоката си и ,разбира се, обещава изгодни цени, т.е. нещо като днешните промоции...

*Броят на „Разградско слово“ от началото на януари 1928 година изобилства от съобщения за преминали тържества по Коледа и Нова година.

Особено модерни са баловете и вечеринките, на които тогавашните разградчани се забавляват. На снимката са две разградчанки на бал по време на Сирни Заговезни през 1926 година, подобна е била и атмосферата и по Коледа и Нова година.

*През 1934/1935 година кмет на Разград е големият български художник Драган Данаилов и всъщност това май е последният случай, когато класически интелигент застава начело на града. През 1935 година кметът Драган Данаилов събира ръководителите на всички учреждения и граждански и организира събиране на помощи за бедните разградчани. „Нека бедните жители да бъдат нахранени и облечени по празниците“, призовава кметът във вестника, а след това публикува и прецизен отчет за събраните средства и за това как са похарчени. Има на какво да се учат днешните кметове от предшествениците си, нали?...

*В началото на миналия век разградчани се събират на две места, за да посрещнат празнично Нова година – в салона на читалището и във Военния клуб. До полунощ се играят „народни хора и танцове“, а след това се разиграва томбола с благотворителна цел. Входът е с минимална такса, има изисквания към облеклото на присъстващите. „Кавалерите ще трябва да имат облекло черни дрехи и бели ръкавици“, пише в съобщението във вестника за тържеството през 1939 година. Предполага се, че дамите са ходели с официалните си рокли, затова за тях изрични изисквания не са оповестени...